Преди малко повече от месец снимам. Снимам и се чудя защо от изпълнената с впечатляващи платна художествена галерия във френския град Бордо насочвам обектива на фотоапарата си точно към тази картина. Даже не запомням името на художника, а доста по-късно разбирам, че през далечния 17-ти век цели трима холандци са размахвали четки над огромното парче канава…
Месец по-късно всичко ми става ясно. Английският национален отбор по футбол разнебитва нашия насред София. Наранената ни спортна гордост е довършена от расистки скандал. Световните медии ни подхващат с огромно удоволствие и (на футболен жаргон) ни разнасят „като пръскачка из лозе“. С особено удоволствие го правят и ни изтезават английските журналисти. Тук поглеждам календара и си припомням, че точно по средата на октомври е роден гениалният Оскар Уайлд. Писателят, който даде най-точното определение за тях: „В миналото хората са имали машината за мъчения чрез разпъване. Сега имат машината за печатане на вестници.“
По първите си страници английските вестници разпъват огромни заглавия, звучащи като: „Лъвовете – 6, Животните – 0“. Сещам се за снимката от галерията…
Да вземаш футбола и футболните резултати толкова навътре и толкова сериозно, означава, че имаш сериозен проблем. А светът определено си ги има – проблемите.
Джунглите на Амазонка горят, а светът се вълнува от трансфера на татуирания Неймар от Париж в Барселона.
Турските войски настъпват в Сирия и трепят хора, а футболистите от турския национален отбор козируват гордо в съблекалнята след мача си с Франция.
Англия се тресе в неопределеното навечерие на Брекзит, а премиерът Борис Джонсън коментира най-важното в този момент – скандалите от футболната среща в София.
Българският президент Румен Радев важно отбелязва, че състоянието на футбола в една държава много точно показва състоянието на самата държава. (Тук аз не знам защо пък си спомням, че само три години след триумфа на „четвъртите в света“ у нас настъпи „Виденовата зима“).
Външният ни министър Екатерина Захариева привиква нейно превъзходителство посланика на Великобритания у нас Емма Хопкинс, за да изрази позицията на правителството на Р.Б. и на премиера Б.Б, че това със заглавията в английската преса за „лъвовете и животните“ на нищо не прилича.
Въобще, става ясно, че в тази луда седмица футболната тема обема главите на английско-българската общественост до равнището на първостепенна важност, а дръпва сериозно и вниманието на целия свят.
Като стана дума за внимание и Англия, малко хора знаят, че по време на едно от посещенията си в Ню Йорк много бившият английски премиер Уинстън Чърчил преживява инцидент с автомобил. Блъснат е докато пресича улицата пред хотела, в който е отседнал. Важната подробност е, че по време на въпросното пресичане сър Уинстън погледнал надясно, уверил се, че оттам не идва нищо и тръгнал. Колата разбира се идвала отляво. Досадната подробност с обърнатото автомобилно движение на световната империя.
Друга важна подробност, която също не е толкова популярна е, че сериозна част от финансовите постъпления по сметките на Уинстън Чърчил идват от журналистически (и не само) публикации. Известният с острия си и метафоричен език благородник бил и отличен журналист. (Тук да припомним мнението на сънародника му Оскар Уайлд за една от проявите на естеството на тази професия).
Трета (не толкова важна) подробност е, че днешният британски премиер Борис Джонсън неприкрито иска да прилича на своя именит предшественик – в решимостта и в журналистиката.
И тук стигаме до обобщенията. Вече бе изказана хипотезата, че медийният скандал в Англия и по света с проявите на расизъм от футболната среща в София върши добра работа на ексцентричния британски премиер. Нищо по-бързо не обединява тълпите от хора, наричани благоприлично нации, от триумфа на едно спортно събитие. Особено в Англия, където дълги години едно от най-популярните литературни произведения е поемата „Vitai Lampada“, в която битка в Судан от 1885 година е описана като игра на крикет“ с рефренното: „Играй, играй, такава е играта“.
И понеже политическата игра на Борис Джонсън е повече от ясна, той убедено бърза да пресече улицата (заедно с обединената във футболните емоции нация зад себе си), която ще раздели обединеното кралство от не толкова обединения Европейски съюз. Не мога обаче да се освободя от усещането, че повтаря грешката на идола си Уинстън Чърчил пред хотела в Ню Йорк.
Колкото до картината от галерията в Бордо.
Ако я тълкуваме в аспекта на отминалата вече футболна среща, нейният сюжет много добре показва неосъществения български блян от навечерието на мача за наша спортна победа над гордия британски лъв. Тук интересно е, че зайците са 7 – почти колкото головете в нашата врата…
Ако я тълкуваме в аспекта на предстоящия Брекзит, то тя показва едно метафорично бъдеще на взимоотношения между самотната и горда Англия и многото европейски страни отсам Ламанша.
А колкото до огорчението от заглавието в английските вестници за лъвовете и животните, то в един момент се сетих, че в него няма нищо обидно. Все пак какво е лъвът, ако не едно малко по-голямо от другите животно. А още от времето на Езоп една от полезните роли на животните е да помагат на хората да изясняват отношенията помежду си с поуката от басните.
Така, че пресичайки улицата, погледнете в двете посоки и, ако не идват лъвове или зайци, продължете смело напред…
П.С. – Картината има две заглавия: „Мъртвият лъв“ и „Лъвът вече болен“. Рисувана е някъде през първата половина на 17-ти век от нидерландските художници Франс Снайдер, Ян Вилденс и Пол де Вос. Притежание е на Галерията за изящни изкуства в Бордо.
