Как и на какво се смеят българите през 20-те и 30-те години на миналия век? За какво служи смехът? За разтуха, забавление или като политическо сечиво… и как се променя с времето? И защо в българската култура сатирата е доминираща, а хуморът живее в нейната сянка? На тези и някои други въпроси търси отговори новата книга на Ясен Бориславов „Българският сатирично-хумористичен печат между двете световни войни” (София, 2019). Монографичното изследване разлиства страниците на популярни хумористични издания като „Българан”, „Барабан”, „К’во да е”, „Червен смях”, „Жупел”, „Щурец”, както и на малко известни или напълно забравени въпреки екстравагантните си имена като „Червената ти връзка”, „Няма го майстора”, „Ината на жената”, „Недей ми се надувай”, „Не искам да работиш” и др. Специално внимание е отделено на т.нар. „папагали” – поредица от цветно-илюстровани стенвестници с политически карикатури на международни теми. 240 страници смях и сериозни размисли.
By
Posted on