„Аз винаги лъжа“, гласи един от прословутите парадокси, приписван на Евбулид Милетски. Говори ли тогава истината, когато твърди, че винаги лъже? Или ако лъже и в това изказване, значи все пак казва една истина?
При Пламен Георгиев, бивш шеф на антикорупционната комисия и бъдещ генерален консул на България в испанския град Валенсия, ситуацията е още по-сложна. След като се оказа, че притежава тераса от 186 кв. м., която не е декларирал, той бързо се сдоби с нов нотариален акт със стара дата. Междувременно обаче твърдеше, че терасата, заедно с незаконните постройки и навеси, е обща собственост на кооперацията, но това ни най-малко не му беше попречило да я ипотекира. В резултат, вместо да хвърли оставка, Георгиев излезе в почти нескончаем отпуск, а когато най-сетне напусна поста на председател на КПКОНПИ, му беше намерена поредната блага позиция – този път дипломатическа.
За беда, нивото му на владеене на испански език, посочено от самия него в автобиографията, публикувана на парламентарния сайт, е А2. Ще рече недостатъчно за заемането на пост на генерален консул, тъй като според европейските критерии за познания по езици то означава: „Мога да общувам при изпълнението на лесни и обичайни задачи, които изискват само лесен и пряк обмен на информация по познати теми и дейности. Мога да участвам с кратки реплики, дори и да не разбирам достатъчно, за да водя като цяло последователен разговор“. За дипломат обаче се изисква ниво на владеене от В1 нагоре, което Георгиев, вече по-известен с прозвището си Пацо Терасо, няма.
Да, ама изведнъж се оказа, че не само има, а е горд притежател на езиков сертификат от фирма „Никанор“ ООД. Още по-интересното е, че автобиографията, в която е скромничил по отношение на нивото си, е била публикувана на 8 февруари 2018 г., докато още на 2 март 2017 г. той е бил с ниво В1. Важен въпрос, който в. „24 часа“ не се сеща да зададе, когато пуска снимка на сертификата, но пък bTV намира за прелюбопитен. И наистина, да криеш, че владееш испански на високо ниво, изобщо не е логично. Далеч по-логично е обаче сертификатът да е бил издаден сега, отново със задна дата, за да може Георгиев най-сетне да замине за Валенсия, защото едно от главните препятствия по пътя му беше тъкмо слабото владеене на езика.
Е, допускам, че Пламен Георгиев понякога говори и истината. Например, когато казва „Гладен съм“ – фраза, която би могъл да формулира и на испански с ниво А2, той най-вероятно не лъже. Сега обаче поредната лъжа се разкри в целия си блясък, след като bTV разкри, че школата, издала сертификата, през 2016 г. е изпълнявала обществена поръчка. Тя е била за провеждане на чуждоезиково обучение по испански език, възложена от тогавашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. А договорът, забележете, е бил подписан от главния счетоводител и… самия Пламен Георгиев!
Както се казва, „ти на мене, аз на тебе“, като отгоре на всичко ни смятат и за балами. Фалшиментото обаче направи още по-лоша услуга на т.нар. Пацо, защото към незнанието се прибави и поредната измама, дело на човек, който три години беше призван да се бори с корупцията и незаконно придобитото имущество. Колко се е борил, вече е ясно, но наглите опити да бъде пратен надалеч, когато би трябвало да дава обяснения с какви пари е купил имота си и защо е лъгал, обрастват с все по-нетърпима арогантност. А оттук и единственото правилно решение – поне сам да се скрие в миша дупка, ако все още притежава, освен тераси и сертификати, и някакво лично достойнство, което обикновено бива придружено от чувство на неудобство и дори на срам.
Съдейки по досегашното му поведение, в това отношение съм песимист, но най-малкото инстинктът за самосъхранение би трябвало да подскаже на Георгиев как да постъпи. Стига и интелигентността му да не е на критично ниско ниво, той все пак следва да си даде сметка за излагацията, която неминуемо го очаква. И България, разбира се, чийто премиер така самоотвержено се грижи за доверените му кадри, нищо че и в този случай въпросът за нейния престиж очевидно не го вълнува особено. А и как да го вълнува, впрочем, като той кара години наред на едното „congratulations“ и повече не помръдна от там…
Но перспективата и това да се размине, е донякъде забавна. Във Валенсия Георгиев ще попадне не сред обичайната медийна прислуга, а сред гневна българска общност, вбесена от нахалното назначение. Тези хора ще следят всяка негова стъпка под лупа, та няма начин „консулът“ да не се издъни с гръм и трясък. В крайна сметка можеш да заблуждаваш за известно време, но не през цялото време, а убеждението, че пак ще успееш да преметнеш всички, е възможно най-тъпата самозаблуда. И парадоксалното при Георгиев е, че не разбира как става жертва на собствената си самоизмама, за измъкването му от която няма да дотичат нито от „Никанор“ ООД, нито услужливи нотариуси.
Горкият… Да се докараш дотам, че да станеш за кашмер, пък и да продължаваш да упорстваш, е своего рода висш пилотаж. Но обикновено той, клети ни Пацо, води до зрелищно забиване в земята.
