БСП пренесе щедрите социални обещания на европейска сцена. Извън чисто политическите атаки срещу своите опоненти, това е лайтмотив на тяхната предизборна кампания и тя се чува все повече по време на техните събития. Това е разумно от чисто електорална гледна точка, така или иначе този електорат се крепи с илюзии за щедри подаръци от властта и за светло социално бъдеще. В тази кампания, ако изключим евро-скептичната й програма, партията се опитва поне да не звучи негативно по отношение на Европа, подобна реторика вече й донесе проблеми на последните парламентарни избори. Сега социалистите обещават, че ще се борят за единни европейски минимални заплати и пенсии, които трябва да бъдат извоювани през идните пет години в рамките на следващия европейски парламент. Както често се случва с бившата ком партия обаче, сметките отново са „без кръчмар“ и цялата реторика е просто предизборен лаф моабет.
През последните месеци най-шумен в проповядването на тази идея е президента Макрон, който постоянно формулира различни идеи за бъдещето на Европа, повечето от които нямат особена политическа перспектива. Всъщност, неговото предложение е само за минимална европейска заплата, която обаче, забележете, е „подходяща за всяка една страна“. Определянето на това „подходящо ниво“ се обсъжда колективно всяка година, а не е просто хрумване на някое индивидуално правителство. Дори в този си вид, тази идея няма реалистично бъдеще. С тези приказки Макрон иска да овладее вълната от протести срещу него, а и самата идея е част от мерките му за край на „социалния дъмпинг“, което всъщност ще ограничи възможностите за работа за много от източно-европейците. С това хрумване има доста проблеми. Първият е, че самия ЕС няма да увеличава бюджета си през идните години, напротив, той ще е по-малък и ще трябва да решава повече проблеми. Така че евро пари за всичко това няма да има. Вторият е, че самият съюз не може да задължи страните да покриват разликите между сегашните нива и въображаемите европейски нива. Трети е, че организацията няма почти никакви правомощия по тези въпроси и това няма да се промени през идните години. Така че всички приказки ще бъдат пожелателни.
Захранването на въображението на избирателите е добре познат подход по време на предизборни кампании. По нашите земи това най-често се прави с обещания за пари, така се купуват гласове, захранват се махали, поддържат се клиентелистки мрежи. Един бивш цар щеше да ни оправи за 800 дни. Българската политика е редуцирана до брутален материализъм, управленските идеи имат нулево значение, важен е краткосрочния келепир, който може да падне около някой вот. Както БСП прави и в България, тя няма никакво мнение как точно ще се генерират тези средства, как трябва да бъде развита европейската икономика и тази на отделните страни, за да станат възможни евентуални по-високи социални плащания. Липсата на прерогативи на ЕС по тези въпроси пък е просто детайл, който се подминава. Действа се по елементарния принцип на екстраполиране на политики от национално на европейско ниво, щом има нещо в отделните държави, защо да го няма и в Европа. Важно е да се чуе обещанието, а не да се мисли за реалната възможност то да бъде изпълнено. Управленският реализъм и отговорност никога не са били пречка пред бившата комунистическа партия, това е исторически видно от няколкото фалита, които причини на България.
Наглед тези социални идеи позволяват на БСП да избяга поне малко от негативизма си по отношение на ЕС, който буквално прелива през последните години и вече превърна партията в де факто анти-европейски партиен играч. Очевидно ръководството й този път е решило да не предозира със скепсиса и сега ще повтаря до втръсване за европейските заплати и пенсии, или поне до самия вот. Погледнато по-дългосрочно обаче, напълно възможно е тази реторика после да се трансформира в атака срещу съюза. Подобни обещания просто няма как да бъдат изпълнени, няма ресурси, правомощия и съгласие за тях и те за дълго време ще останат единствено реторика и непрестанно неслучваща се политическа реалност. През последните години БСП с хъс използва всеки повод, за да настройва българското общество срещу ЕС и няма сериозно основание да очакваме това да се промени. Постепенно към досегашния арсенал ще се присъедини и лошия съюз, който отказва достойно заплащане и старини на българските граждани. Никой няма да бъде изненадан от тези приказки, когато те влязат в речника на столетницата. Нейната политическа посока на движение е отдавна известна.
