Стажантска програма
Стоиш си на дивана в хола. Когато ти се хапва, с един клик върху смартфона си можеш да отвориш хладилника, да си избереш храна и да я получиш пред себе си. Скучно ти е? Сложи си очилата за виртуална реалност и виж, че в гардероба ти се крие дракон. Жадуваш за знания? Пусни си лекцията на професор в някой университет в Ню Йорк, Токио, Париж – по твой избор – в реално време, която бива превеждана на секундата. А ако ти се гледа филм, отново няма нужда да чакаш – за броени секунди можеш да си изтеглиш всичко от интернет.
Звучи ли като картина от бъдещето? Да. Но не от толкова далечното. Прогнозите са, че през 2021 г. тези и много други иновативни услуги ще се предлагат не само по света, но и в България, благодарение на 5G мрежата. А1 вече започна изграждането й у нас с поставянето на първата станция върху НДК, а през този месец Монако стана първата държава, изцяло покрита от петото поколение мрежа. Рекламите са гръмки, обещанията в тях – още повече. Къде обаче свършва ентусиазмът от новите технологии и започва пагубното им влияние върху нас?
Като едно от най-големите предимства на 5G мрежата се изтъква, че тя има капацитета да поддържа един милион устройства на квадратен километър, докато сегашната – едва сто хиляди. Едва сто хиляди! А знаете ли каква е средната гъстота на населението в България в рамките на същата площ? 65.5 души. Ще кажете, зависи от населеното място. Да, зависи. И лично на мен ми е писнало да виждам зомбирани от смартфоните си хора по софийските улици, в метрото, в автобусите. Достатъчно ми е писнало, та да не искам да подтиквам тези хора да си купят още повече и по-хубави устройства с още повече възможности, които да им позволят още повече да се откъсват от реалността. А какъв пример дават тези хора на децата си?
За тях тези устройства не са нищо повече от даденост. Ако ние преди сме се радвали, когато ни купят “Не се сърди човече” например, днешните деца се радват, когато им купят най-новия модел смартфон. Нашата тогавашна радост и сегашната тяхна са просто невинни детски радости от нова придобивка за забавление. И всъщност в това няма нищо лошо.
Съществува обаче един тънък момент, който често изпускаме – ако ние имаме за ориентир 20 век като “времето преди новите технологии”, днешните деца го нямат. Те растат във време, което не просто им предоставя всичко това, но и не изисква от тях да си мръднат пръста за него, а какво остава за въображението си. И дори не това е най-страшното. Най-страшното е, че ние самите сме до такава степен пристрастени към новите технологии, понеже за нас са нещо невероятно (или поне доскоро бяха, вероятно вече само бабите и дядовците ни се удивляват, а дори и те боравят с тях свободно), че не искаме да лишаваме децата си от възможността да се докоснат до тяхната магия. Или поне до удобството им.
Лошата страна на това дойде, когато тези устройства започнаха да се превръщат не просто в устройства за улеснение на живота и за развлечение. Те са вече своеобразни умове, които могат да контролират както неодушевени предмети като хладилника и телевизора ни, така и нас самите.
Изкуственият интелект е всъщност машина, която може сама да пише кодовете за своя софтуер. Преди си мислихме, че програмистите извършват тази дейност, но те вече отдавна са й “изпуснали края”. Съвременните роботи сами създават ъпдейтите си, пренаписват се и се подобряват. Те буквално сами взимат решения за това как ще действат. И това е колкото иновативно, толкова и плашещо. Сами се досещаме защо.
През март миналата година автономен (безпилотен) автомобил прегази и уби човек в САЩ. Преди няколко дни кола от такъв вид рани пешеходец във Виена. След тези инциденти не просто, че не спираме с опитите да внедряваме изкуствения интелект и новите технологии в живота си, ами продължаваме и в други далеч по-важни сфери от него като медицината – отново преди няколко дни изпълнителният директор на “Н.И.Пирогов“ прегледа пациент от разстояние, благодарение на очила за виртуална реалност. И това беше представено като уникална иновация от ново поколение, чрез която едва ли не ще се извършват чудеса. Кажете го на семействата на загиналата жена в САЩ и на пострадалата в Австрия.
Баба ми години наред отказваше да си купи пералня. Била свикнала да пере на ръка толкова години, не им вярвала тя на тия “машинарии”… E, след известно убеждение склони. Сега и нас склоняват по същия начин. Само че ако баба ми поверява на пералнята единствено мръсните дрехи, ние сме готови да поверим на “машинариите” животите си. И ако пералнята в момента е просто пералня, след една-две години тя ще ни говори, ще е същинска домашна помощница, която си мислим, че можем да управляваме.
И аз не им вярвам на тези машинарии. Никой обаче не ме попита искам ли или не да им дам поле за изява, започвайки изграждането на 5G мрежата. Защото тя точно това ще направи – ще позволи на всички онези неща, които сме виждали само по филмите, да се сбъднат. Замислете се само какво ще се случи, ако (или по-скоро когато) съвременните технологични устройства навлязат във всяка сфера от живота ни. Те не само ще ни направят неспособни да извършваме и най-простите неща сами като да изчистим къщата например. Нека дори приемем, че това е едно от удобствата, които ще ни дадат. Какво обаче ще се случи с професиите ни, с уменията, които сме придобили през живота си? Те ще са абсолютно излишни и безполезни, тъй като машината не само ще ги извършва по-бързо, но и много по-качествено, понеже човешкият фактор ще е елиминиран. Освен това, роботът е еднократна инвестиция и на него не му е необходима заплата, осигуровки… Каква тогава ще е нашата роля? Да ядем, да спим и да се хвалим с това в колко иновативен, модерен, технологичен век живеем?
Разбира се, ние не можем да избягаме от всичко, което се случва около нас. Не можем и да спрем развитието на света. Факт е, че животът ни вече се върти около технологиите и това е неизбежен резултат от безспорното удобство, което те предлагат. Става обаче страшно, защото те вече не са просто неизменна част от живота ни, а започват да го завземат – стремглаво, сигурно, частица по частица. И въпреки гръмките реклами и обещания, няма как да не се запитаме къде свършва удобството и започва модерното робство. Мисля си, че точно 5G мрежата е тънката граница между тях. Е, на път сме да я прескочим. Още ли се радвате на картината, описана в началото?
