Истерията от коронавируса вилнее с чудовищна сила, подтиквайки паникьосани хора да пълнят догоре колички с продукти от първа необходимост. За минути от рафтовете на големи търговски вериги изчезват брашно, захар, олио, леща, макарони, все едно вдругиден започва Второто пришествие. Опасани през носовете и устите с всякакви подръчни средства, включително водолазни маски и противогази, първи се презапасят жителите на Пловдив – до онзиден европейска столица на културата.
Много ясно, че заради риска от заразяване, приемът на президента по случай националния празник на 3 март е отменен. Което обаче не отменя разни културни събития, нито пък е обявена ваканция за учениците. Това малко обърква министър-председателя, който изведнъж се сеща и за личната си безопасност: „Аз всеки ден имам президент, премиер, някаква делегация. Вие преглеждате ли ги тея, като идват? Еми… Те ме целуват, аз ги прегръщам. Да не вземе да…“. И тъкмо да си помислим, че четиримата конници на Апокалипсиса вече се спускат от притъмнялото небе, българският народ показва, че не се плаши от нищо, организирайки следното събитие:
„Хоро върху ски ще тропат ентусиасти на 3 март в курорта Пампорово, съобщиха организаторите от инициативата „Голямото ски спускане с носии“. Преди това желаещите скиори и сноубордисти в ярки народни носии и с български знамена ще направят общо спускане по склоновете на Родопите от връх Снежанка… Шествието ще следва т.нар. Голямото знаме (6х4 метра), което ще бъде носено от около дузина скиори и ще бъде съпроводено от скиори с гайди и тъпани (и те ще бъдат със ски).
През това време на плац „Студенец“ общото настроение ще бъде поддържано от Общинския духов оркестър – Добрич, който ще свири на открито още от сутринта на 3 март. Добруджанската духова музика специално ще подготви програма с родопски песни, за да може на този фон да се извие хоро със ски, превърнало се в четиригодишна традиция. Точно в 12 ч. на обяд на лифт станция „Студенец“ ще прозвучи националният химн.
Автор на идеята и организатор е Антония Каменичка. В изявления пред медиите тя казва, че се надява някой ден това събитие да бъде регистрирано за „Книгата на Гинес“. „Идеята дойде свише, ако щете го наречете. Сънувах я и на следващия ден просто организирах събитието.“
Впрочем миналата година в „Голямото ски спускане с носии“ участвали 8000 души, та сега „да не вземе да…“, както би казал премиерът. Все пак струпването на хиляди хора на едно място не е шега работа, дори да върлува най-обикновен грип, пък какво остава за цял коронавирус. Нещо ми подсказва обаче, че на г-жа Каменичка изобщо не й е хрумнало каква потенциална заплаха е заложена тук, щото като дойдат идеите свише, какво повече да му мислим? А ей къде е Пловдив, на има-няма 80 км от Пампорово, което е нищо работа за COVID-19, пресякъл границите на сума държави от далечен Китай. Няма обяснение, значи, как в доскорошната, повтарям, европейска столица на културата мъкнат чували с ориз, а само след дни под носа им ще се организира такова масово мероприятие, без да са взети и минималните предпазни мерки!
Ситуацията е наистина парадоксална, но всъщност вече е описана от Станислав Стратиев:
„Ако сме дали нещо на света — това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене.
Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.”
В случая „обратното на всичко“ явно означава да се поддадем на паниката, но сетне да я подкараме напълно безразсъдно. Да смятаме, че т.нар. Голямо знаме (6х4 метра) е достатъчно да ни предпази от онзи, дето иде „с меч и с глад, с мор и със земни зверове“ (по Откровение Свети Йоана Богослова), понеже ямурлукът е защитен шлем, а звънът на чанове и писъкът на гайди – панацея. Да набутаме в долапите и гардеробите 20 кила смилянски боб, след което да заложим 30 кила пироксилин, също като в „Българи“ на Чудомир, за да взривим цялото това презастраховане. И най-сетне, за неимоверното си усилие да правим едно, а сетне точно обратното – действително да заслужим награда, само дето не „Гинес“, а… „Дарвин“.
