„За лотарията се разправяха. Като отмина на трийсетина метра, Уинстън се обърна. Продължаваха да спорят с оживени, развълнувани лица. С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик. Ставаше ли дума за лотарията, дори полуграмотни хора проявяваха смайващи математически способности и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от числа, прогнози или просто амулети. Уинстън нямаше нищо общо с лотарията, която се организираше от Министерството на изобилието, но знаеше (всъщност всички в партията знаеха), че до голяма степен наградите са въображаеми. Изплащаха се само малки суми, а спечелилите големите награди бяха измислени лица.“
Кошмарът на Оруел отдавна се е сбъднал, а за да е още по-плашещо, сега се предлага да се върнем в 1984-та. Буквално. Че даже и още по-рано, в годините на усилна експроприация и национализация, когато всичко частно се превръща в държавно. С гадните богаташи е свършено, започва чуден нов живот на споделени блага, „пролите“ ликуват – ако досега са търкали талончета, за да пълнят гушите на разни капиталисти, оттук нататък ще търкат талончета, за да става държавата все по-богата. Хем те ще имат шанс за печалба, като си купят „Златните пирамиди“, хем събраните средства ще отиват за образование, спорт, социални проекти, здравеопазване и култура. О, колко хубаво звучи!
Да, на пръв поглед изглежда направо чудесно, само дето идеята на Валери Симеонов, понастоящем зам.-председател на Народното събрание, дава доста хляб за усъмняване. Но поне не може да се отрече, че е последователен: преди две години той я лансира в по-мек вариант, настоявайки да се забрани продажбата на талони в магазини, лавки и бензиностанции, а сега иска държавен монопол върху лотарийните игри. Тоест „тотално с лотария да се занимава само Българският спортен тотализатор, който е длъжен 50% от приходите да ги насочи за обществено полезни цели, и да се спре със здравото печелене и служебния монопол, който притежават в момента някои лица“. Кои са тези лица, питат го журналистите, обаче Симеонов твърди, че не знае. „Въобще нямам никаква представа“, отговаря, като в същото време е категоричен, че „в момента огромният процент от всички тези лотарии се извършват от частни фирми, които са собственост на едно лице“ (Васил Божков – бел. ред.).
И ето тук всъщност идва ред на първото усъмняване – че теренът се разчиства за някой друг играч. Най-вероятно този друг играч е корпулентен, както би се изразил самият той, и в разцвета на силите си, както би казал Карлсон, който живее на покрива, а майка му дори вреше и кипеше в бранша, бидейки шеф на Българския спортен тотализатор. Тъкмо покрай нея, да припомня, синът се сближи със спортния министър по „царско време“ Васил Иванов-Лучано и изобщо начена неговият преславен възход. А понеже усилено се твърди, че отколешната му мечта да сложи ръка на доходоносния бизнес с лотариите била придружена от люто скарване със сегашния им повелител Божков, в този ред на мисли би следвало да се тълкува и предложението на Симеонов обектите за продажба на талончета да бъдат лицензирани. С една дума, уж се прави така, че държавата да печели от търкащите, за да налива пари за обществени нужди, пък вместо талоните да се продават навсякъде, колкото се може повече, току виж от един момент нататък започнали да се купуват само от… Lafka.
Като споменах „царско време“, та се сетих, че първият закон, който НДСВ пъргаво внесе в парламента, беше този за хазарта. Успоредно с това се положиха неистови усилия данъкът за всякакви „игри на късмета“ да се намали. Отново по „царско време“ изгря и звездата на Бойко Борисов, а първият му жест на подкрепа за хазарта като премиер беше сторен през 2011 г. Тогава, под предтекст, че държавната лотария има скромни приходи, тя беше слята със спортния тотализатор. Година по-късно влязоха в сила и промени в Закона за хазарта, с които се разреши лотарийни игри да се продават и извън специализираните пунктове. Афишираната цел беше да се даде шанс на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от пунктовете и влезе в кафенета, ресторанти и павилиони. Пак тогава започна и промяната на системата за приемане на фишове, за да може терминали да се разполагат навсякъде. Почти веднага след това стартира и частната „Национална лотария”, която първоначално се разпространяваше през пунктовете на контролирания от Васил Божков „Еврофутбол“. А големият ръст дойде през 2013 и 2014 г., когато и „Национална лотария“, и създадената малко по-късно „Лотария България“, проникнаха във веригите бензиностанции, големите хранителни вериги, обикновените хранителни магазини, пощите, „Лафка“ и т.н.
