„…И е имало времена – много отдавна, когато четенето не е било само за педалите, нито пък писането. Хората са създавали книги и филми. И мисля, че това време ще дойде отново… така че вие, такова… четете там, образовайте се… и… други такива глупости!”
Първата реч на новоизбрания президент на САЩ предизвиква бурни овации. Годината е 2505-а и Джо Бауърс прави шеметна политическа кариера малко след като се е събудил от криогенен сън. В миналото той е бил глуповат военен чиновник, който едва срича и почти не може да пише, но вече е най-умният човек на планетата. И не защото е поумнял, докато е бил замразен във финансиран от правителството секретен експеримент – просто всички останалите земни жители са изтъпели сериозно. Навсякъде цари упадък заради тотална глупост и смайващо невежество. Никой не разбира от нещата, с които се занимава, състоянието на страната е плачевно. Задава се глад, понеже посевите масово се напояват с кока-кола и енергийни напитки. Сградите се рушат, върху тях има само избелели фирмени надписи с печатни грешки, а единствените оцелели два небостъргача са подпрени един на друг, за да не паднат.
И ето го Джо, някога абсолютният некадърник, който изведнъж се оказва просветен ум, дори малко нещо интелектуалец. Тъкмо той е призван да спаси Америка от окончателния провал, и то само защото навремето е решавал елементарни кръстословици в училище за умствено изостанали. Та Джо Бауърс поне знае, че за напояването на растенията е хубаво да се използва… вода, което толкова впечатлява видиотените граждани, че да го изберат и за президент! Предишният, разбира се, е нечленоразделен, а когато не му достига запасът от 200-300 думи, за да се изкаже, довършва изреченията си с автоматичен откос в тавана на Белия дом. „Джо, Джо, Джо! Браво, Джо!“, крещи изтрещялото от тъпота множество, което от векове се е отказало да учи, да чете и изобщо да мисли. Достатъчно е Джо да изгрее на трибуната с IQ-то си от около 70 и в компанията на своя адвокат (много ясно, че адвокатът плямпа каквото му хрумне, понеже не познава и един закон), за да съобщи, че в седмицата има седем дни или че Земята се върти около Слънцето, а не обратното…
Впрочем заглавието на филма от 2006 г. също е достатъчно, за да послужи като смешно-страшно предупреждение за това какво ще се случи на празноглавата тълпа, когато тя реши, че знанията и културата са нещо излишно. „Идиокрация“ ще рече власт на идиотите, един „прекрасен нов свят“, в който съвсем няма да се налага някой специално да упражнява контрол върху човешкия мозък, тъй като този орган ще е атрофирал. „Последствията от триумфа на глупостта са съвършено предвидими и са добре описани още в „Маршът на идиотите“ от Сирил Корнблът“, казва режисьорът Майк Джъдж, който обаче признава, че се е вдъхновил за филма най-вече от упътванията за употреба на домакински уреди. Например да не къпете кученцето си в пералната, нито да го сушите в микровълновата печка; да не използвате бензиновата горелка като сешоар или за почистване на паяжините в дървена барака; да не пръскате в устата си с дезодоранта за крака, камо ли да пробвате на вкус новия пестицид за унищожаване на вредители в градината си. Да, близко е до ума да не го правите никога, но щом такива предупреждения съществуват, значи някой все пак е пробвал, нали? И когато „някой“ се умножи по десет, сто, хиляда, милион и прочие, има само един вариант в какъв свят ще заживеем – такъв, в който се появява Джо с половината си мозъчна гънка и ерудицията от кръстословиците за бавноразвиващи се. И не просто се появява, ами същият този Джо ни се струва като манна небесна, за да му делегираме с радост и облекчение правото да… такова… да се разпорежда, де, с нашите съдбини. Все едно да замразим Дани Кирилов и след около 500 години той внезапно да се събуди в компанията на новата членка на СЕМ, завършила аграрна икономика във врачанския филиал на УНСС с успех от дипломата „Добър 3.89“…
Е, така поне разсъждава режисьорът Джъдж, но е твърде възможно и да греши. Нещо повече, аз дори съм убедена, че той жестоко се е объркал, защото е представил събитията някакси отзад напред. Идиотията първо е в разгара си и упадъкът е пълен, после Джо отваря очи и с малкото си познания спасява човечеството, след което с овации е избран за президент. А би трябвало да е точно обратното – Джо управлява, с малкото си познания криво-ляво и по някаква пълна случайност удържа положението, но идиокрацията се разраства като африканска чума, до пълния упадък остава мъничка крачка и точно тогава в Белия дом се настанява безсловесният дебил с автомата. В резултат Дани Кирилов и онази членка на СЕМ (простете, че малко пропреплетох филмите!) вече изглеждат ерудити от ранга на д-р Николай Михайлов, а премиерът Борисов – същият, дето разправя, че хакери ни атакуват и чрез микровълновите ни печки, – е обявен за народен будител. Което, отгоре на всичко, няма и да е далеч от истината, при положение че е доктор по психология, защитил научна дисертация на тема „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар”, и даже носител на ордена „Михаил Ломоносов“.
