Внезапно разговорът за бъдещото разрастване на София се поднови. След години на всякакви политически и експертни дискусии по темата, сякаш се бе появило някакво крехко съгласие, че нови вълни от миграция не са необходими и са дори нежелани. Сега обаче около изготвянето на новия устройствен план на града, главният архитект изневиделица съобщи, че „жилищният капацитет“ на столицата е 2.45 милиона души и дори ни показаха карти на бъдещите жилищни зони. Очаквайте нови спални в „Манастирски ливади“, „Малинова долина“, „Горубляне“, „Кремиковци“ и околните села Волуяк и Герман. При последното преброяване столичани излязоха около 1.3 милиона, което предполага създаване на условия за привличане на още над милион нови жители в града. За да избегнат неудобни въпроси, политици и експерти побързаха да обяснят, че подобен процес не е функция на новия устройствен план, а на съвсем други икономически и социални процеси. Сякаш публичното управление не е основен инструмент, който е призван именно да насочва тези процеси в договорени и одобрени от гражданите посоки. Така че, гответе се, десантът продължава!
Мащабна миграция към столиците се случи във всички пост-комунистически държави след падането на „Берлинската стена“. Разпадащите се икономики на ранния преход просто пратиха в небитието десетки изкуствено създадени и поддържани индустрии, които нямаха шанс да оцелеят в освободените стопанства. Падането на контрола върху движението на хората в самите комунистически общества допълнително доведе не просто до емиграция, но и вътрешна миграция. Хиляди се втурнаха към столиците, за да се възползват от новите свободи. Освен всичко останало, повечето начални чуждестранни инвестиции през 90-те години бяха насочени именно към тях. В рамките на няколко години Прага, Будапеща, Варшава, а по-късно и Братислава бяха опасани от нови фабрики и офисни сгради. В София се случи същото, макар и с доста голямо закъснение, но забавянето на сериозните външни инвестиции и бързия стопански срив под „вещото ръководство на партията“ превърна вътрешната миграция в преселение. Беше необходимо повече от десетилетие, за да се овладее поне минимално буквалното затлачване на града по отношение на институции, инфраструктура, публични услуги.
В сегашния напън за продължаване и стимулиране на човешка и стопанска концентрация в София обаче няма никаква логика. Картата на инвестициите е вече разпръсната, постоянно нараства броя на регионите, в които се правят все повече инвестиции. След бума в южна България и коридорите на изток и юго-изток от Пловдив, инвеститорите тръгнаха и на север. Подобрената инфраструктура подпомага този процес, както и множеството евро фондове, които развиват нужните публични услуги. Все повече кметове и местни администрации знаят как да привличат бизнес и го правят. Разпределението на икономическата активност е по-равномерно, а това отговаря на очакванията на хората и със сигурност трябва да бъде стимулирано. Много от градовете, които първоначално се затрудняваха да направят икономическия преход, например Пловдив и Бургас, отдавна забравиха тези проблеми и са вече чудесни места за работа и живот. Същото важи и за по-малки градове като Стара Загора. Не е изненада, че на все повече места гражданите наблягат на качеството на живот и на адекватността на публичните услуги, инфраструктура и т.н. София има необходимост да се фокусира именно върху тези въпроси, след като се задъхваше толкова време.
Това обаче са рационални съображения, които не е никак ясно дали ще имат особено значение за управляващите в града. От приказките за новото разширяване на града не става ясно дали е направен някакъв сериозен анализ на последствията при различни сценарии. Например, ще изгуби ли страната инвестиции, ако определени компании не могат да намерят подходящи хора извън столицата? Има ли някаква стратегия за привличане на индустрии или компании, които могат да бъдат развивани само в София? Или просто става дума за най-обикновено лобиране и повече бизнес за тези чиновници и политици, които се занимават с „институционална подкрепа“? Кой нормален човек може да застане срещу „Манастирски ливади“ и да реши, че там тепърва може да се случи мащабно допълнително разширяване?! Не става въпрос да се пречи на пазарното търсене, но и не може всички институции да му позволяват да застрои всеки останал свободен метър градска площ. Ясно е, че общинарите няма да пречат на този процес, те никога не са го правели, няма и да започнат. Затова като нищо поредната строителна вълна ще се случи без особени пречки от постоянно надхитряното гражданско общество. Докато накрая всички не се съберем тук и не се задушим в собствената си близост и хаос.
