Слави Ангелов беше нападнат, бит, потрошен, обезобразен. Всички написаха, че той е разследващ журналист. Той е нещо повече. Слави Ангелов е емблема на разследващата журналистика, която никога не е била в големи количества по нашите земи, а напоследък е съвсем на изчезване. Случаят изиска цялата журналистическа колегия не само да се шокира, да се възмути, но и да изкрещи. Дваж по-възмутително е, че посегателството е направено във време на извънредно положение – извънредно във всяко отношение, включително и като морално изпитание. Докато за едни маската е символ на начина да си отговорен за себе си и пред другите, на някакви хора им е минало през извратения ум, че с помощта на маски по-лесно могат да видят сметката на журналист. Това наистина изисква да бъде осъдено с най-острите думи, на които журналистиката е способна.
Да видим какви са тези думи в декларацията на колегите на Слави Ангелов от Медийна група България. Ето какви: „Посегателството е изумително със своята провинциална грубост“ се казва в кратката декларация. Я пак?! Провинциална грубост?! Какво означава това, извинявайте, господари на думите от Медийна група България? С провинциална грубост може да се играе балет в селско читалище, с провинциална грубост може да се направи поклон пред английската кралица, с провинциална грубост може да се яде омар, без да се ползват за това дузината подредени прибори и т.н. Слави Ангелов не е пребит с провинциална грубост, а с мутренска бруталност, каквато добре помним от други такива случаи и лесно можем да разпознаем и сега. Какво искате да ни кажете, като бягате от думата мутри като дявол от тамян? Че вече няма мутри? Че не се завръщат? Че не са си отивали? Че не ни управляват?
Никой не може да ви забрани за изнасилвате думите както ви е изгодно. На нас пък никой не може да ни забрани да не ви вярваме и да си правим заключението, че едни бият с пръти, а други заглаждат с думи. Щом за колегата си спестихте точните думи, колко ли ще сте смели за непознатите жертви на старите, подновените, вечните мутри.
