21 февруари 2013 г. В София се стичат земеделски производители и животновъди, за да подкрепят Бойко Борисов, който предния ден е подал оставката на първия си кабинет. Пред парламента паркират трактори, пристига група гайдари, на жълтите павета се извива хоро. До Галерията за чуждестранно изкуство се появява и ТИР с двуетажно ремарке, пълно със свине. Върху предницата му са опънати плакати „Бойко – кръстник на свиневъдите“ и „Бойко, ако теб те няма, и нас няма да ни има!“ Самите свиневъди надуват тромби и крещят: „Искаме Бойко!“ По някое време от Народното събрание под радостните възгласи на тълпата излиза цялото правителство, предвождано от премиера в оставка. Заради блъсканицата Борисов грабва мегафон, но устройството превключва на режим „сирена“. Тълпата избухва в смях, а любимият й Бойко лаконично коментира: „Т’ва е полицейска работа…“
Сега сирената вие ли, вие, но тъкмо човека с мегафона го няма никакъв. Доскоро караше джипки, влакове, катери, мотокари, даже викаше на операторката на мотокара: „Мога да те возя и на джипката, чакай, да не избегаш, ей“, а изглежда самият той някъде е избегал. Преките излъчвания от обиколките в страната вече не заливат профила му във Фейсбук; последната следа от някакво присъствие е с дата 21 юли, от кръщенето на внучетата. „Бойко и Иван вече са християнчета“, съобщава ни гордият дядо, но не става ясно дали е кръстник и на момченцата. Пък и като гледаме как изпълнява задълженията си спрямо свиневъдите, по-добре да не е…
Впрочем последните би трябвало да са бесни, след като отрасълът е напът да бъде зрелищно съсипан в третия мандат на техния духовен баща. Огнищата на африканска чума се разрастват, предстои екологична катастрофа заради загробването на потенциално заразени трупове, но Бойко отсъства, направо се е изпарил. По горчива ирония лозунгът „Ако теб те няма, и нас няма да ни има“ се сбъдва като някакво зловещо пророчество, само дето този път Борисов продължава да си е премиер. Ама къде е наистина, щом продължава да си е премиер, е въпрос, който от седмица виси със страшна сила – при това седмица без нито ден, лишен от скандал:
Президентът налага вето върху сделката за изтребителите F-16, но Бойко мълчи. След преодоляването на ветото Румен Радев се кани да върне и актуализацията на бюджета, която ще осигури внушителната сума от 2.2 млрд. лв. за покупката, но Бойко пак мълчи. Въпреки че сам настояваше парите да бъдат изплатени накуп и веднага, той не обелва и дума, покрил се е панически и вдън земя;
В това време всеки работещ българин получава есемес от НАП, че има неправомерен теч на личните му данни след хакерския удар срещу информационната система на агенцията, но дори шефката й спокойно довършва платения си годишен отпуск незнайно къде. Премиерът отново си трае, дори когато бъдещият главен прокурор изсипва куп яростни обвинения срещу довчерашните IT вълшебници (по самия Борисов), а шефът на нарочената фирма се оказва сред учредителите на ГЕРБ;
Същият бъдещ главен прокурор, т.е. поредният „Не се смей, ти си го избра“, се появява на телевизора, за да отрича разделението на властите и да заплашва с интонацията на Вишински, но от т.нар. министър-председател пак ни вест, ни кост. Организират се протести, тръгват и контрапротести (като онези на свиневъдите, само че в медийния бранш), а няма отзив на „Искаме Бойко!“, няма и знак от къртичата дупка, където кръстникът вероятно се е заврял;
За капак и малката коалиция се разпада, Волен Сидеров е изритан от парламентарната група на „патриотите“ с двама от най-верните си депутати, много е вероятно да се стигне до правителство на малцинството. Не е възможно обаче да разберем дали поне това е стреснало човека с мегафона отпреди 6 години и половина, чиято жизненоважна цел според все повече наблюдатели е да задържи властта заради сделката с изтребителите и избора на главен прокурор. А би трябвало, защото в държавата, която иначе има за негова си, най-сигурното нещо са изненадите…
Разбира се, Борисов отлично го знае и в момента го демонстрира със собственото си поведение. До вчера наперен в джипката като същи Туркменбаши, който прекръства месеците в годината на имената на родата си и забранява инфекциозните болести, днес се спотайва с надеждата кризата някак да мине от само себе си. Ако не му беше толкова важна онази работа с изтребителите и главния прокурор, по стар навик пет пъти да се е изсулил, но сега му се налага да стиска зъби и палци всичко да оттече в канала. И пробивът в НАП, и африканската чума, и въпросът с гигантската сума за самолети, и налагането на зловещата фигура Гешев – всички те лека-полека да бъдат преглътнати, та той по някое време пак да се изстъпани на кормилото, за да ръси лафове. Допускам дори, че през главата му минава мисълта да вини ретроградния Меркурий, и е убеден, че тегобите му ще приключат с идването на август. Летен сезон, направо мъртъв, дето се вика, що пък отново да не му се получи?
Ей това имаме начело на държавата, изправена пред катастрофа, при това не само екологична. Началници в отпуски, които нехаят за пробитите си институции или нямат представа откъде и как може да плъпне поредната зараза (справка: шефът на БАБХ), а над тях – кръстника на целия този хаос, който се огъва пред всеки проблем, но непрекъснато генерира нови проблеми. Некомпетентност, безотговорност и тотална деморализация, далеч по-неунищожими от африканската чума, и всеобща вялост, употребявана все по-цинично за договорки в задкулисието – дума, която не знам защо все още се използва, при положение че всичко вече е извадено на сцената и се върши открито. Е, нещо там мърда, някакви хора изказват недоволство, но заразата е проникнала абсолютно навсякъде. Метафорично казано, прасетата не просто искаха да върнат Бойко на власт, ами я завзеха като във „Фермата“ на Оруел; пак тяхното доволно грухтене е призован да брани и бъдещият главен прокурор, дето би извил врата на Монтескьо за глупостите, които е плещел. Ако му падне (а може и да му падне), като нищо би задушил и гласовете на живите критици с пожарникарска пяна – в пяната, особено в пожарникарската, също може да се търси метафора…
Апропо, някои от истинските заразени прасета са още живи, когато ги заравят в ямите. Това е важен детайл, защото показва нагледно цялата атмосфера на безмилостност, в която имаме нещастието да пребиваваме. Вторачени единствено в собствените си пъпове, взимащите решения за държавата и за нашия живот няма да се поколебаят хладнокръвно да ни прегазят. И пак добре, ако директно ни прегазят – на фона на агонията на задушаващото се същество под пластовете пяна или пръст, това е по-добрият вариант. Не искам даже да си го представя, макар че вдишването и издишването на гадост е не по-малко болезнено, а и става все по-трудно.
„Искаме Бойко!“ ли викахте? Да, за трети път е тук и заради него е всичко, ама сега точно предпочита да го няма. Затова предлагам, щом все пак някога се появи, най-сетне да извикаме: „Не те искаме, Бойко, махай се час по-скоро заедно с нелепата си команда!“ Не че това ще реши въпроса със злото, понеже злото е повсеместно, но иначе кръстникът ще яхне джипката наново, за да откара клетото си управление до окончателната катастрофа. След което ще избега, завещавайки ни руините – в това не се съмнявайте. И даже малко завиждам на прасетата, че се отърваха: животът в свинарника може и да е тежък, но животът сред извиращи една след друга свинщини е нетърпим.
