Гледай пресконференциите на генерала, брой случаите на корона вирус по безкрайните таблички в интернет и мечтай за бъдещето. Тази структура на ежедневието е по всяка вероятност предпочитаната от сегашните управляващи. На пръв поглед, така изглежда рутината на българското общество в момента, дори в дните след отминаването на първоначалния стрес от случващото се. Социалните медии са пълни със статистически интерпретатори, новоизлюпени спецове по вирусология, Азия, икономика и каквото още се сетите. Морални присъди се раздават ежеминутно, а индустрията на вицовете и майтапите се завърна най-неочаквано, „Мутафчиев“ е в устата на почти всеки. Подозирам, че някой вече планира издание на неговите събрани съчинения от ежедневните пресконференции. И докато от всичко това има немалко полза, основно за поддържане на колективния психологически баланс, все повече ситуацията започва да заприличва на колективна хипноза, която да притъпи и без това драматично свитите ни способности за внимание, мисъл и анализ.
Колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че правителството е заклещено в здравната рамка на кризата. Тя дълго време се крепеше на скоростта и обхвата на първоначална реакция, която ни се представя ежедневно като някаква необратима и мащабна държавническа мъдрост на българския премиер. По мои впечатления, малцина не отдадоха дължимото на това решение, но про-правителствените медии и тролове все повече се опитват да го превърнат в някакъв тотем, на който следва да се кланяме безспир. Постепенно обаче нарастват въпросите и критичните гласове. Дори най-повърхностен списък вече включва липсата на готовност за масово тестване, отсъствие на яснота за следващите етапи на кризата, национална картина на реалния капацитет и готовност за справяне с болестта, контрол и тестване на хилядите под карантина и усещането за липса на по-цялостна идея какво точно правим и предстои да правим. Безспирната поредица от пресконференции не може да произведе структура и посока.
Хаосът в икономическите мерки е наистина стряскащ, независимо от усилията на толкова много хора да го прикриват с различни „опорни точки“. Първата грешна стъпка бе мисленето им не през принципи, а през селекция от глобалния списък от реакции. Вместо бързина и максимален обхват, тук се тръгна от някакъв свит списък, който после хаотично тръгна в най-различни посоки, според успешното лобиране на този или онзи бранш. Правителството не създаде никаква работеща структура за диалог и бизнес, профсъюзи и министри започнаха да си говорят през медиите. Седмици наред се бави пълното използване на евро фондовете, независимо че самата ЕК отвори всички писти и много държави буквално в рамките на дни вече го правеха. Прилагането на приетите мерки е толкова тромаво и с толкова условия, че няма да е изненада, ако процентът на успелите да стигнат до тях остане съвсем скромен. Няма никакви индикации за планиране на постепенния рестарт на икономиката. Тепърва ще научаваме как точно обичайните заподозрени се възползват от суматохата. Правенето на бизнес в страната бе достатъчно непоносимо и преди корона кризата, не е особено трудно да предположим какво ни предстои след нея.
Разбира се, няма никаква логика човек да очаква добро управление в тежки времена, когато то е отсъствало и преди тях. Просто няма как стане. Обратно, от безкрайните интервюта и пресконференции изникват такива „калинки“, че човек наистина се чуди как цялата държавна конструкция въобще продължава да се крепи. Излизането от тази криза ще е далеч по-трудно от глобалния срив след 2008 година. Предстоят години на изключително трудна синхронизация на множество мерки, пренареждане на приоритети, политики и институции, гео-политически размествания, стопански сътресения и сериозни социални последствия. Състоянието на нациите след нея ще е много повече резултат от качеството на управлението, отколкото от бавните системни възстановявания. Тя ще е тежък тест за публични институции, компании, домакинства. Няма никакви признаци, че България е готова за това дългосрочно и мащабно изпитание. Затова, гледайте, бройте и мечтайте! Така поне ще позабавите сблъсъкът с реалността.