„След мен и потоп“, бил рекъл Нерон, макар че няма писмени доказателства да го е казал. Виж, колегата му Бойко Борисов никога не се е фукал така, но пък доказа на практика своите възможности. Точно в деня на инспекцията му във Варна – част от предизборната обиколка из страната, която има за цел да покаже успехите на неговото управление, – се изля такъв пороен дъжд, че направо отнесе кръговото кръстовище над новия булевард „Васил Левски“. А само преди месец премиерът лично го откри, нищо че още няма акт 16!
Варненски граждани побързаха да го похвалят, като разпространиха снимки, на които се вижда как канализацията на съоръжението не е успяла да поеме водата от валежите, а уличен стълб се е наклонил почти до нивото на пътното платно. Но много по-изчерпателна и засвидетелстваща размаха на управлението беше официалната информация от варненската управа:
На кръговото с бул. “Владислав Варненчик“, в близост до недовършеното укрепване на канал за подземни комуникации, е подкопан стълб от уличното осветление;
Сериозно количество вода се е събрало на около 150 м и от кръговото на бул. „Цар Освободител“ заради запушени шахти и свлечени земни маси, останали от строителния период;
Отново заради недовършен участък за комуникации е станало свличане на чакъл на кръговото с бул. „Сливница“;
Голямо количество вода се е стекло от Цветния квартал по новата тротоарна настилка на ул. „Подвис“. Там ще бъдат направени дъждоприемни решетки;
В старата част на бул. „Васил Левски“ – до бул. „Осми Приморски полк“, се е стекла вода от прилежащите улици. Там също ще започнат ремонтни дейности за изграждане на дъждоприемна канализация;
И т.н., и т.н., но както става ясно, в съобщението не се изтъкват единствено неприключили строителни дейности, ами и по-отдавнашни ремонти. Налице са, с други думи, зрелищни поражения в целия град, където вчера премиерът за малко да пререже и лентата под скелето на централния купол в църквата „Св. Прокопий Варненски“. Въздържа се обаче, което обяснява защо и куполът не рухна под напора на дъжда, но нищо – него може да е оставил за навечерието на местните избори. Във всеки случай Борисов направи известен анонс и за това, разсъждавайки за неизбежността на края: „А още по-сигурното, ама което е абсолютно сигурно, е, че пред всички нас после попът върви. На едно друго место. Ама това е гарантирано, че и тоя, къде е писал, някой ден някой ще му хлопне с това… къде… как се казваше… помилуй, помилуй и айде, довиждане“. Демек сигурно е, че и куполът ще падне, а още по-сигурно е, че всичко ще си пада, докато законите на природата не се произнесат с „айде, довиждане“ и за това управление, и за самия премиер. Щото той нема намерение да подава оставка дори и при загуба на европейските избори, както ни сведе до знанието неколкократно.
Пак добре, че Борисов не е тръгнал да пали, понеже Светоний разправял, че Нерон бил заповядал Рим да бъде опожарен. После императорът наблюдавал пламъците от хълм, облечен в театрален костюм, и се кефил на пожара, докато свирел на арфа и рецитирал поема за гибелта на Троя. По-късно Тацит опровергал тези приказки, но междувременно Светоний се погрижил да изкара и мнозина други напълно откачили от прекомерната власт. Любимата фраза на Калигула, да речем, била „Oderint, dum metuant“ – думи, изречени от цар Артей в едноименната трагедия на Луций Акций, чийто превод гласи: „Нека ме ненавиждат, важното е да се страхуват!“. И хората взели, че наистина се изплашили, когато той записал „велика победа“ срещу… Нептун, пердашейки с камшик морските вълни, и назначил любимия си кон Инцитат за сенатор.
Не че Борисов е луд, даже напротив, но за сметка на това положението определено си е за страх. А най-страшно от всичко е нашето безстрашие да го приемаме за нещо нормално, когато потопът отдавна вече не е само „метаморфоричен“. „Айде, довиждане“ сме, особено ако и сега не се уплашим, а не личи някой да се е стреснал. И в такъв случай не виждам защо премиерът наистина да не си припише пороя като предизборен успех, под формата на хвалба колко бързо са отстранени пораженията след стихията. Остава само да се появи някъде с арфа, та поне абсурдът да е по-забавен. И най-важното – да има все пак някакво логично обяснение защо хората продължават да му се радват при гледката на все по-неизбежния край на държавата.
