Преди падането на комунизма, българската среща с Азия се изразяваше главно в ограниченото общуване с виетнамските работници. Те бяха малко, ходеща екзотика най-вече в София и по строежите на социалистическа България. Периодично се чуваха някакви официозни приказки за братски народи от другия край на света, но надали мнозина дори са обръщали внимание на тогавашното вестникарско бръщолевене. Снимки на другаря Тодор Живков с лидери от няколко отдалечени комунистически партии от време на време лъсваха по телевизия и челни страници. Преходът обаче разшири полетата на общуване с необятния континент. Може би най-широкоразпространения начин бяха изникналите китайски ресторанти, чиито червени фенери се превърнаха в познат атрибут на повечето градски центрове. Разбира се, може дълго да се спори точно колко китайска е китайската храна в тях, но няма съмнение, че през тях хората поне отвориха погледа си към страната. Първите вълни от евтини китайски стоки бяха следваща линия на пресичане, която обаче сравнително бързо залиня с навлизането на големите търговски центрове.
Последните година-две обаче ни предлагат рязък скок във видимостта на Азия, при това доста неочакван. Почти няма как да не сте забелязали, че през зимния ваканционен сезон плеймейтка след плеймейтка, да ги наречем така, ни се представи разголена от някакъв екзотичен плаж. Една се снима във Виетнам, втора в Тайланд, трета във Филипините, четвърта „отскочила“ до Сингапур. Очевидно остров Бали е вече достатъчно изтъркан като селфи дестинация и броят на туристките в тази посока осезаемо намалява. Преди няколко години, доста от предното поколение „шоу звезди“ минаха оттам, но няма никакво съмнение, че островът вече не е актуален. Подозирам, че почивката по тези места има горе-долу следния ритъм – посрещане на летището, транспорт до затворен комплекс, достатъчно отдалечен и на санитарно отстояние от близкия град, затворен комплекс с високи стени и ограничен достъп, „all inclusive“ и задължителните няколко палми за задължителните селфита. Подозирам също така, че културното любопитство на дамите е ограничено до бърз отскок до някое местно ресторантче. Но всичко това няма никакво значение, тези пътувания са „статусни“, тяхната цел са селфитата и позиционирането на нашенски терен, запълване на нашите „медии“ със селфита в различни пози от „екзотични дестинации“.
Разбира се, през последните години броят на българите, пътуващи из Азия непрекъснато нараства, макар това да е доста далеч от общественото внимание. Околните на България туристически дестинации поомръзнаха, а по нашето Черноморие ходят все по-малко хора. Съвсем естествено, все повече пътуващи са заинтригувани от по-любопитни страни, а и авиокомпаниите в тези посоки се увеличават и цените спаднаха значително. Вниманието към Азия нараства и заради увеличаващия се фокус върху Китай, неговото развитие и икономическа експанзия. Все по-често можете да видите из медиите снимки на новата бляскава китайска инфраструктура, която вече задмина по интерес японските бързи влакове отпреди десетина години. Сигурно по-заинтересованите от световните дела вече са чували много пъти и тезата за „възхода на Азия“, която се натяква от много медии през последното десетилетие. Търговската война между САЩ и Китай също е изострила вниманието към тази част на света. Разбира се, по нашите земи от време на време се чуват и клишетата на премиер и президент за повече сътрудничество и търговия с огромния континент. Доста от местните власти се опитват да се докопат до китайски инвестиции, доста неуспешно засега.
Обръщането на вниманието към Азия е сред най-съществените тенденции на последните десетина години, независимо дали става дума за политика или икономика. Много държави вече го разбраха и предприеха най-различни стъпки. Направиха това сътрудничество истински приоритет, с повече пари, хора и политическо внимание. Започнаха да работят със своя национален бизнес, за да се позиционират по-добре, да продават повече и да привличат повече инвестиции. Разшириха образователните си програми на ниво средно и висше образование, изпращат повече студенти, финансират изучаването на азиатски езици и други. Увеличиха си дипломатическите мисии и заделиха повече средства за публична дипломация. Списъкът е много дълъг и колкото повече човек изрежда, толкова повече си дава сметка колко малко от това правим ние. По нашите земи положението е по-скоро „до Азия и назад“. Или по-точно, до селфи и назад!