Името й, естествено, идва от прочутата теория за еволюцията на видовете на биолога Чарлз Дарвин. Според нея най-слабите индивиди не могат да се преборят с по-силните от тях, така че умират, без да оставят поколение, и по този начин оцеляват само най-силните и приспособимите. Създателката на конкурса Уенди Норткът обаче казва, че в съвременния свят може да оцелее и най-слабият и глупав представител на Homo sapiens, с изключение на демонстриралите уникална тъпота, довела и до тяхната смърт. Наградите датират от 7 август 1985 г., когато на Норткът била изпратена първата история за човек, загубил живота си по особено нелеп начин: той се опитал да разбие и ограби автомат за храна, но от силните удари автоматът паднал и притиснал своя бияч.
Е, после я затрупала истинска лавина от идиотски случки. Акробат джудже например излязъл на арената на цирк в Северен Тайланд, като задачата му била да скочи от трамплин, но той го направил под грешен ъгъл и отлетял настрани. За лош късмет, мъжът се озовал в устата на прозяващия се хипопотам Хилда, та животното го погълнало само за секунди. Зрителите ръкопляскали възторжено и едва когато по микрофона съобщили, че става дума за инцидент, публиката разбрала, че гълтането на цирков артист от хипопотам не е част от програмата…
Макар че силно се надявам да не се стига до фатални инциденти, не пречи да кандидатстваме с многохилядното хоро върху ски в разгара на коронавирус. Пък и за разлика от трагикомичната история с акробата джудже, при нас не говорим за злополучен инцидент поради грешно изчисляване на отскока. Напротив, всичко се върши посредством стройна организация и със заразителен ентусиазъм над широко зейналата паст на българщината, умело балансирайки между трагичното и комичното за целите на съвършената гротеска. И не само това, ами патриотичният вирус, който всяка година се плацика в ледените води на Тунджа, вече се разраства като епидемия: покосява Рила, където десетки ентусиасти нагазват в защитените езера, провиква се от връх Мусала, към който влогърът Слави Панайотов решава да поведе 1500 души с българското знаме, а после, за да завладее и Родопите, полита от Снежанка с навлечените в ярки носии и с развети трибагреници скиори. Коронавирусът е същинско джудже на фона на това масово изпозаразяване, което, пак да кажа, тук е част от програмата.
Да, хубаво е човек да обича отечеството си, или най-малкото да изпитва привързаност към „всичко българско и родно“. „Мила Родино, ти си земен рай“, пише Цветан Радославов, авторът на националния ни химн, който ще прозвучи по градове, села и паланки след дни. Ще ви издам обаче една тайна: Радославов толкова обичал родината си, че отхвърлил всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага, след като защитил блестящо докторат при основоположника на съвременната научна психология Вилхелм Вунт. Върнал се в земния рай, наел една малка мансарда на столичната улица „Ангел Кънчев“, в която живял до самата си смърт, и то доста скромно. Включил се, с други думи, в строежа на нова България, без нито веднъж да парадира с трибагреници или със собствените си заслуги, като даже се разказва, че такава показност го отвращавала, защото няма нищо общо с патриотизма.
И няма, разбира се, а също така е вярно и това, че е отблъскваща. Понеже „обратното на всичко“ постига обратен на замисления ефект, и дегизировката с носии, и въоръжаването с каба гайди биха разколебали и най-пламенния патриот, до степен да си плюе на петите, за да се скрие вдън земя от това тържество на фалша и кича. А светът е голям и калпак вирусът – да го наречем така – дебне отвсякъде, от него спасение няма. Обикаля с цървулите и стърже с гъдулка от сутрин до вечер, неуморно подскача Пайдушка четворка и Дунавска ръчка, надува дудуци, подсвирва с бръмбазъци и крещи: „Я надуй, дядо, кавала“ – идеалният начин да ни хвърли в паника, че COVID-19 може и да ни се размине, но тая зараза на ритуалната гламавост се очертава тотално неизтребима.
„Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.“
В случая поне знаем: възторжена глупост е. И ако някога изчезнем от лицето на Земята, пак тя ще е причината да ни довърши. Сега обаче имаме шанс да оставим след себе си пълни шкафове с продукти от първа необходимост – брашно и навуща, понеже все пак „българският модел е неунищожаем“. Бих добавила само това – и унищожителен.
