Седя и мисля и как да върнем обратно изскочилата от кутията на Пандора простотия, как да я делегитимираме, как да я деинституционализираме, как да я сложим отново на мястото, което заслужава.
И както и да го мисля, все стигам до извода, че вече е много късно. Тялото на нацията е поразено от горе до долу. Шествието на примитивите по върховете на властта даде самочувствие на много илитерати, които до вчера си натискаха парцалите, днес да наберат самочувствие, че не са по-прости от Борисов, Цветанов, Цачева, Караянчева… (Което, обективно погледнато, съвсем не е лесно.)
Причината тези горчиви размисли да ме налегнат за пореден път е министърът на правосъдието Данаил Кирилов, наричан в някои среди Барни Ръбъл съвсем не с цел да бъде ласкан. На пленума на ВСС, който преизбра Гешев за главен прокурор, министърът каза едни работи, които ме накараха да се замисля има ли връзка с главния мозък. Дори нещо повече, има ли изобщо главен мозък, или кара само на гръбначен. Накрая стигнах до компромис, че има нещо подобно, но словото редовно му прави байпас. Така де, на човек му спори далеч повече, ако говори без да губи време да мисли.
Та на пленума на ВСС, една срамна страница в историята на българското правосъдие, магистратите дълго спорили дали да се стартира нова процедура за избор, или да се отхвърли указа на президента и да се прегласува кандидатурата на Гешев. Съдия Атанаска Дишева упорито настоявала за нова процедура. Предложила „две алтернативни решения в един диспозитив”. На което министър Кирилов отговорил: “Никак правно прецизно не е синтактичното тълкуване на морфемите.”
Синтаксисът, както повечето от вас знаят, се занимава с изреченията, той е наука за строежа на свързаната реч. Тази наука е непозната в редиците на управляващата партия, в която е прието (по неизбежност!) да се говори несвързано! В конкретния случай синтаксисът е безпомощен, защото имаме струпване на думи без да има изречение.
Кирилов казал също: „Някои колеги трябва да платят тайминга на протеста отвън.“
Да платят тайминга! Напълно заслужено signum stupiditatis. В Древен Рим се е давало, когато някой се отличи с особена глупост.
Накара ме да се съмнявам в познанията си и да ровя из речниците. Не знам дали сте забелязали, но неграмотният човек може да накара образования да се замисли, докато обратното почти не се случва. Timing: определяне (избиране) на точния момент; синхронизиране; регистриране на време; правилна ориентация във времето…
Ако глупостта беше стока, Кирилов можеше да завърти търговия на едро.
„9-ти септември“ 2009 г. завари Кирилов сред общинските съветници на БСП. Но с няколко чевръсти движения той се оказа в първата редица на ГЕРБ. Едно от големите му достойнства са очите. Има страшни очи и умее добре да си служи с тях. Никога не съм виждал човек, който така да докарва кучешкия поглед. Когато Кирилов стана министър, Борисов го поздрави и му стисна ръката. И той направи ясно изразен опит да целуне ръка на Кръсника. Пред камерите! Но, за щастие и на двамата, Кръстника издърпа ръката си.
С тези (а и предишни) изказвания министър Кирилов се нареди в пантеона на езиковите атентатори редом с Цветанов, Тетка Цачева, Цветето Караянчева и т.н. и т.н.
Да припомня:
Министър Тетка Цачева: „Държавата е в гърч, в медицинския смисъл на думата. Трябват бързи действия за спасението й – на държавата… В момента сме в ситуация на свободно падане с препятствия. Препятствията – това са препоръките и санкциите от страна на ЕК.”
Свободно падане с препятствия! Още сто години да живея и пиша, това не бих могъл да го измисля!
Председател на НС Цвета Караянчева: „Единствената лента, която преряза Пламен Орешарски, е на ресторант в Пекин.” Тетка се опита да подскаже: „Виетнам, Виетнам…“ Цвета: “Е, то Пекин е във Виетнам.”
Над всички все пак остава да стърчи министър Цветан Цветанов, корифеят на словесния волунтаризъм: „Разбира се, че при всяко едно престъпление, още повече пък при терористичен акт, винаги има и някой, който подпомага тази дейност. Това са и част от мероприятията, които планираме, и задачите, които се изпълняват, за да може действително да стигнем до тази яснота, която всъщност ще ни доведе до всичко, което бихме могли да пресъздадем…”
Разбира се подобни случаи на овластена простотия са се проявявали и в други партии при други управления. Имаше една министърка на спорта от ДПС, Мариана Георгиева, която спокойно можеше да е от ГЕРБ: „Няма как да бъдем достатъчни в цялата орбита на необходимостта на българския спорт… Концепцията за развитието на масовия спорт по хоризонтала и вертикала е готова на етап стилистика и редактиране, готова като корпоративен текст, но има нужда от още няколко стилистически кройки.”
Госпожата определено беше от школата на Лютви Местан. В стремежа си да се направи на много учен той често изглеждаше смешен: „Струва ми се, че чух артикулация на смях!” “Не смятам за необходимо да обслужа проблематичната ви рецептивност…”
И преди тях имаше подобни странни артикули. В НДСВ имаше една министърка на културата, Нина Чилова. Викаха ѝ Чичонина, защото била готина като Илонка Сталер и също като нея си зарязала миналото, за да се отдаде на политиката. Чилова бъркаше композитора Панчо Владигеров с художника Златю Бояджиев, прекръсти Музикалния театър „Стефан Македонски“ на Стефан Софиянски. Говореше за „диверсТификация на туристическия продукт”, казваше антисемизъм вместо антисемитизъм, хуна вместо хунта и т.н. Още тогава стана ясно, че на българската култура ѝ предстоят тежки години. Намеквам, че Чилова беше достоен предвестник на Вежди Рашидов.
Но разликата е в това, че ако в другите партии такива одиозни личности бяха по-скоро изключения, в ГЕРБ те са правило. Между другото онзи ден в „Панорама“ министър Горанов употреби думата „софистицирано“ и, много странно, употреби я почти на място.
Толкова обръгнахме на езикови диверсии откакто ГЕРБ е на власт, че вече не ни прави впечатление. Само в един сайт бяха отбелязали малоумните изказвания на министър Кирилов.
Нацията ни прогресивно се опростачва и затъпява. И за това огромен принос имат управляващите. Нека Бог да ги съди! Между другото, името Данаил идва от староеврейски език и означавало Бог е моят съдия. На 17 декември можете да му честитите. Но не чакайте Бог да го съди тепърва. Той вече го е осъдил.
