Нямам представа как го направихме, но някак измислихме начин държавата да съществува без власт, и без опозиция. От което и властта, и опозицията се чувстват доволни. Откриха начин да си живеят, без да им се налага да присъстват. Това е някаква нова форма на съществуване на двуполюсния модел, в която кантарът заспа – всеки черпи ползи от положението и няма никакво значение от коя страна на кантара е. Докато Корнелия Нинова се снима със собствения си портрет на Бузлуджа, Бойко Борисов гушка за снимки учителки. Кака и Батко се правят на симпатяги. През това време избиват прасетата в свинеферма след свинеферма, а мърморещата публика не вярва, че има африканска чума. Заравят свинското от коледните ни трапези. Край село Боров дол, Сливенско откриват 120 тона одрани животинчета – норки? Белки? – нещо, от което е свалена кожата. Нямат представа кой го е направил. Човекът, който трябва да съблюдава принципа на разделението на властите, не вярва в разделението на властите. Даже цената на хубавите домати, която в разгара на лятото е четири лева, не трогва никого. Всичко е точно такова, каквото не трябва да бъде. Страната е закрепена в състояние на стабилна нестабилност.
Има такова положение в медицината. „Състоянието на пациента е критично, но стабилно.“ Може и да ви звучи като „дървено желязо“, но всъщност има логика. Състоянието на пациента е критично, но не се променя към по-добре или по-зле, стои си стабилно. И ние така.
И ето, че от Бузлуджа, където човек не очаква да се случи каквото и да било интересно, някой хвърля камък в блатото. А не очакваме там да се случи каквото и да било интересно, защото лятното събиране на социалистите все повече прилича на пролетното събиране на калайджиите – да се срещне племето, да си кажат кой е жив, кой умрял, да се запознаят младите, да се харесат, да хапнат, да пийнат. Първоначалната идея на партийния събор вероятно е била да си сверят посоката, да си припомнят някъде и за какво вървят, но това е останало във времена, в които хората са се занимавали с такива старомодни неща като идеи.
И ето, че носителката на наградата за публицистика Къдринка Къдринова си позволява да припомни в словото си идеи: „Искам да призова да се връщаме по-често към заветите, които светлите умове на социалистическата мисъл, на лявата мисъл, на левите идеи, на лявото дело, на лявата дума са ни завещали. Те ни завещаха интернационализма и международната солидарност на трудещите си, а не национализма и омразата към различния. Те ни завещаха единните фронтове и обединението, а не търсенето на врагове сред ония, които мислят различно. Георги Кирков има една блестяща творба, нарича се „Политическа зоология“ В нея той не е намерил място за такова едно странно създание като „ляв консерватор“. В своята творба обаче той добре е описал какъв е консерваторът, какво представлява това странно политическо животно. Не е много симпатично. Дано никой ляв човек в България никога не се асоциира с консерватора. Дано левите хора в България бъдат хора на промяната, на бъдещето, на солидарността. Лявото в България е много по-обширно от БСП. Има много леви хора в България. Необходимо е да се изгради единство.“
Не един, а два гряха изповядва Къдринка Къдринова в това си слово: почтена душа и образованост. Но нито едно от тези две неща не се търсят днес. Как така ще припомняш идеи и идеали, като сега единствено важно е бройката на електората? За какъв интернационализъм срещу национализъм става дума – искате да отнемете от народа правото му да играе на „Продават се, мамо, белите манастири“ в морето, водени от знаменосец? И какво единство с какви леви хора, ако не са готови да гласуват за БСП без условия? И започна поредната битка вътре в БСП кой крив, кой прав. Словото беше заклеймено от човек, приближен на Корнелия Нинова, заредиха се „за“ и „против“. За пореден път Българската социалистическа партия се занимава със самата себе си, когато властта се търкаля по улицата, а премиерът се е снишил по стар народен обичай. Представям си какъв вой и късане на ризи щеше да настане в БСП, ако някой се беше осмелил да призове социалистите да се противопоставят на единствената кандидатура за главен прокурор заедно с всички останали не само леви, но и десни хора. Но БСП не се събира на Бузлуджа за размяна на идеи, там хората си разменят домашно приготвена храна и произведения на изкуството, къде ти тук място за някой си Георги Кирков.
В същото време на обратната страна на политическото пространство един десни хора протестират. Или поне те започнаха, а после към тях се присъединиха и политически неутрални. Получи се някакво миниатюрно издание от летните протести срещу избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Само че тогава протестите бяха не само срещу личността на Пеевски, но и срещу правителството. Сега „Гешев е позор!“, но нито дума за Човека, без чието съгласие и одобрение не може да се случи нищо в нашата държава. Нито думичка! – нито в изказванията на ораторите, нито буквичка на плакатите, които протестиращите издигат. Като че ли позорът е от днес и като че ли не е ясно кои са навързани по веригата, за да стане позорът възможен. А хората, които отиват на протеста, защото искрено не могат да понесат и капка допълнително от отдавнашния позор, със свито сърце си мислят за организаторите: ох, дано пак не надуят балоните, дано не изкарат белия роял, дано не почнат да противопоставят количество на качество, като качеството са разбира се, те, организаторите, а количеството сме ние. И дано да си намерят оратори, които могат да говорят като на митинг, а не като конферансиета на „Златния Орфей“.
Така стоят нещата с опозицията и отляво, и отдясно. Е, как тогава в средата ГЕРБ да не се чувства уютно? Днес е първият ден на август и ако ГЕРБ говореха истини, трябваше вече да сме в чакалнята на еврозоната. Но не сме. И „Фолксваген“ трябваше… Но не е. И прасетата трябваше да са спасени. Но не са.
И ние трябваше да сме на улицата. Но не сме. Имаме само едно оправдание – лято е. Горещо е и отдавна сме си купили почивки в Гърция. Човек трябва да е отговорен не само към гражданските си, но и към личните си задължения, както би казала шефката на НАП Галя Димитрова. Затова е тежко, но много добре обмислено решение да не излизаме сега на улицата. Обаче наесен…
