Онзи ден от пресцентъра на МС съобщиха, че всекидневните брифиги на щаба спират. Така бил решил премиерът. И съвсем естествено, това съобщение предизвика множество коментари, повечето от които верни – че между Борисов и Мутафчийски има напрежение, че премиерът се дразни от високия му рейтинг, че го е употребил да му свърши мръсната работа и го е захвърлил като употребена носна кърпичка…
В отговор на тези критики Борисов отново разигра любимия си етюд „Гняв“. Направи се на много ядосан. И ги наговори едни работи… Дето викат оттатък Ускорителя, копа дъното! Щях да повърна от погнуса. Особено когато се направи на Апостола: „Ако има успех, ще бъдеме всичките щастливи, ако има загуба ще е само моя…”
Този вече хептен превъртя! Как ви се струва, грошовете от тефтерчето на Левски и къщата в БарЦелона…
Народе????
Чудя се на кой по-напред да туря диагнозата. Дали на този, който видимо вече не е в центъра или на тези, които вървят след него с тъпото упорство на говеда, подкарани към кланицата…
Както и да е. Обяснява защо е извикал Мутафчийски в неделя сутринта да говорят пред медиите. “Понеже има едни безделници, вика, дето няма какво да правят и само си пишат и ме провокират и аз им се връзвам…” И затова извикал генерала, та да покажат какви приятели са и как се разбират.
Но мисля, че за едно нещо Борисов не беше разбран. За думата „тулуп“. По едно време каза: „Като някои тулупи, дето спът до обЕд и после ми пишат постове и ми задават и въпроси, нахалниците!“
Понеже нали е ноторен простак и думите му се четат преднамерено. И се надигна страшен вой във Фейсбук. Маса народ се разпозна и съответно обиди. Читатели и анализатори видяха единствено значението, което някои простаци българи влагат в тази дума. А думата „тулуп“ я има и на други езици и далеч не означава това, което си мислите. Затова казвам преднамерено и злонамерено.
В Топновини.бг са се сетили, и направили справка в словарите. „Според речникът “тулуп” е българска дума, съществително нарицателно, с което се означава – дебела зимна дреха, глупав човек и скок във фигурното пързаляне“, пишат колегите.
За фигурното пързаляне не знам. Всеизвестно е, че Борисов е много добър в земната гимнастика, на уредите – бухалки, лента, за топка да не говорим. Но дали е чувал за скока на Брус Мейпс, не съм сигурен. Било е много отдавна.
Колкото до значението на „тулуп“ кат дебела зимна дреха, това е оригиналното ѝ значение в руския език. Тази дума от там е дошла в българския. Не съм единодушен, но така ми се струва. Означава палто от овча кожа. По-интересното е, че се среща при Достоевски. А най-интересното е, че се споменава в „Братя Карамазови“ – „тази моя любима книга“, както обича да се изразява премиерът. Там, където става дума за юродивата Лизавета, която ходела посред зима по риза, а състрадателните хора от средите на търговците многократно опитвали да я облекат, „всегда надевали на нее тулуп, а ноги обували в сапоги…“
Навярно си спомняте, писал съм няколко пъти за задочната любов на Борисов към руския класик (последно в „Един илитерат дописва Достоевски“). Именно в „Братя Карамазови“ Борисов уж беше прочел онова за шубата. “Неговата шуба ли бяха откраднали или той беше откраднал шуба?! Имаше нещо около този човек!”
На руски може да се каже и така: „Неговият толуп ли бяха откраднали или той беше откраднал тулуп…“ Защото шубата не е нищо друго, освен кожено палто. Верно, че целият израз го няма при Достоевски, но тулупът (шубата) се споменава цели три пъти! На български Димитър Подвързачов го е превел като кожух.
И в българските речници наистина първото значение на думата „тулуп“ е „дебела зимна дреха, кожух“. И едва второто значение е глупак, простак, дебелак.
Ама ще кажете какъв смисъл има в израза „Като некои кожуси, дето спът до обед…“ Ами защо пък не? Стоичков пък им вика тюфлеци. Къде тюфлеци, там и кожуси… Така де, не е ли така?
Та искам да кажа, че премиерът Борисов е силно повлиян от Достоевски, ако и да не го е разгръщал. И именно под влиянието на Достоевски е употребил думата „тулуп“.
Това е само една хипотеза, твърде малко вероятна, но бях длъжен да я спомена заради пълнотата на изложението. Повечето читатели и анализатори са на мнение, че имаме поредната среща с простотията на банкянския рустикал.
Но аз, всъщност, за съвсем друго нещо исках да ви напиша. Скоро ще станат 20 години, как обяснявам, че този е прост като на вдовец… Опа, прощавайте, така не се говори. Да не сме некои тулупи, за да използваме такива думи?! Ще го кажа интелигентно, като Камю – Борисов има простотата на понятие. Та няма какво да се убеждаваме колко е семпличък, горкият. Тук сме се събрали все убедени.
Макар, че отличникът от гимназията в Банкя, златният медалист, дава все нови и нови доказателства. „Ледения полюс“? Деца, няма леден полюс! И двата са ледени! Чичко Борисов се е объркал.
Та друга ми беше идеята, друго исках да ви споделя. За онзи добър приятел на премиера, „един от най-добрите“ му приятели, който написал в заглавие „Убиха генерала.“ Този приятел на премиера остана неразгадан, в сянка остана. А той е интересен, защото явно е журналист. Така, де, щом е написал горното в заглавие, значи е журналист.
Но се отплеснах по други работи и не остана време. Утре ще ви напиша и за този премиерски приятел и неговите „журналистически“ подвизи.
Можете да си набавите деган, има го във всяка аптека. Много е възможно да ви потрябва.
