Сигурно не сте чули за нея от българските политици по една много проста причина. Крайната дата за нейното постигане е чак през 2050 година, доста отвъд построяването на магистрала „Хемус“. Премиерът преди време фиксира точния си политически хоризонт, завършването на пътя до Варна. На този фон форсирането на строителството е малко странно, но това е друг въпрос. Така или иначе, Борисов даде ясен знак, че нещата отвъд този ден Х вече не го интересуват чак толкова. Не, за новия „зелен пакт“ май каза че винаги е обичал чистия въздух, или нещо от сорта. Което е впечатляващо ниво на анализ спрямо гигантската промяна, която се задава зад ъгъла. По някаква причина той има много селективно отношение към собственото си наследство, интересуват го основно пътища. Сякаш какво се случва със здравеопазване и образование в по-дългосрочен план няма чак такова значение. Така или иначе, тези дни от Брюксел долетя новината, че ЕС иска да стане въглеродно неутрален до 2050-та.
Това звучи кратко, ясно и пределно абстрактно. И има потенциала да преобърне европейската икономика, докато прокара нови разделения в съюза и потенциално го превърне в стопански протекторат. Всъщност, не всички на зеленото парти са толкова ентусиазирани. Полша блокира част от заключенията на последния европейски съвет, а Чехия и Унгария също имат големи резерви. Ние, предполага се, сме снишени някъде там. Новата мега цел ще промени из основи приоритетите на евро фондовете, ще постави нови изисквания към всички компании на континента, ще изисква изпълнение на новите стандарти от тези, които искат да търгуват с Европа. Това пък директно ще удари САЩ, Китай и Индия, което отсега мнозина описват като скрита протекционистка мярка. Между другото ще удари и Африка, на която сега ще помагаме икономически, за да не ни изпраща непрестанно милиони имигранти. Европейската банка за инвестиции от структура за развитие става „климатична банка“. Тя има ресурс за около 500 милиарда евро, към 2025 година 50% от всички нейни кредити трябва да са за „зелени проекти“. Цената на този енергиен преход особено в източна Европа ще е колосална, ЕС обещава едни 100 милиарда долара за седем години, но няма никаква яснота дали те са достатъчни. ЕК изчислява, че за да се постигнат новите цели на година ще са нужни между 175 и 290 милиарда евро. Щели да дойдат от частния сектор. Въобще, новата континентална цел носи огромни въпросителни.
Но вие няма да чуете за тях. Нашите политици не се интересуват от такива неща, нито дори предполагаемата опозиция. Сега в София е кофти време и всички са заети с праховите частици. А, и с новия проект за ремонт на площада пред „Света Неделя“. Не че те не са важни, но все пак бъдещето на българската и европейска икономика заслужават поне за малко да попаднат във вниманието на т.н. „политическа класа“. Не защото много ни пука за околната среда и като общество, това отдавна е ясно. Но поне защото ще преобърне икономиката ни през идните десетилетия, ще се отрази на джоба на всеки и ще промени цялата стопанска среда. За Борисов е ясно, него го вълнува „Хемус“. Но т.н. „опозиция“ може поне за няколко дни да се захване с темата. Ако може да го направи без тотално да хейти ЕС, нещо, което ѝ е все по-трудно. Не го правят и малките партии, които се предполага, че търсят внимание и нови избиратели. Наистина има моменти, в които човек се чуди какво точно правят тези хора по цял ден. Сигурно просто си правят някаква сметка, че от това няма особен електорален келепир. Справка, колективното замлъкване относно т.н. „истанбулска конвенция“. Между другото, колективното мълчание тези дни се разстла и върху най-големия от всички големи наши приоритети в ЕС – неговото разширяване. Няма нужда да припомням фанфарите, десетките срещи, цялото председателство. След като Макрон се опита да убие целия процес преди няколко седмици, доста държави сега му се опънаха. Тези дни девет от тях излязоха с контра-позиция, в подкрепа на старт на преговорите през идната пролет. Не, няма да се учудите, България не е сред тях!
Може би пък мълчанието си има рационална причина. „Зелените пари“ са доста по-трудни от сегашните доста по-лесни: агросубсидии, плодове за закуска, ваучери и прочее. Да му мислят тези, които ще трябва да се чудят какво да правят с тях и как да ги крадат. Докато върви тази тишина, върви и друга. За няколко милиарда за една магистрала, за които няма и пукната обществена поръчка. Между другото, нещо такова щеше да се случва с всеки наш общ лев, ако не бяхме се промушили в ЕС. Всъщност, може би не е никаква изненада, че почти никой не чу за тези зелени неща и че никой особено не се притеснява от това, че не чу за тях. В крайна сметка, българското ежедневие не предполага особено дългосрочно планиране, то е по-скоро тежко и непрестанно навигиране на хаос в сегашно време. Пък и ние почти се гордеем, че правим нещата в последния момент. Затова ще чакаме парцала да ни удари по главата и тогава ще се сепнем. Като с язовири, болници, деца, пешеходни пътеки…… Като целия ни живот!
