Централната избирателна комисия обяви окончателното разпределение на 17-те мандата от България за новия Европейски парламент. В него ще има 17 българи, представители на пет партии – 6 гербери, 5 червени, трима депесари, двама росонери и един демократ. Повечето от бъдещите евродепутатите са ни познати. Но има една скрита лимонка – новопокръстеният войвода Андрей Слабаков. Не съм познавач на творчеството на Слабаков Джуниър, но ми прави впечатление, че той напъва в различни области понякога със съмнителен успех. Турците казват, че от бюлбюб пукал и от пукал бюлбюл излиза… Демек гените ходят през коляно. И Андрей определено не се е метнал на големия артист и общественик Петър Слабаков, учредител на Комитета за защита на Русе (март 1988 г.), на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ (1989 г.) и на СДС (декември 1989 г.) Някак в този биографичен контекст май не му отива на Слабаков да се събере с добилите европейска известност търговци на тескерета от ВМРО. Но пък Pecunia non olet, рекъл Веспасиан, докато подрънквал денариите в джоба на дънките си. Особено европарите. А и никак не са малко.
Нямам намерение да рисувам портрет на Слабаков. Той, ако отиде в ЕП, много скоро сам ще си го нарисува. Искам само да обърна внимание върху щрих от портрета на Слабаков поета. И по-точно на една негова стихосбирка – „Разклати след употреба”. За нея баданарите от „24 часа“ написаха: „Всяка негова творба е заредена с благородна вътрешна енергия и ни завладява с постоянната естетико-художествена ненаситност на автора. За него с пълна мяра важи определението търсещия човек. Затова за онези, които го познават по-отблизо, не е никаква изненада появата на неговата книга “Разклати след употреба”.
Ние не го познаваме отблизо и за нас книгата беше нещо повече от изненада. Ще цитираме, но ви предупреждаваме да се стегнете, защото творбата, за която ще стане дума, наистина има невероятна естетико-художествена ненаситност. Става дума за стихотворението
Моралист и бабалюга
На създателите
на “Буболечка-кючек”
Гледам мръсна бабалюга
Да ебе тахтаба друга
Гнусна, гадна бубулечка
С пишка, като черна клечка
След една въздишка тежка,
правя остра забележка:
“Буби ще ебеш, така ли!?
Пеперуди и комари!?
Ръгаш секви земни твари
Даже пръча не пожали!”
По-нататък лиричният герой пита бабалюгата що така прави. А пък тя нехайно му отвръща, „докат ебе свойта тъща…“
Аз ебъ, защото мога,
Завистлива гад двунога!“
И въпреки по християнски поучителния край – „Секс без здрав, църковен брак!? Няма как!” – оставаме с тягостното усещането, че сме имали среща с творчеството на рустикален наивист със содомитски наклонности.
Мъка, мъка…
„Че ти не си поет Андрей– не е беда,
Не са поети много хора;
Бедата, драгий, идва от това,
Че пишеш и печаташ без умора.“ (по Змей Горянин)
Да не пропусна да кажа, че стихосбирката е второ допълнено издание на претенциозното издателство на Иван Гранитски „Захари Стоянов“.
Да се надяваме, че точно тази стихосбирка и точно това стихотворение, няма да напусне границите на родината и да разнася славата ни из ЕС. Иначе ние определено не се страхуваме от възможните изцепки на Слабаков в ЕП. „Нали се сещате, че не съм такъв идиот да запаля цигара в пленарната зала?! Все пак имам достатъчно възпитание, нищо, че по мой адрес се казват какви ли не неща.” Просто Слабаков от години екзистира върху своята провокативност. Той в никакъв случай не е завършен простак. Просто играе роля, за която си е въобразил, че го прави интересен. Но понеже отдавна е в тази роля, та имам известни съмнения дали може да излезе от нея. Защото, както беше казал някой, ние сме това, на което се правим.
Но пък, от друга страна, в ЕП се срещат какви ли не представители на фауната, че едва ли Слабаков ще впечатли някого с малките си селски лафове. Бих препоръчал на Ернестина да му скрие фланелката с лика на оня масов убиец Че Гевара, а също и тази с надпис Калашников…
………..
Тахтаба – дървеница
Бабалюга – буболечка, микроб, бацил