Не че след 500 години хората ще знаят, че Ломоносов е енциклопедистът, който открива закона за запазване на веществото при химически реакции, постулира закона за запазване на енергията, поставя основите на физикохимията, пръв установява атмосфера на планетата Венера и т.н., но все някой прапрапраправнук на живите сега ще помни колко хубав е бил животът ни през трите мандата на Бойко Борисов. Имали сме цял министър-председател, който е бил в състояние да говори; имали сме и министър на правосъдието, който е нямал представа къде се намира, но пък поне сме си имали и някакво правосъдие. Щото след пет века под игото на невежеството направо ще плачем за днешното състояние на правосъдната ни система и въобще на държавата, тези ще ни се видят същински фарове в тъмата и колоси на прогреса с внушителната височина на каменните истукани от Великденските острови!
Разбира се, може и да преувеличавам, понеже хората свикват да живеят в глупост, та къде ти ще тръгнат да правят сравнения как е било и какво е през 2505-а. Учените Северцов и Шмалхаузен даже въвели понятието „идиоадаптация“ – еволюционни изменения, които водят до приспособяване на организмите към средата. При кактусите, да речем, се върви към намаляване на изпаряването чрез развиването на бодли заради неистовата жега, а придънните риби (калкан, писия, морска котка) изгубват крайниците си, за да се сливат с пясъчното дъно. Американски учени пък наскоро се натъкнаха на странно създание в Мексиканския залив, което нарекоха „Безглавото пиле“, защото няма мозък, а само излизащи от тялото израстъци, подобни на крила. С тях то реагира на допир и на светлина, пак с тях се храни, като по-голямата част от времето си необичайното създание – морска краставица с поетичното име Enypniastes eximia (Мечтателят), прекарва на морското дъно. Много преди това обаче пак Северцов и Шмалхаузен твърдели, че заради приспособяването към конкретни условия на живот – в случая по-лесно оцеляване в среда на тъпота, и при хората може да се стигне до блокиране на големи части от мозъка, да не кажем и на целия. Че за какво да им е, ако само ще се дразнят от идиоадаптацията на висши държавни ръководители и служители, чиято безмозъчност изобщо не пречи да стават от членки на СЕМ през министри на правосъдието до премиери?
За да не звучи голословно, ето и конкретен пример: всичките им лични данни са източени след пробива в системата на НАП, но на българите не им пука, няма и мисъл, дето се вика, да искат оставката на нелепото им правителство. Или: на министър-председателя му хрумва каприз да изсипе 2 млрд. лв. напук за нови изстребители, обаче на българите не им дреме, камо ли да се сетят да излязат поне на рехав протест. Почти им елиминираха партиите, Корпулентния овърша всички бостани и пак не му стига да се пръсне като напращяла диня, но българите зяпат с празни погледи в нищото и им е все тая. С едно изключение – скачат като един, за да защитават убиец, преднамерено причакал крадец (а дали и това за крадеца е вярно, само Господ знае) с незаконно притежаван пистолет, като пътьом е излъгал и какво точно се е случило. „Браво!“, викат те, когато същият е оправдан от съда, и то в Пловдив, европейската столица на културата. И естествено, не им хрумва, че ако си присвоим правораздаването по такъв дивашки начин, ние се превръщаме тъкмо в диваци. Хора, чието оглупяване е равносилно на това да си напъхаш главата в микровълнова печка с твърдото убеждение, че от действията ти няма да произтекат фатални последици. Безброй представители на Enypniastes eximia, които мечтаят не за друго, ами някак да минават между капките на собствените си идиотщини.
И как тогава Дани Кирилов да не е министър на правосъдието? И как тогава Бойко Борисов да не кара трети мандат, за да се разпорежда с парите ни, все едно са негови си? Извинете, но премиер, който твърди, че в ЦРУ почнали да пишат с „чък, чък, чък“, за да не им източат данните през кафе машината, наистина заслужава да бъде замразен, като се вземат всички мерки температурата в камерата да се поддържа на нивото на IQ-то му…
Между другото, аз също нямам нищо против да ме замразят, понеже ми се струва много по-смислено да откарам едни 500 години в здрав и безпаметен сън. Страхувам се само, че ако случайно се събудя, идиокрацията ще е в пълния си разцвет и единственият ми спасителен изход ще е чашата с пестицид. По възможност – най-отровният, защото нямам сили и за по-лошото от лошото. А другояче хич не му се вижда краят, хич.
