В края на миналата седмица от БСП поискаха оставката на премиера Борисов и правителството, заради манипулирани данни за растежа на икономиката ни. Икономическият корифей на левицата Румен Гечев прочете в НС обръщение, в което призова премиера и министъра на финансите да “вземат по един мегафон и да отидат в градовете на България, а и в Брюксел и Барселона и да обявят как са манипулирали данните”.
Румен Гечев вика, че няма как да стане така, че хем вътрешното потребление да расте с около 5% на година, хем износът да расте, а вносът да намалява. Ако расте вътрешното потребление и намалява вносът, трябвало да се намали износът, за да има какво да се потребява. Затова от БСП заподозряха “малко вероятно, но възможно неволно пропускане на данни за милиарди, или твърде вероятно умишлено манипулиране.”
По наши разчети, вика Гечев, от вноса не са отчетени поне около 2 млрд. евро или около 4 млрд. лв. Като преоценим растежа от 3.3%, който декларира правителството, с тези 4 млрд., реалният растеж трябва да е 0.8 – 0.9%.
И именно тази манипулация, според него, била причината за отлагането на процеса по присъединяване към чакалнята за еврото с три месеца.
Големият спад във вноса е в категория “Минерални горива, масла и подобни продукти”. Според левицата става дума за неосчетоводен внос. Проверка на Клуб Z потвърждава данните на БСП – вносът е спаднал с около 3 млрд. евро.
Огромната част от нефта, нужен на страната ни, се внася от Русия, главно от Лукойл. За 2019 г. този внос е намалял с рекордните 33% в сравнение с предходната година. Което няма никакво логично икономическо обяснение. И тогава остава съмнението за поредната далавера на Лукойл, в комбина с властта, за ограбване на българската хазна.
След 4 дни мълчание, в сряда НСИ и Агенция “Митници” проведоха среща, след която заявиха, че има разминаване в данните за вноса през 2019 г., а от там и в стойностите на БВП. Обаче данните не били манипулирани и информацията била използвана добросъвестно. Причините за несъответствието – разминаване във времето на подаване на декларациите. Във връзка с новото митническо законодателство в ЕС от януари 2019 г. вносителите на определени борсови стоки, включително нефтопродукти, подавали два вида митнически декларации – опростена и допълнителна. Но не става ясно какви са разликите между тия две декларации. Накратко, отговорът на НСИ и Агенция “Митници” е неубедителен и оставя съмнение за нещо скрито-покрито. Пък и подозрително много време им отне за едно толкова просто обяснение.
Многократно съм отбелязвал, че шеф на статистиката е втората по важност позиция в една държава. Всичко, което не може да постигне един премиер, барабар с целия си кабинет, статистиката го постига с едно чукане по клавишите. Може да овладее инфлацията, да предизвика дефлация, да съживи икономическия растеж, да напълни потребителската кошница… Например, ако извади някои от луксозните стоки, в кошницата веднага ще се отвори повече място за хляб, боб, леща… Изобщо, статистиката е мощен икономически фактор, когато се ръководи от кооперативен, склонен към сътрудничество професионалист, настроен friendly към управляващите. В противен случай правителството може да си скъса задника от бачкане и държавата пак да дърпа надолу.
Иван Костов пръв приложи почина „вържи статистика, за да ти е мирна инфлацията”. Уволни шефа на НСИ Захари Карамфилов още през първата година от управлението си (май 1998 г.). и сложи свой човек – Александър Хаджийски, който изкара до 2007 г., макар и не съвсем безконфликтно. В началото на царското управление за малко да бъде сменен. Помня, че през 2002 г. от НСИ съобщиха инфлация за месец март 5.2%. Което беше твърде много предвид на обещанията на царя. И се заговори сериозно за смяна на Хаджийски. Но екзекуцията беше отменена, явно поради искреното покаяние на виновника. Не съм бил, не съм чул и видял лично, но съдя по резултатите. Инфлацията през април се стопи, даже статистиците малко се престараха, щото го докараха до 0.1% дефлация. Грубичко, ама те, учените, само от гьостерица разбират. И като крайно политици и статистици си стиснаха ръцете на 2.5% в края на годината.
