Новинарският поток подсказва, че Томислав Дончев е новият любимец на българския премиер. Принудителното политическо пенсиониране на Цветан Цветанов веднага засили спекулациите в тази посока. Причините за тези приказки бяха очевидни – нужен е нов номер 2, някой трябва да поеме поне част от освободените функции, този някой трябва в някакъв смисъл да е напълно НЕЦветанов, за да се успокои общественото мнение. Дончев очевидно отговаря на повечето изисквания, макар организационните тегоби със сигурност да не пасват на неговия натюрел. Предполагам никое въображение не може да вкара сегашния вице-премиер в потури, нито да си го представи в право хоро на селския мегдан. През последните месеци той е неотлъчно до премиера, обикаля търпеливо с него из страната, включи се в целия лайвстрийминг, който представляваше предизборната кампания. Поемаше всякакви интервюта и се опитваше да неутрализира всички реторически волности на своя началник. На последния конгрес на ГЕРБ, Борисов обаче съвсем разумно се отказа да прави Дончев партиен войн. Донякъде защото е уверен, че наесен просто ще повтори лайв обиколката из страната и това ще му осигури победата. Сигурно си мисли и че до октомври няма време да се разбута фатално партийната структура и мрежи, които Цветанов му оставя в наследство. Ще видим дали е прав.
Погледнато реално, Дончев е пълния антипод на Борисов и това и двамата го знаят. Разликите са толкова очевидни, че няма смисъл да бъдат изброявани. Но функциите и ползите от вицепремиера са най-различни. Той е ключов елемент в идеологическия образ на партията и правителството, очевидно обърнат към евро-атлантическата ориентация на страната, макар досега тази роля най-активно да се играеше от Цветанов. Всъщност, Дончев е доста пестелив в това отношение, но сега ще му се наложи известна активизация в тази посока. Той е важен и за електоралната градска периферия на ГЕРБ, която вижда в негово лице отликата от бившата ком партия, която продължава да стряска повечето активни и млади български граждани. Тези лица стремглаво намаляват в партията през последните години след напускането на хора като Трайчо Трайков, Симеон Дянков и Николай Младенов. Разбира се, най-важната роля на Дончев е свързана с еврофондовете, без които цялата конструкция на това управление е невъзможна. Дори само тази задача прави сегашния вицепремиер почти недосегаем, Борисов няма никаква сериозна алтернатива тук и по никакъв начин не може да рискува да разбута крехката система на публичните инвестиции от ЕС. Без тях политическата му отлика спрямо БСП се смалява драматично, както и възможностите му да крепи икономиката.
Най-интересното около Томислав Дончев обаче през последните седмици съвсем не е свързано с разместванията в ГЕРБ, а с неговия анализ на икономиката на страната и тезите му за необходимостта от нов модел за развитие. Дългият аналитичен пост бе препечатан на много места в социалните мрежи, доста хора го споделяха във „Фейсбук“, а немалко икономисти веднага предложиха коментари. Някои вестници също го качиха на сайтовете си. Сам по себе си, текстът е впечатляващ с няколко неща. Той е наистина смислен, цялостен и задълбочен. Събира и обобщава много данни, мнения и тези на най-различни икономисти, но е ценен с това, че е обърнат към бъдещето, към непрестанно увеличаващите се предизвикателства, с които нашата икономика трябва да се справя. Може би най-ценното е това, че действащ политик се е захванал с такава сложна управленска материя и вместо да подхвърля ежедневни новини за инвестиции и данни прави реален опит да систематизира проблеми, да очертае предизвикателства и да помисли за решения. Това все по-рядко се случва в българската политика, която е задръстена от скандали, дребнотемие и тестостерон. Разбира се, всичко това е само първа крачка и пред Дончев стоят няколко големи въпросителни. Не е ясно дали и как тези идеи могат да бъдат интегрирани в управлението, дали и как те биха влезли в политическото ежедневие на управляващата коалиция, дали и как биха извървяли пътя до конкретни решения и закони. Не е ясно доколко самият Борисов би застанал зад подобни идеи за нов модел и доколко е склонен да предприеме непопулярни мерки или да си наруши масрафа.
Има няколко възможни обяснения за аналитичната активност на вицепремиера. Едно е, че просто му е станало скучно в управлението, поне както то се практикува в момента. Дончев със сигурност е сред хората, на които е ясно колко и какви смислени неща могат да бъдат направени в по-подредена и работеща среда. Второ е, че просто се опитва да се утвърди като неназования втори човек в ГЕРБ при това като си спести тегавата организационна работа. Трето е, че натрупаният опит и беззъбите и марионетни министри на икономиката просто изискват да се направи нещо по-дългосрочно за страната. Четвърто е, че той дискретно стартира собственото си позициониране за ерата след Борисов. Дълги години много хора очакваха сривът на ГЕРБ да се случи по модела на т.н. „цар“. Това очевидно няма да се случи и оттеглянето на премиера ще остави след себе си известен политически прозорец. Очевидно е, че Дончев е сред вариантите при подобен сценарий. Всъщност, един от трудните тестове пред него е свързан с това дали ще успее да реализира поне някои от предлаганите идеи. Ако пък и успее да го направи без да ядоса Борисов, ще докаже че има и хитростта да стигне до политическия връх.
