От всички възможни нискокачествени представления тези избори наподобяваха най-много на Биг брадър. И досега сме ставали зрители на вътрешнопартийни свади, но такъв разгул на семейни драми скоро не бяхме виждали. Всичко, което подозирахме, че се случва в тайна, сега ни беше демонстрирано наяве. Ако се изключи злобното наддумване между БСП и ГЕРБ повечето батални сцени се разиграваха вътре в самите партии. Социолозите посочиха като една от основните грешки на предизборната кампания това, че партиите не са говорили с избирателите. И добавиха: Партиите разговаряха повече помежду си, отколкото с гласоподавателите. Да добавим и ние: партиите най-вече се разправяха със самите себе си, вътре в себе си.
Точно както в пошлото риалити Биг брадър гледахме къде по-тихи, къде по-шумни семейни съскания и боричкания. И тъй като друго в тази предизборна кампания общо взето не се случи, ние – щем, не щем – започнахме да преценяваме партиите по децибелите и лексиката на техните скандали. Едни го правеха по-културно, други на височината на музика от циганска сватба. Ние през това време, разбира се, не четяхме предизборните им платформи поради липса на такива. Наблюдавахме сценките и според нивото им накрая разпределихме за кого да пуснем есем…, пардон гласа си, има разлика между есемес и вот най-вече в цената – един есемес без ДДС е левче, един вот с данък наглост е 13 лв. 23 стотинки, както наскоро стана ясно.
Най-зрелищни бяха семейните разправии в ГЕРБ, но най-интригуващи като сюжет – завръзка, кулминация и развръзка – бяха битките при социалистите. Че това семейство никога не е било особено задружно винаги се е знаело. Големият руснак Кончаловски казваше, че в Америка членовете на семейството не се обичат чак толкова, но много се уважават, докато в Русия членовете на семейството се обичат много, но никак не се уважават. Е, в БСП нито се уважават, нито се обичат (с изключение на новата партийната любов между Корнелия Нинова и Елена Йончева.) Ненавистта на Нинова към Сергей Станишев стигна такъв предел, че тя не предвиди в бюлетината изобщо място за него – континенталния лидер на социалистите. Затова пък даде четвъртото място на човек, който доскоро си упражняваше остроумието за сметка на нейната партия, президентския човек Иво Христов. Вероятно е очаквала, че след като сред първите четири имена от листата две са озарени от участието си в президентския екип, ще повтори успеха от президентските избори. Само че както знаем, когато се повтаря историята, обикновено е в жанра фарс. Самият президент не се зае да играе ролята на агенция по семейни сдобрявания и това е може би най-доброто от всичко, което направи по време на предизборната кампания. А жанрът започна да преминава от един в друг: невключването на Станишев в листата отначало беше отмъстителен трилър, връщането му в листата бе победа на социалистическия реализъм, денят на изборите бе екшън между две вътрешнопартийни банди, а преброяването на преференциите бе победа на добрите сили като в народна приказка. Цялата тази драма бе не само метафорично семейна, ако се имат предвид годините съжителство между водача на листата на БСП Елена Йончева и първо изгонения, а след преференциите наредилият се на второ място Сергей Станишев. Впрочем точно така ги бяха подредили редовите членове на вътрешнопартийното си допитване. „Ти права си, когато съгрешиш дори“ – за партията става дума, не за Корнелия Нинова. „Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, , като разчекнат едни уста – като ханджийска порта!“ Доста работа се отвори за БСП зад партийната порта.
Докато социалистическото представление се разиграваше на сцена от София до Брюксел, то ГЕРБ се изяви на национален терен, още по-точно на столичен, а най-точно в рамките на кв. „Лозенец“ на периметър от точно преброими квадратни метри площ. В БСП драмата беше „Да спиш с врага“, в ГЕРБ – „Синът на вожда“. Синът Цветан Цветанов сипа лъжичка катран в кацата с мед на баща си и го разсърди. Слуховете твърдят, че Борисов три нощи не спал, само пушел и си го изкарвал на охраната. Нямаше изобщо да спомена този слух, ако не съвпадаше с класическата реакция на баща, който се ядосва на сина си. Синът повлече крак, след него леля Цецка и невидими и неизброими баджанаци, тъстове и други собственици на къщи за гости уголемиха семейния скандал. В резултат на това Борисов реши да поеме партийната машина на ръчно управление. Апартаментгейт беше голям скандал, но не помете ГЕРБ, както останалите се надяваха. Всичко това заради дарбата на Борисов по най-съвместим с българската народопсихология начин да говори дори за най-несъвместимите с приличието постъпки на своите съпартийци. И още защото не заяви както навремето БСП, че няма да даде на вълците своите. Напротив, непрекъснато заявяваше готовност да се прости с всеки, който притурва лъжица с катран. И това беше усетено и оценено. Синът на вожда направи скандала, но вождът го занули – и сина, и скандала.
В коалицията на обединените патриоти сюжетът беше балконно-еротичен. Тук се говореше за тераси и за сексуална ориентираност. Накрая стана точно като в поговорката двама се карат, третият печели. Спечели човекът с терасите, който имаше благоразумието като не може да говори добре, поне добре да си мълчи. Най-лютите думи при така наречените патриоти всъщност чухме след изборните резултати. Беше малко като сбъркан филм – първо ни пуснаха картината, а след това субтитрите и трябваше да си ги напасваме. Дали тази размяна на обиди ще отведе патриотите в съда, както се заканваха, предстои да видим. Но вече знаем, че такова нещо като Обединени патриоти няма. „Атака“ и „Патриоти за Валери Симеонов“ има, но дори и събрани (не че някой може още да си ги представи събрани) те са по-малко от симпатизантите на Десислава Иванчева, както вече беше изчислено поне стотина пъти. Тук-там в общественото криворазбиране тримата от Обединени патриоти все още минават за патриоти, но вече им се търси друго име – консервативно дясно? – което да се изчервява от срам по-малко от думичката патриоти.
Сравнително тихо беше при така наречените десни. СДС не учуди никого с поредния си предизборен трик, като се приши към ГЕРБ. На гласуващи обичайно за ГЕРБ от Северозапада тихичко им беше препоръчано да подкрепят кандидата на СДС преференциално в листата, което говори колко все пак са важни за ГЕРБ трите буквички СДС с миналата си слава и легитимна дясност. Водачът на бюлетината на „Демократична България“ Радан Кънев тихичко стана евродепутат на гърба на шумната кампания, проведена от Стефан Тафров и Мария Спирова. Гласувалите преференциално за Тафров и Спирова тихичко се разочароваха. До тихото разпадане на тази коалиция едното спечелено място ще се брои за успех. По-тихо от това беше само в ДПС. Там скандалът беше липсата на скандал, че избирателите на ДПС са предпочели за евродепутат най-много човек, който е ходил един ден на работа като депутат.
Основният резултат от скандалите в предизборната кампания е, че сега знаем повече за партиите и мислим по-лошо за тях. И се чудя какво общо имаше с всичко това Европа.
