Ако се върнем мислено назад в годините на кандидатстването ни за ЕС, ще си спомним, че освен свободата на пътуването (и изобщо „четирите свещени свободи“), българите горещо се надяваха, че стара Европа ще ни прелее от своето благоденствие и, от друга страна, ще вкара в пътя разпасалите се български политици, ще ги отучи от клептоманските им рефлекси, ще сведе корупцията до онези приемливи нива, които не спъват икономическото развитие не разхищават обществения ресурс. По това време 97% от българите смятат, че корупцията е основен проблем на страната.
Изследване на Евробарометър, проведено през 2009 г., показа, че за борбата с корупцията българите очакват ефективни мерки от всеки друг, но не и от властите в България. Тогава 36% от българите (при 24% през 2007) смятат, че най-отговорни за борбата с корупцията са европейските институции, които обаче явно не се справят. Корупцията не само не се ограничава, но напротив, непрекъснато нараства. В доклад на групата Зелени/ЕСА в ЕП, (изготвен по данни на ЕП, ЕК, ОЛАФ и Евростат), се посочва, че всяка година България губи над 11 милиарда евро, или 14% от брутния си вътрешен продукт заради корупция. Неслучайно в началото на Българското председателството някои авторитетни медии от Западна Европа перифразираха девиза на българското председателство като – “Корупцията прави силата.”
Сега сме в навечерието на евроизбори и социолозите предричат рекордно ниска избирателна активност. Изследване на “Алфа рисърч”, проведено през последната десетдневка на април показва, че „кампанията започва с падаща избирателна активност“. Хората, които са заявили, че със сигурност ще гласуват, са намалели от 35% в края на март до 32.9% в края на април. Това означава, че готови да отидат до урните в края на април са около 2.1 млн. избиратели. Още с колко ще намалеят, ще разберем на 26 май.
На 7 юни 2009, първите редовни избори за ЕП, в които България участва, до урните отиват 2 576 442 избиратели. През 2014 година гласувалите са 2 239 430 души.
Една от причините за намаляващия интерес към изборите за ЕП е нарастващият евроскептицизъм. Евроскептицизмът е отношение на гражданите към политиките на ЕС, ръстът му се определя от неудовлетворените очаквания на гражданите на съответната страна. При това няма никакво значение доколко тези очаквания са реалистични. Важното е, че те съществуват и хората вярват в тях. Това, разбира се не е само български проблем. От 1979 г. нататък на всеки избори за ЕП избирателната активност намалява с 2% до 5%, от 62% през 1979 г. до 42,5% през 2014 г.
И така, една от причините за българският евроскептицизъм е нежеланието и неспособността на ЕК да се справи с корупцията у нас. И ако като цяло такива очаквания от страна на българите са нереалистични, то съвсем реалистични са очакванията ЕК да не подпомага и да не прикрива корупцията. На фона на развихрилите се разкрития за апартаменти, тераси, асансьори, къщи за гости и т.н. в България, ЕК предприе безпрецедентен ход, като преправи в угода на ГЕРБ собствения си доклад за България. В края на февруари в ежегодния си доклад за макроикономическите дисбаланси ЕК за пръв път отправи сериозни критики към България заради слабата система за противодействие на прането на пари. В доклада се казва, че ДАНС и прокуратурата в България не разследват качествено потенциални финансови престъпления в страната, свързани с пране на пари от политици: „Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено. 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции, включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия…”
В началото на май ЕК направи официална корекция, след протести на българското правителство. В променения текст изразът “2/3” е заменен с “определен брой”, което даде основание на министър Горанов да се похвали, че промяната е в „резултат на предоставената аргументирана информация от българските власти“ и така се „потвърждава напредъкът на българските институции по отношение на борбата с изпирането на пари”.
Да, да…
В статия за „Гардиан“ журналистът Шон Уокър обяснява ясно отстъпчивостта на Брюксел към София: „Във време, когато някои политици в Централна и Източна Европа печелят от враждебността си към Брюксел, Бойко Борисов поема различен път, целящ да спечели благоразположението на Европа чрез обаяние и ласкателство… Борисов внимава да не критикува никой от европейските си колеги, дори Тереза Мей… Тази деликатна комбинация от чар и желание да увърта означава, че в Брюксел го приемат позитивно и предпочитат да си затворят очите за въпросите за корупцията и върховенството на закона в страната му”.
А това, че изразът „2/3“ от първоначалния вариант на доклада на ЕК е бил точен и уместен, се потвърждава и от публикувания на 16 май 2019 специален доклад на Европейската сметна палата, озаглавен “Борба с измамите при разходването на средства по политиката на ЕС на сближаване…“. В него се казва, че прокуратурата в България прекратява или отхвърля 60% от сигналите, които стигат до нея за измами с евросредства. Като в това отношение отстъпваме само на Гърция и Испания.
Българите трудно ще се откажат от очакванията си Европа да се пребори с корупцията на българските политици. И това личи дори в изказванията на просветени българи, като Радан Кънев: „На България й трябва силна европейска прокуратура. Кражбата на евросредства е основата на пирамидата на българската корупция…” Така е, но едва ли и европейската прокуратура ще постигне повече от ОЛАФ. Не за друго, а заради това, че борбата с корупцията е наш проблем. Независимо, че в безпомощността си ние го прехвърляме на европейската глава и съответно я държим отговорна.
