Показа се слънцето, температурите литнаха нагоре, запяха птичките и… българинът го удари на живот. Улиците са изпълниха с хора, по пейките пред блоковете накацаха плътни ята пенсионери, а на Женския пазар се извиха такива опашки, че отсега направиха на пух и прах мрачното предупреждение на президента: „Не чакайте момента, в който гладът ще победи страха“.
Какъв ти тук страх, само плашат гаргите! Иначе щеше ли онзи генерал, когото толкова много харесваме и вече е с над 70% рейтинг, да си свали маската, за да разцелува икона, че и да си обърше очилата? Пък и маските за какво са ни точно, щом бяха задължителни само няколко часа, след което министърът на здравеопазването набързо си отмени заповедта? И правилно, понеже те не ни предпазват, както ни се обясни нееднократно, та сега пак онзи генерал няма що да се ядосва и да ги правят задължителни от Цветница нататък. Ама той щял да настоява и за по-строги мерки срещу струпването на хора – дрън-дрън и въобще голям праз.
Ето, Слави Трифонов добре им го каза: по законите на България за епидемия се смята, когато на 10 хиляди души население има 200 болни, т.е. на 7 милиона население болните трябва да са 140 000, а те са 611. И всички „са затворени по къщите си, не могат да ходят в парковете и са принудени всеки ден да гледат по телевизията страшните констатации и заплахи на двама генерали заради….нищо“!
Но да е само Слави, пак добре, нали? Президентът също храни известни съмнения по отношение на извънредните мерки, а по едно време наричаше коронавируса „вирус на манипулацията“. „Хората, които вземат тези решения, са сити хора“, отбелязва и сега; дори определя действията им като „активна глупост“, подкопавайки увереността, че зад усилията им стои реална грижа. Извинете, моля ви се и ако обичате, но ако наистина грижата беше реална, то защо църковните служби са си отворени за посещение, а? Хем „не е време за празници“ (по генерала, дето иначе целува иконата), хем и на Цветница, и на Великден пред храмовете съвсем свободно ще се струпват хора – ей на това му се вика двоен стандарт. И ще излизаме в такъв случай, и ще кибичим по пейките тогава, понеже епидемията, задаваща се с уж „невиждана ярост“, ще се окаже поредната „пунта мара“, както обича да се изразява нашият премиер.
Защо ли? Като бял ден е ясно: за да ни държат под контрол. Коронавирусът не е нищо друго, освен световна конспирация, сигурни са 58% от българите. В крайна сметка видният конспиратолог Дейвид Айк го обясни прекрасно: цялата истерия дава възможност за разрушаването на световната икономическа система. Важното е на дъното на пирамидата да не останат никакви малки и средни по размер предприятия, а на върха й да се кипрят гигантски корпорации, които да контролират целия световен пазар. И докато преди ни пръскаха от самолети, сега нарочно пуснаха коронавируса, за да измрат по-слабите и да останат само годните за употреба роби. Облъчени от 5G технологиите, те ще са осъдени да бачкат за ония „горе“ до живот…
Струва ми се, че това си мислят изпълзелите на припек наши сънародници, въпреки че по-горните разсъждения са единствено на една моя съседка. Тя обаче е нещо като местна знаменитост и в квартала й викаме Българската работа, понеже употребява този израз при всякакви ситуации. Естествено, тя има предвид работа „необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои“, каквото определение й дава Иван Хаджийски. Но най-вероятно или не помни, или изобщо не знае, че Хаджийски всъщност се наема да обори песимистичните, прибързани, а оттам и погрешни обобщения, поради което жената лепи етикета навсякъде, с лека ръка и без замисляне.
Та Българската работа сега броди из квартала и повтаря, че извънредните мерки също ще приключат безславно, защото властта дава разнопосочни сигнали и заради това хората стават все по-недисциплинирани. Страховете, казва, са преувеличени, след като се спускат заповеди, които сетне се отменят, за да се върнат отново, но „след дъжд качулка“. Мерките, продължава, са недомислени, щом моловете са затворени, ама по пазарите си дишаме във вратовете; и когато достъпът до църквите по празниците е в състояние да пропилее постигнатото с едномесечната изолация, за която уж по цял свят ни давали за пример. Следователно, завършва, всичко е нескопосно ръководено, а това ще рече, че Слави ще излезе прав – седели сме затворени заради едното нищо, време е да се разшетаме по улиците и да си върнем свободата!
