Тази история е много дребна, почти миниатюрна на фона на огромните числа, гигантската заплаха, мащабната епидемия и всички произтичащи от тях чувства, които ни тресат тези дни. Но тя се засели в мен с упоритостта, с която ги правят важните неща. Не съм сигурна с какво точно е важна, разчитам, че вие ще я разгадаете. Моята част от работата е просто да я споделя. Може би затова е дошла при мен, защото знае, че така може да стигне до много хора.
Историята е разказана от испанска телевизия. Там адът с всеки ден става по-голям, солидарността между хората също. Ръкопляскането от прозорците тръгна от там. Полицаите, патрулиращи по улицата, повдигат духа на затворените зад вратите испанци с флашмоб, това го видяхме в клипче. И сред цялата тази шарения от ужас, страх и стъписване пред случващото се един възрастен човек свири на устна хармоничка. Той е болен от Алцхаймер, забравил е всичко, освен някакви мелодии на хармоника. Застава на прозореца и свири. След малко настъпва часът, в който испанците започват да аплодират от терасите усилията на лекарите. Съпругата на възрастния човек отива до него и му казва, че всички тези хора аплодират него. Ръкоп
лясканията са за неговото изпълнение на устна хармоника. Старецът е щастлив. И с още по-голям ентусиазъм продължава да дарява „публиката си“ с музика. Телевизията научава за него и прави репортаж. В този момент испанските телевизии търсят под дърво и камък малки човешки истории за това как хората преживяват пандемията.
Чувствам, че са по-прави от българските телевизии, които ни облъчват денонощно (буквално!) с изявления на един щаб, втори щаб, премиер, правителство… Най-странното е, че наричат това брифинг. Дори пиарите на институциите ги обявяват за брифинг. Харесва се тази дума, не знам защо, може би звучи загадъчно. В корена на тази дума обаче е думата „кратко“. Кратко съобщаване на нещо. На брифинг съобщаващите новината стоят прави, седнали ли са – пресконференция е – ако не по друго, поне по този елементарен признак ги различавайте. Брифинг от час и половина не може да има. Но аз се отплеснах. Исках просто да ви разкажа една история. Моят герой в нея е съпругата на възрастния човек, чието въображение е подарило такъв необикновен подарък на човека до себе си. Не спирам да мисля за това – как и в най-голямото зло може да се намери добро.
