Водомерът на язовир „Студена“ бил под наем!? В някакъв момент собственикът си го прибрал и той си останал без такъв!? В резултат на това, на практика никой не знае какво е влизало и излизало от него. Наистина се опитвам да следя подробно случващото се около тази поредна драма, важна е по много причини. Но си признавам, че след като прочетох това, просто спрях. Да описваме различни неща от ежедневието ни като абсурдни отдавна не е достатъчно. Не за друго, просто не е точно. С думи вече не става, може би просто трябва да качваме абсурдно на степени и така да изчисляваме дълбочината му. Този водомерен знак за разпад просто обезсмисля продължаващ интерес, защо му е на човек оттук нататък да чете какво пише в закона, да слуша за разпределението на отговорностите? Или пък да чете повсеместното „измиване на ръцете“ с министерската фигура на всички около него? Или пък да си задава въпроса за състоянието на другите язовири? Кое по-точно не е ясно!
Всъщност, през последните седмици сме залети от примери за отсъстващи водомери във всички посоки. Миналата седмица ни заля с примери как изтичат публичните и частните пари в здравната система и лекарствата. Например, в 315-те частни болници нашите пари изтичат без търгове за лекарства. Кой знае и по какви други неведоми пътеки това се случва, но явно ще остане за друга седмица. Шефът на здравната каса, незнайно защо, реши да ни го съобщи чак на изпроводяк. ЕК настоявала за същото, но нашите добре са го покрили, пък и самата комисия не се е престарала да го съобщи директно на данъкоплатците. През изминалите дни за пореден път лъсна и липсата на водомери в НСО, където от години колективната ни „политическа класа“ изпуска нашите пари в собственото си удобство. Там обаче никакъв скандал не е в състояние да разбута и промени, каквото и да било. Тази седмица се чу и за още половин дузина други язовири, където очевидно се задават проблеми. Май и около магистрала „Струма“ се готви някакъв счупен водомер, но картинката там още се изяснява.
Точността обаче изисква да признаем, че това не е пълната картина. Далеч не всичко е без водомери или съответните работещи уреди. Така е на изхода на системите, но не и на входа. Там НАП работи напълно последователно и системно, за да осигури повече вода за пробитата каца. Предходните дни също ни предложиха примери в тази посока. От тази година, например, дори и да сте си загубили някой малък договор или просто да пропуснете да декларирате някой дребен хонорар, НАП услужливо ще ви помогне. Всичко е програмирано да отива там директно, така няма да си играе на котка и мишка с вас и ще ви систематизира всичко, което дължите. Дори вече за удобство, считано от 10 януари, ще ви попълни данъчната декларация и ще ви я изпрати, за да ви помогне да осъзнаете в пълнота гражданските си задължения. Въобще, няма съмнение, че, както настояват много икономисти, НАП става все по-добър в събирането на пари дори и в най-забутаните кьошета на стопанския ни живот. Което в една по-оптимистична ситуация сигурно би трябвало да се интерпретира като съществена крачка към подобрение на управлението на държавата. Проблемът е, че в сегашното ни блато усърдието на данъчните просто има за резултат още по-пълноводното захранване на системите без водомери.
Особено трагикомично през последните седмици е поведението на правителството и премиера. Сигурно сте забелязали новият му образ – купчина от невротични хора, струпани около масичката на Борисов в кабинета му. Едни загрижени, леко „панирани“ погледи, приведени, видимо опънати мозъчни клетки, пълна пародия! Някакви постоянни блиц кризисни щабове, почти през ден-два. Управление няма как да е подходящата дума. Това вече няма нищо общо с направляване на процеси, с подредено и рационално функциониране на държавни структури. Това дори не е „захваната“ държава, това е най-банален компрадорски блиц върху разлагаща се територия. И докато пиша тези редове, виждам с периферното си зрение новина за обир в Благоевград. Някакви хубавци влезли в митницата там, събрали какво могат заедно със сребърни накити и си тръгнали „по живо, по здраво“. Оставили малко бижута из двора. Защо не, такъв елегантен опит за съучастничество определено си заслужава да се пробва по нашите земи!
