Тодор Славков Живков, внук на Тодор Живков, се кандидатира за кмет от името на основаната от баща му партия „Напред България“. Задава въпросчета във Фейсбук и любезни люде ги разнасят из мрежата. Не, че са маловажни, но нищо, което вече да не сме чували. Кой, пита Тошко, направи Бойко Борисов генерал за една нощ? Да излезе и да си каже честно. Да каже и каква е ролята на Доган в живота му.
Той, малък Тошко, знае кой кой е и кой е Кой! „Онези, които го на
правиха охрана на дядо ми, след това го направиха и генерал за една нощ този човек…“ Ама Тошко не иска сега да ги изкаже, не му е времето. Давал последен шанс на Бойко да се изповяда.
Двадесет години след събитията и десет години откак герберите върлуват из родината, издънката Живкова ни подбъзиква с истини трета преснота. За нас лично много отдавна е ясно, че родът Живков е сляп клон в еволюцията на племето ни, та не е нужно внуците му да ни го доказват. С което не искаме да кажем, че Борисовият не е ялов, де…
На нас обаче ни се иска да попитаме вярно ли е, че колата на кака му на Тошко Евгения Живкова е засичана често пред една къща в Банкя? С каква цел? Защото Тошко със сигурност има кака. И каква работа има тя със сикаджията, с мутрата от втората редица Борисов? Това си е морганатична връзка отвсякъде. Ако е връзка, де. Щото може просто да са решавали судоку.
Хората говорят, та и на нас ни стана любопитно.
Но сега темата е друга, в изповедалнята трябва да е Бойко. И да каже „как точно човек забъркан в производството на контрабандни цигари в разбита фабрика край Бургас, изведнъж стана главен секретар на МВР, като преди това беше само един прост пожарникар.“
Тошко не пита, а казва. Прави се на улав. Или нас прави.
През 2010 г. кака му Евгения повдигна леко пердето: „През 1994 г., когато свалиха държавната охрана на дядо ми, близки хора на Бойко Борисов ни предложиха неговата фирма да поеме тази дейност. И така стана.”
Баща му, Иван Славков, беше по-конкретен: „Аз бях там, когато дойдоха Венци Стефанов и Румен Пашата. Венци каза: “Другарю Живков, ние при вас сме яли доста, и от вас сме видели много добрини. Сега нямате охрана, дайте ни една стаичка и ще имате 24 часа денонощна охрана на дома…”
Тогава Живков е низвергнат, партията го е анатемосала, държавата го съди… И партия, и държава, и нация се опитват да го превърнат в жертвен козел. Но държавата не можа да го осъди, а партията го реабилитира и през 1998 г. го прие отново в редиците си. Факт, който символизира това, че партията на Нинова си остана партията на Живков.
И понеже сме в избори и някои хора са седнали да питат за ясни работи, та ние пък да попитаме нещо тъмно. Нещо, което не е свързано с Тошко. Не е свързано и с Нинова. Даже е контра Нинова: Защо офисът на Мая Манолова е в сграда, собственост на Моника Станишева?
Не ми отговаряйте, не е нужно. Пък и аз не питам, казвам.
Да се върнем на темата. Няма съмнение кой е предложил Борисов за охрана на Живков. И това май наистина са същите хора, които го направиха генерал и главен секретар на МВР. Но нека да напомним още нещо. В показанията си по делото ”Килърите” един от подсъдимите, некой си Кеца, разказа пред съда, че присъствал на среща на Бойко с Бай Миле, Сретен Йосич, Стоил Славов и други сикаджии, на която се сговаряли как да съберат пари, за да направят Бойко шеф в МВР и да му купят чин.
Съобщи го БНР, достолепен източник. От кого да го купят, не се каза. Вероятно от царя, той тогава беше маркетмейкър. И му трябваха пари, защото дойде скъсан като карпатски вълк.
По-неизвестни, но лесни за отгадаване причини, сред авторите на Бойко Кеца не спомена демиурга (Пашата).
А колкото до ролята на Доган в живота на Борисов, тя е сложна и по своему криминална. Нещата са малко като „Геният и неговият наставник“, но наобратно.
«Ахмед Доган… може да се каже, беше единственият човек в коалицията НДСВ-ДПС, който настояваше да бъда произведен в генерал-лейтенант и в същото време се съгласяваше с много от идеите, които предлагах», казва Борисов през 2005 г.
През 2007 г.: «При положение, че Ахмед Доган съумя да класира ДПС на трето място и да стане мандатоносител, да посочи премиера на България – това значи, че е най-добрият. Дали ми харесва или не, е друга тема. Това са фактите. И ние не можем да отричаме умението на тези хора.»
После имаше някакви недуразумения. Доган му рече „мухльо“. Но Борисов невъзмутимо се избърса: „Не възприемам това като политическа нападка, тъй като не ми е казано нищо в директен разговор. Ако Доган ми каже лично “мухльо”, тогава евентуално ще реагирам…»
Евентуално! Но не е сигурно.
После, през 2008 г., Доган го нарече „случаен човек в политиката», на което Бойко отговори с «измислен политик», но някак доста внимателно.
После, в навечерието на парламентарните избори през 2009 г., Доган май осъзна какво чудовище се е пръкнало и с негова помощ и медиите на Пеефски бяха впрегнати в яростна кампания срещу Борисов. Но машината беше набрала инерция и нямаше спиране. В нощта на победата Борисов е чут да се заканва: Ей сега на тия ще им е… п…. майна! Цитирам по памет и по смисъл. И за да не бъде извършено това свещенодействие, майката беше скрита в Брюксел докато се нормализират нещата. И те бързо се нормализираха. Нищо не събира хората толкова бързо, колкото парите. Е, и нищо не разделя толкова бързо, но тази истина ще дойде по-късно. Тя понякога закъснява, но винаги идва. Защото над парите стои нещо по-силно. Парите възбуждат, но „властта е върховният афродизиак“. Властта със сигурност разделя дори и тези, които парите по някаква причина не са успели. Защото парите могат да се делят, но властта не.
Та да отговорим на въпроса на Тошко за ролята на Доган в живота на Борисов. Тя е до голяма степен сходна с ролята на Тарас Булба в живота на сина му Андрей. Тарас му рекъл: „Аз съм те родил, аз ще те убия!” И верно го уби. Тарас Андрей.
Но за едно Тошко е напълно прав. Че на Борисов му е време: „време му е да си ходи вече, защото буквално я унищожи тази държава“. Да тръгва и, както обича да казва д-р Филипов (а малко преди него и Реймънд Чандлър), без да спира по пътя да бере цветя.
Всъщност, той отдавна е тръгнал, ако ли не е и стигнал вече…