През 2008 г. правителството на Станишев уволни шефа на статистиката доц. Стоян Цветков. Доцентчето си беше въобразило, че понеже има мандат от 7 години, може да си прави каквото си иска. И почна да бълва инфлация, каквато кабинетът изобщо не беше предвидил. Докара я до 12,5%. Докато прогнозата на правителството беше за 3.5-4%. На това му се вика сам да си риташ трудовата книжка! Искат му 3-4%, той дава 12.5%!
Освен това имал наглостта да дава информация първо на медиите. А редното било първо властта да се запознава с тенденциите и тогава те да се публикуват. Или да не се публикуват!
Някой беше пропуснал да каже на доц. Цветков, че един модерен статистик трябва да разполага поне с три вида данни: с едните да заблуждава обществеността, с другите – кабинета, а с третите – себе си. Щото нали, като лъже, трябва да си вярва…
Правителството назначи Мариана Коцева и нещата потръгнаха. Госпожата явно беше кооперативна, щото лесно се сработи и с Борисов. Но я изтеглиха като съветник в централата на Евростат. Тогава Борисов назначи Ренета Инджова, ръбат човек, дето ни се води, ни се кара. Като управленец имам предвид. Като човек е много възпитана, много деликатна. През 2014 г., по времето на кабинета „Орешарски“ основният проблем пред НСИ беше икономическият растеж. Той си беше проблем на правителството, но понеже то не можеше да се справи… На кабинетът му трябваше 1.8% растеж, толкова беше заложил в бюджет 2014. И крадеше и харчеше според заложеното. Благодарение на „благоприятните“ изгледи в бюджета бяха предвидени едни 990 млн., които правителството да си харчи по собствено усмотрение и едни 500 млн. от тях приготвени направо за открадване под мотото „растеж и устойчиво развитие на регионите”. Но Инджова не беше склонна да даде 1.8% ръст. Нещо повече, намекваше за ревизия и на ръста за 2013 г., който беше 0.9%. Орешарски, където я срещнел, все едно и повтарял: „Само ми създавате проблеми”. И министърът на финансите Петър Чобанов бързо ѝ намери заместник, способен да произведе икономически ръст от 1.8%.
От 2014 г. председател на НСИ е Сергей Цветанов Цветарски. Фактът, че толкова се задържа, говори, че е кооперативен и споделя целите на правителството за висок икономически ръст.
В края на 2015 г. Борисов разправяше: „Финиширахме с над 2 млрд. и 850 млн. лева повече събрани приходи… Виждате, че ръстът на икономиката е 3% и безработицата спада. Това са данните на Евростат, а не са наши данни.”
Народът е прост и нема откъде да знае, че Евростат не събира първична статистическа информация, а работи с информацията на НСИ. А не е Цветарски, дето ще обясни тази разлика. И така данните от България и за България вече години наред се препират през авторитета на Евростат.
Не че подценявам невежеството на Борисов, но ми се струва по-вероятно да знае и да се прави на ощипан.
Управляващите ползват статистиката като средство за създаване на симулакруми, „реалности”, които нямат битийни основания. Това ни завеща Старовский, бащата на съветската статистика, и ще минат още десетилетия, преди да се промени традицията. Без да се отплесвам, тоя Старовский до голяма степен изяде главата на Хрушчов. Поучителна история. В един доклад Никита Сергеевич казал, че до 20 години населението на СССР ще живее при комунизма и подкрепил твърденията си с числа. Дал му ги Старовский, шеф на рускта статистика от 1948 до 1975 г. Да, де, ама комунизмът не дошъл…
В «Пътешествие до края на нощта», пътешествие, което много наподобява нашето, защото героят, Бардамю, обикаля света да търси виновника, Луи Фердинан Селин казва: «Науката, от мен да го знаете, умее да се защитава.»
Спомнете си как си отмъсти в Гърция. Бяха се бъзикали с БВП-то си, „стимулирали” растежа, манипулирали инфлацията, като редили и преподреждали потребителската кошница, нагаждали данъчните приходи… Ама дойде Видов ден…
Та и за нас ще дойде. Науката умее да се защитава и да си отмъщава!
