В края на миналата седмица почина 3-годишно дете. За смъртта му бяха обвинени лекарите и трагедията на семейството бързо прерасна в обществен скандал, в който се включиха медиите, социалните мрежи, управляващите и лично премиерът Борисов.
Аутопсията на детето показва, че смъртта е причинена от хеморагична пневмония, много тежко усложнение, което, според специалистите, често завършва с фатален край. Ако този тип пневмония е двустранна, какъвто е случаят с малкия Александър, тогава вероятността болният да се спаси е нищожна.
Но присъдата изпревари установяването на причината за смъртта.
Неудобно и срамно ми е да изредя епитетите, с които бяха назовани лекарите във форумите и социалните мрежи – и тези от педиатричната болница „Проф. Иван Митев“, и лекарите изобщо. Такива са законите за поведението на тълпата, независимо дали това е тълпата от улицата или тълпата във Фейсбук.
Но това, което ме остави без думи в случая, беше позицията на премиера Борисов: “Трябва да има възмездие!“
Възмездие?!
Д-р Елена Георгиева, която, заслужено или не, се оказа основният „обвиняем“ по случая, отговори: „Г-н Борисов търси възмездие. Аз разчитам на справедливост.“
Възмездие, Тълковен речник: Компенсация за извършено престъпление, зло.
Синонимен речник: Разплата, отплата, наказание, отмъщение, мъст.
Това ли иска премиерът? Разплата, отмъщение, мъст… За вендета (отмъщение, разплата…) ли призовава?
Като се замисли човек, нищо чудно. Все пак Бойко Борисов се е социализирал и енкултурирал в мутренска среда. Там думи като справедливост не се използват. Там се раздава не справедливост, а възмездие. Явно мутренският манталитет така здраво се е вкоренил в него, че за вече близо двайсетте години, в които е в светлината на прожекторите, той не направи и крачка по посока на самообразованието и културата. Нито на йота не промени поведението, обноските, изразните си средства. Не научи нова дума и не забрави стара.
И винаги, на всички постове, които е заемал, все някой друг му е виновен за неуспехите. ГЕРБ е вече десет години на власт и е крайно време Борисов да си даде сметка за своята отговорност за състоянието на държавата и за рецидивиращото престъпление, наречено българско здравеопазване. Десет години са предостатъчен срок, за да бъде реформирана всяка една система. Но за това трябва да се намерят кадърни хора, а не да се събират по кръстовищата. Какъвто беше случаят с проф. Анна-Мария Борисова, която премиерът срещнал на едно кръстовище край Търново и там ѝ предложи поста министър на образованието, без да познава нейните компетенции.
И така премиерът развя байрака на една масова и недостойна кампания. На обществен остракизъм беше подложена не само една лекарка, а цяла една професия. От древността още е известно, че остракизмът няма нищо общо със справедливостта, той не е съд. Той е своеволие на общественото мнение.
Така се стекоха нещата, че последните години се наложи да опозная системата на здравеопазването отблизо. Нагледах се на всякакви лекари, видях и грижи, и пълна липса на внимание, видях съпричастност и отчайващо бездушие, и професионализъм, и безхаберие, и прикрита с арогантност некадърност. Всичко има сред лекарите. Всичко, което го има сред българите, всичко, което го има сред хората.
Та нима всеки ден не се сблъскваме с общински и държавни лемури, които ни гледат с неприязън, когато отидем да поискаме законно полагащи ни се услуги? Много малко самокритичност трябва, за да видим, че и ние сме същите – всеки на работното си място. Но сега са ни паднали лекарите, дайте да си отбием на тях! Утре ще са учителите. В други ден… В други ден ще сме ние.
А ако случайно някъде попаднем на отзивчив и благороден човек, тичаме веднага да се похвалим във Фейсбук, че още не са свършили добрите, хвърчащите хора, както ги наричаше Валери Петров.
Да, не са свършили, но много рядко се срещат. И все по-малко ще стават, задушени от токсичната среда.
А възмездие наистина ще има. Но няма да го раздават тези, които се надяват. Най-вероятно те ще го получат.