Е, трябва да призная, че разпасването следва тъкмо тази логика, която е напът да доведе и до позорната регистрация на печалните герои в борбата срещу текущата епидемия. И за това не са виновни само хората, на които генералите се карат, тъй като постоянното извъртане на 180 градуса ги обърква и те не могат да схванат какво точно се очаква от тях. Да не се разхождат из витошките пущинаци и по затънтените алеи на Борисовата градина, но да се ръгат наволя на опашките за яйца и козунак – това изглежда глупаво, каквото си е. Да ги призовават да се молят вкъщи, ама някак с половин уста, и в същото време да се чувстват свободни да се стичат на литургии – това изглежда най-малкото неуместно и заради риска от заразяване, и спрямо законите на страната. Ако „свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица” (чл. 7 от Закона за вероизповеданията), но ето, че може, защо пък и хората да не започнат масово да нарушават правилата?
Има тук нещо сбъркано, съгласете се, въпреки че мерките бяха въведени съвсем навременно, тоест не става дума за зле започната работа. Няма как да се твърди, че беше и кой знае колко лошо ръководена, поне от санитарна гледна точка, но разхайтването е факт, за който се намира обяснение: не е възможно забраните да бъдат спазвани неотклонно, когато от едни току се отстъпва, а други позволяват някои изключения.
Типично „българско“ ли е това, не се наемам да отсъдя като моята съседка, обаче в „Бит и душевност на българския народ“ Хаджийски неслучайно ще да е отбелязал, че „не можем да се похвалим с особена социална дисциплина“. Все по тия причини – отстъпления и изключения, и въобще неуважение към правилата, дето трябва да важат за всички… единствено на хартия.
Уви, каквито и усилия да положи дотук българската държава, те вече са до голяма степен компрометирани, но не от хората, да повторя и потретя, а от самата нея. Разбира се, в това отношение сериозно й „помогна“ и Светият синод, който с непонятен инат продължава да настоява на своето, докато същевременно премиерът, заел позата на дълбока набожност, ни плаши с ад по Великден, ама и не смее да разсърди Началника. Непонятно наистина, защото именно от Църквата се очакваха съпричастие и подкрепа за преодоляването на такова изпитание, а половинчатите призиви хората да си останат вкъщи, вместо да се струпат пред храмовете в предстоящите дни, не носят никакъв смисъл. И раздразнението заради това не е бяс срещу нея, опазил ни Господ – то е раздразнение от лицемерието, от опасността всичко досега да бъде пометено със замах. То е и от подигравателното изплезване в лицата на хората от „първа линия“ – доктори и сестри най-вече, които удържаха и удържат епидемията в поносими граници.
Тези двойни стандарти бодат очите, да, тъкмо диспропорциите дразнят. А след две седмици ще е късно, дори и да ни забранят да си подаваме носовете навън. Хората правят напук, някои и от чиста глупост, нека не се лъжем, но те правят напук и защото им дойде до гуша от непоследователност. Идеална ситуация за такива като Слави да трупат политически актив, обяснявайки им как властта ги държи заключени, без да има нужда. Идеална и за Българската работа, която цял ден обикаля из квартала, за да разправя, че епидемията е чиста измишльотина на световния икономически елит.
И защо да я виня? Жената хич не е длъжна да вярва на мрачни прогнози и заплашителни предупреждения, щом властта упорито се е заела да я разколебава и усъмнява. Само дето този път печалният резултат ще се пише на сметката на всички ни, ще се превърне в общонационален проблем. Оттук и отпускането е животозастрашаващо, буквално; оттук и не е време да отписваме страха. Съзнанието за това какви вреди би могъл да нанесеш на себе си, но и на другите, е задължително условие за оцеляване, също буквално, и съвсем не е песимистично, прибързано, а оттам и погрешно обобщение да го наречем така: самоуважение.
Липсва ли ни то, и по пет свещи да запалим пред „Света Неделя“, няма да трогнем Началника, за да дойде чудодейното спасение. Виж, ще потвърдим обаче, че е имало и явно има защо българин и българско да се употребяват, по забележката на Хаджийски, „като най-унизителни нарицания“. И че наистина сме „онова двукрако без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана“, при това не единствено „в черните очила на нашето самоподценяване“.
Такива ли сме в действителност, точно такива ли?
Повтаряйте си този въпрос всеки път преди да се юрнете навън, без да ви дреме. Все пак държавата, не забравяйте, е наш образ и наше подобие – от началото до края българска работа.
