Не подслушвах, продавачката разказваше на своя позната, а магазинчето беше малко. Преди около час се било случило. Пред вратата на магазина спряла жена с бебешка количка и с момиче на десетина-дванайсет години. Необикновено красиво, казва продавачката. Момиченцето влязло в магазина, а майката и бебешката количка останали отвън. Отначало продавачката не разбрала какво ѝ казва момиченцето, но после проумяла – проси. За първи път ми се случва такова нещо, вика продавачката. Майката имаше вид на учителка, на счетоводителка, хубаво бяха облечени, обяснява. Ще има още доста такива случки да си разказваме, отвърна приятелката на продавачката.
Следващата случка ме чакаше в съседния магазин. Той беше за хранителни стоки. До касата имаше кошница с надпис, призоваващ да платите и оставите в кошницата стока, за да я вземе някой, който няма пари да си я купи. Няколко пакета бисквити, три-четири бурканчета с лютеница и хляб се виждаха в кошницата. Някой се беше сетил. Други бяха откликнали.
Опитвам се да си представя майката от горната случка. Може би е била счетоводителка в малка закрита фирма, сервитьорка в затворено заведение или… Не, най-вероятно е в майчинство, щом гледа бебе. Съпругът ѝ може би е останал без работа. От случката става пределно ясно, че семейството е останало без пари, другото е неизвестно. „Значи влезе в магазина и ти поиска пари – чуди се приятелката на магазинерката, – що пък не проси на улицата?“ Е, казва продавачката, не е искала да се нареди до циганите, а и сега само хората, които влизат в магазините имат пари.
Не е искала да се нареди до циганите – това си е помислила разказвачката на тази история и то ми звучи доста логично. Сега, ако не ти достигат пари за храната (за памперси, за бебешки пюрета, за тока, за водата) не можеш да се наредиш пред извънредното положение и да разчиташ, че ще ти помогне с парите, предвидени за него. Ако си футболен отбор „Лудогорец“, ако си обслужваща властта медия можеш да се наредиш на опашката за помощ по формулата 60/40, но ако си безработно семейство с две деца можеш да се наредиш само на улицата до казахме вече кого. Извънредното положение у нас не прояви персонална милост за отделния човек, не раздаде помощи на калпак както в някои страни, даже не разстла социална мрежа, за да задържи изпадащите към дъното хора, загубили доходите си.
Но защо да си представям майката на просещото момиченце непременно като жертва? Защо пък да не е активна гражданка и да прави това, което правят активните граждани – кандидатстват във Фонда за активни граждани с идея, чието осъществяване се финансира безвъзмездно. Налага се просто да влезе в съответната страница и да прочете. И какво прочита?
„Операторът на Фонд Активни граждани България взе решение за прекратяване на третата сесия от Схемата за малки инициативи. Тя стартира на 17 март 2020 г. и трябваше да приключи на 17 септември 2020 г.
В замяна, Операторът на Фонда планира да обяви нов конкурс за подкрепа на граждански организации, насочен към преодоляване на негативните последици от пандемията, предизвикана от Covid-19 и наложените ограничителни мерки. Новият конкурс ще предвижда облекчени условия за кандидатите и се очаква да бъде оповестен в близките няколко седмици.“
Какво означава това, преведено от проектен брюкселски език на човешки български. Третата сесия е открита на 17 март и отменена месец по-късно. Като гледам приоритетните теми на втората схема – човешки права, насърчаване на гражданската и активност и други семинарни събития, които са обичайно едно преливане от пусто в празно, си мисля, че може би е добре, че са спрели третата схема, за да я насочат към по-горчивите плодове от периода на пандемията. Само че защо въобще са я обявили на 17 март, тоест след оповестяването на извънредното положение? Ами защото никой не се е замислил. А след като някой се е замислил, е минало цял месец да я отмени. След което ще минат , както пише няколко – колко няколко? – седмици, докато оповестят новите условия. Чиновничеството работи така – мудно, протяжно, с безброй съгласувания. И ето какво се е получило: първо се обявява една безсмислена схема, чак след месец тя се спира и се обещава по-смислена, само че условията за кандидатстване за смислената ще бъдат публикувани след още много дълго време, след което дълго време проектите ще бъдат четени, обсъждани, отхвърлени, одобряване и не се види чак кога финансирани.
А бебето от онази случка има нужда от памперси, мляко, кашички, каката, таткото и майката също не могат да живеят без да се хранят. В България най-прекият начин да получиш помощ, е да протегнеш ръка – това правят и хората с тежко болни деца, и безпарични семейства, и болниците.
Когато в началото за първи път прозвуча апела да пазим социална дистанция, си помислих колко е глупаво да превеждаме с гугъл от чужди езици термини. Защото думата социален си има оттенъци в различните езици. У нас да стоиш на два метра разстояние от друг човек, не е спазване на социална, а на физическа дистанция. При нас „социален“ е синоним на „обществен“ и е малко по-тясна в значението си дума, отколкото на английски да речем, където се употребява за какво ли не. Така си мислех в началото – че тази пандемия ще я запомним с физическата дистанция, което е по-точно от социална. Сега обаче виждам, че нещата твърдо са тръгнали да запомним пандемията с резултата й, който ще бъде – установяване на социална дистанция, обществено разстояние между богатството и бедността.
Безработните, безперспективните, безпаричните ще слизат все по-надолу и по-надолу. Колкото и да са падали акции на богатите след всяка икономическа криза, скоростта не е била по-голяма, отколкото на обедняването. Така ще бъде установена новата социална дистанция, тя не е постоянно два метра, тя расте. И такива случки като разказаната ще чуваме и виждаме все по-често. Поредната намирам точно в този момент в социалната мрежа: „Ръководството на „МБАЛ Силистра“ АД се обръща с апел към всички, които имат възможност да подпомогнат болницата с финансови средства за закупуване на защитно облекло, консумативи и дезинфектанти.“
Ето я и следващата:„Ръководството на МБАЛ -Сливен умолява близките на свой пациент да го приберат от болницата. 67-годишният Мирослав Русев е настанен в Отделението по неврохирургия миналата седмица. Той трябва да бъде изписан и се нуждае от домашно лечение и грижи. Болният има три деца и сестра, които могат да му осигурят престой в домашна обстановка, но никой от тях не го търси. Умоляват се неговите роднини да проявят отговорност и милосърдие към възрастния човек. Това е поредният случай, в който пациент бива изоставен от роднините си и те се издирват чрез полицията, социални работници и медиите.“
Поредният, не последният.