Така за по-малко от три години частните игри на късмета успяха да се превърнат в достъпна стока, включително за деца. Макар в закона да е записано, че всяка моментна лотария е хазарт, а в хазартните игри могат да участват само пълнолетни лица, на практика контрол изобщо няма. Хиляди, даже стотици хиляди търкат с обезумял поглед талончета, фабриките за щастие работят на пълни обороти, за да приберат и последните левчета на бедните глупаци, които не си дават сметка, че по същество се самоограбват. И всичко това се случва с любезното съдействие именно на държавата, която не просто си затвори очите, ами даде всичко от себе си зарибяването да добие чудовищни размери.
„Лотарията накара хората отново да мечтаят. Сега ние мечтаем политиците да не им отнемат и това!“, прочете актьорът Захари Бахаров, лицето на предприятието за илюзии, преди две години. И естествено, лукаво прикани публиката да се подпише в подкрепа на хазартния балон, превърнал се в най-печелившия и най-обгрижвания сектор на родната икономика. В нещо като неин приоритетен отрасъл, съдейки по внушителните постъпления в джобовете на продавачите на мечти; в най-бързорастящия бизнес в страната, благодарение, да потретя, на държавата, която се погрижи за масовото изтрещяване на българина.
И сега какво? С търкането ще се продължи, но вече само тя, държавата, ще прибира парите?
Уви, приходите за бюджета от държавния тотализатор са в пъти по-малко от тези на двете частни лотарии. Освен това няма пречка законът да се измени така, че в него да фигурира задължението частниците да подпомагат социални, културни и прочие програми. Както забеляза „Фрогнюз“, според Закона за хазарта правителството и сега трябва да приеме наредба, с която да определи условията, реда и начина за разходване на събраните от лотариите средства, така че да отиват за нещо смислено, но не сме чували дори да има идея за такава. В същото време през юни 2017 г. кабинетът „Борисов 3“ прие решение №338, с което ужким обяви война на бюрокрацията, само че изведнъж първите „освободени“ от бремето на излишните справки и удостоверения бяха тъкмо фирмите, които печелят от организиране на игри на щастието и залагания на спортни резултати. Малко по-късно финансовото министерство скоростно подготви и промени в нормативната база, с които се настояваше работещите в хазартния бранш да не подават годишни финансови отчети, справки за актуално състояние и удостоверения за чисти сметки с НАП.
Още през следващата година се видя и резултатът: справка на в. „Сега“ в системата Amadeus на Moody’s установи, че в България са регистрирани 1327 компании, които се занимават със залагания и хазарт, но въпреки огромните приходи платените данъци са скромна сума заради големите облекчения. Така за 2017 г. приходите стигнаха над 3 млрд. лв., а платените данъци за 2016 г. бяха едва 177 млн. лв. И най-голямата печалба, разбира се, беше регистрирана от игрите с търкане на талони. Ясно защо: 57 на сто от запитаните в анкета на „Галъп“, или над 3 млн. души, играят лотария, като 5 на сто го правят редовно. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души, които харчат средно по 43 лв. месечно за такъв тип игри. Далеч по-страшното обаче е, че само 10% у нас играят за забавление, докато 40 на сто вярват, че могат да забогатеят единствено от хазарт и в никакъв случай с предприемчивост, знания и работа. Направо ужасяващо, при положение че показва пълно примирение със съдбата и отказ от каквито и да е лични усилия.
