Патриотичният общински съветник влиза в местната политика внезапно и решително като горещ нож в калъпче масло. Не само, защото е с горещо сърце и акъл в същия температурен диапазон, а защото също така внезапно е разбрал, че политиката решително го е извикала. Народ да спасява, държава да пази, врази (вътрешни и външни) да громи.
Като за начало патриотичният общински съветник решава да събуди и повдигне заспалата гордост на съгражданите си. Лесна работа – предлага смяната на названията на улици. Семпло звучащите имена на скромни полски цветя и незнайни (нему) кротки писатели трябва гордо и отведнъж да се сменят с имената на мустакати войводи и войводки. Лесна работа – бърза и патриотично вдъхновяваща. Не може едно да разбере патриотичният общински съветник – защо обитателите на уличките с тихи имена не го носят от следващия ден на ръце с гордост и възторг, а тихо го псуват, ровейки в семейното чекмедже с документи. За тях започва голямото обикаляне по гишета и опашки – ще трябва да сменят всичките си лични и важни документи, в които кроткият писател е изместен от мустакатата войводка.
Патриотичният общински съветник не е сам в горещото си родолюбие – в Народното събрание изборното „пиянство на един народ“ вече е пратило нему подобни патриотични депутати-законодатели. Те имат воля и като на национален фронт са готови да спасяват и атакуват. С нетърпелив замах на ръката… Да законодателстват.
Играта „Микадо“ е стара като света. Учи на търпеливо внимание и внимателно търпение. Много вероятно е идиомът „важна клечка“, определящ значимостта на една личност, да е свързан точно с нея. Защото играта с разхвърляните на масата дълги, шарени клечки има една цел – да събереш колкото се може повече от тях. И да се стремиш към клечката „микадо“ – най скъпата и важна. С название държавническо – император.
И основното правило на играта – трябва да вземеш клечката бавно – мно-о-о-го бавно. Тя не трябва да докосва никоя друга клечка в оплетения куп. Нищо не трябва да помръдне. Действие само за себе си и непредизвикващо противодействие.
Държавническото изкуство е работа тънка и също изискваща търпение. Неслучайно от изток идва не само поменатата игра. Там китайският философ Лао Дзъ изрича необичайното за нас българите прозрение: „Да управляваш голямо царство е все едно да чистиш дребна риба“. Необичайно ли?! Да погледнем отново правилата на „Микадо“ – държавническото изкуство изисква търпение, внимание, сигурна ръка и внимание с ножа. Чистили ли сте дребна риба? Ще разберете за какво иде реч.
Та, да си дойдем на думата. Скоростта, с която бяха приети промените в Законите за хазарта вече имат един необичаен резултат. Стана ясно, че търговци настояват държавата да организира връщането на непродадените лотарийни билети и възстановяването на вложените от тях пари. Те твърдят, че бързината и липсата на ясна процедура по приложението на промените са довели до загуби за търговците и невъзможност нито да продават билетите, нито да ги върнат, защото сметките на фирмата “Ню геймс” са запорирани. Става дума за загуби между 27 и 35 милиона лева, засягащи 18 000 фирми в цялата страна. Е, тези неочаквани ефекти от приетите промени в Закона за хазарта са точно онова мръдване на клечките в купчината при припрените движения на безразсъдния играч.
Ето я и очевадещата (не очевидната) връзка между инициативата на анонимния патриотичен общински съветник със смяната на имената на улиците и законодателната намеса на патриотичния Валери Симеонов. И тук не става дума за необходимостта от подобни действия. Има нещо много по-важно. Става дума за смущаващата и изключително наивна представа на управляващите, че решаването на социални проблеми може и трябва да става изключително през промени в законите. А в последните месеци това става повсеместна практика – направете справка в секцията с внесени законопроекти на Народното събрание и ще разберете за какво иде реч.
Тази непомерна инициативност, съчетана с откровени примери за правна неграмотност и пренебрежение (дори и към основния закон) от представители на изпълнителната и законодателната власт ще има разрушителен ефект. Защото древният постулат „Лош, но закон!“ натрапчиво се трансформира в новобългарското „Закон, но лош!“
Нямам илюзията, че Валери Симеонов някога е играл „Микадо“, нямам и очакването, че ще седне да я играе. Няма време за това. Родината чака своите всекидневни патриоти. НФСБ вече предложи разполагането на термокамери по границата с Турция, за да ни пази и спасява от коронавируса. Консултирали ли са се преди това със специалисти, проучван ли е чужд опит?! Няма време за това. Включвай камерата! Дай микрофона! Дърпай клечката!
P.S. Пишещият убедено заявява, че винаги е смятал общонационалното триене на лотарийни талони за патоепидемичен грипоподобен социален синдром.