Решението тази лудост да бъде ограничена (понеже тя не може да бъде спряна, след като кутията на Пандора зее широко отворена) не е нито в „одържавяване“, като ли в закриване/забрана. Ако регулациите и контролът не са само на хартия; ако печалбите се облагат с данъци адекватно, а не така, че олигархът Х да си попълва колекциите със златни тракийски венци; ако на същия олигарх се вмени задължението да работи в обществена полза, вместо да събираме капачки за кувьози, към проблема би се подходило с наистина държавническо отношение. Останалото е лицемерие, а когато се тръгне и към отнемането на бизнес, вече става зловещо. И го твърдя, не защото ми е жал за Божков, който се подвизава с красноречивия прякор Черепа, а защото не той е виновен, че всеки трети живее под прага на бедността, всеки четвърти безработен е млад човек, а около 3 милиона и половина са с доходи около 500 лева. Не е виновен, че същите тези хора нямат възможност да си намерят работа с по-добро заплащане, понеже не развиват полезни професионални умения, а търкат талончета. Не той, а българската държава в крайна сметка им внуши, че „да си оправиш живота“, е достатъчен само късмет и те купуват ли, купуват „Зодиак“ с мизерните си пенсии и социални помощи. Някои вече са развили и хазартна зависимост, обикаляйки магазини, пощенски клонове, будки за цигари и алкохол, подлези, кафенета – огромен разход на енергия, за да си доставят петминутната тръпка от очакването. Същински „проли“, жертви на „цяла една мафия“, но и на Министерството на изобилието – та без него мафията нямаше и да я има, драги ми Смехурко…
Между другото, преди две години, когато по същото време поемахме председателството на Съвета на ЕС, предложих за откриването да се използва колекцията на Божков. Но не от златни тракийски находки, каквито той представи от името на българската държава в Брюксел само седмица след приемането ни в ЕС през 2007 г., а „Китайски дракон“, „Околосветско пътешествие“, „Карибско съкровище“, „Златните пирамиди“, „Златното съкровище“, „Перфектният подарък“, „Монте Карло рулетка“, „Двойно кафе“, „Коледен календар“, „Лото зодиак“ и т.н., и т.н. Накратко: този път да покажем същинското „Великолепие на България“ (под този наслов се подвизаваше изложбата от иманярски находки), както и да направим пърформанси с участието на спечелили от Долни Богров, Неделкова гращица, Мало конаре, Щръклево и прочие великолепни населени места, още повече, че церемонията по откриването беше в Народния театър. За съжаление обаче идеята ми не се възприе, въпреки че би дала едно правдиво обяснение защо траките са бързали да изчезнат завинаги от тези земи, а и сравнително точна прогноза по какви причини българите ще се унищожат. С помощта на Валери Симеонов или не, с одържавена лотария или да, още тогава, да се похваля, предвидих, че те няма да приключат със себе си заради липса на въздух или вода, а поради собственото си малоумие.
Е, сега направо предлагам най-сетне да се пуснат талончета, на които след търкането да се показва среден пръст. За „пролите“ ще е все едно – важното е да си хвърлят парите на вятъра, но ще е поучително и за онези, уж по-умните от тях, които аплодират вредоносните хрумвания за държавен монопол под благовидния предтекст, че така ще се подпомагат било образование, било култура. Нищо общо с образованието и културата няма тази операция „Оглупяване“, ръководена от самата държава, да знаете. Напротив, и образованието, и културата ни са такива, каквито са, защото тъпунгери се управляват по-лесно и удобно. Ако имаха време да мислят, вместо да търкат, те щяха да задават въпроси защо, примерно, дишат отпадъци от Африка и са на воден режим. Само да не се посегне на талончетата им, а то и никой не възнамерява, де. Просто печалбата ще се засили към друг джоб, това е ясно като бял ден и, както винаги, изключително цинично. Не на последно място обаче ще е и заслужена подигравка, макар че надали тя ще бъде разбрана – ние сме царете на търкането и изтъркването, най-вече на смисъл.
