Най-после знам какво е преход. Нещо повече: знам свършил ли е и, ако не, кога ще свърши и ще свърши ли изобщо.
Трийсет години се мъча да си обясня какво е името на времето, в което живеем след 1989 година, и как се познава на какъв етап сме от това вървене от един обществен строй към друг. Не че има значение, но нали човек, когато пристигне на мястото, за което е тръгнал, би трябвало да си отдъхне, да се зарадва, да се отпусне. А нищо такова наоколо не виждам и се чудя по какво един хора познаха, че преходът е завършил, а други твърдят, че той май все още не бил започнал. Човек, като е затворен в дома си, като е отишъл три пъти до супермаркета и два пъти до аптеката, за да не забрави да върви, размишлява над ей такива неща, някакви всякакви, както ги нарича един приятел.
И ето, седя си в един карантинен следобед в стаята, гледам телевизия, слушам радио и прехвърлям интернет по телефона. Пред очите ми се изнизва заглавие: „Ще трябва да се научим да живеем с коронавируса“. По това време някакъв глас въздъхва откъм радиото и казва: Амии… това е положението, просто ще се наложи да живеем с него. Хм! На това му се вика синхроничност. И в този миг откъм телевизора един мастит медицински експерт отсича: „Ще се научим да живеем с вируса, друг вариант няма.“ Това вече е нещо повече от синхроничност. Това е направо ябълката, която паднала върху главата на Исак Нютон. Защото трите изречение ме улучиха в главата и в този миг там се роди прозрение, което така и не се появи в продължение на трийсет години размишления.
Нашата демокрация (за най-кратко и лесно ще наричам времето след ноември 1989 година с това име) се роди внезапно. Може и да се е мержеелела някаква прогноза за подобно бъдеще, но то беше далечно и неясно. Точно като коронавирусът. Той се появи внезапно, макар че винаги е имало вероятност някой ден човечеството да се сблъска с такова изпитание. Теоретично нямаше начертан път, през който ще премине нашият преход. Защото такова нещо в историята на човечеството не се бе случвало – социалистическо общество да се трансформира в капиталистическо, тоталитарно в демократично. Пътеката трябваше да се разгадава и чертае попътно, в движение. Какво ще се случи с коронавирусът никой не знае – непозната зараза, неизследвана, бързо мутираща. Битката се решава в движение, с налучкване, с пробване. И в двата случая всеки се оглежда какво прави другият, къде успява, в какво се проваля, мъчи се да си спести грешките, които другите вече са направили.
Къде бе изкована демокрацията, къде се роди вирусът – в китайска епруветка, в американско разузнавателно управление или под позлатения таван на някоя кремълска зала? Или може би се появиха ей така, от нищото, по неведомите закони на природната еволюция и общественото развитие? И за едното, и за другото има стотина теории, коя от коя по конспиративни, можете да си изберете която ви влече и най-вече която ви устройва.
Рецепта за оздравяването от преход и от коронавирус няма. Даже и тестовете за установяването им са спорни. С много малка достоверност. Гледаш – всичките симптоми са уж налице, а коронавирус или демокрация няма. Има само сполучливи имитации. В същото време понякога няма никакъв външен признак за тревога, а умират – пациенти умират, лекари умират, свобода на печата умира, конкуренцията умира…Мислиш си, че обдишването е гаранция за оцеляване, а и то се оказва повече опасно, отколкото полезно – странно, непознато, вироглаво състояние.
Междувременно разбираш, че това, което се налага непременно да се случи, се нарича социална изолация. Именно социална, а не физическа, да речем, както би било по-правилно. И защо социална, а не физическа! Ами за да е съвсем същото като при преход от социализъм към капитализъм – едни са създали активите на обществото, други ги придобиват и така се осъществява една солидна социална дистанция, която пази едните от другите. С други думи: пази парите на богатите от гнева на бедните. През цялото това време е препоръчително да се носят маски – да не е ясно кой кой е, какъв е и за какъв се представя. И се пипа с ръкавици – за да не остават следи. От време на време всичко надлежно се дезинфекцира с някакъв закон.
Появяват се новите дисиденти – медицински и политически. Надават вик, че всичко това е измама. Сочат се новите световни злодеи – Горбачов в единия случай, Бил Гейтс в другия. Дават се за пример други, опърничави модели – китайския, в единия случай, шведския в другия. Всеки защитава своята теза със свои факти и данни. Населението се люшка между едните и другите, люшка се, свят му се завива, обърква посоките, не може да пази равновесие, не може да се държи на краката си – пада. Идеално! – сега вече, когато населението е в състояние на пластилин, с него може да се правят каквито си поискат фигури.
Появява се надежда – някой някъде е напът да открие ваксина. Не искаме ваксина! Чрез нея ще ни роботизират. Не искаме да ни се намесва в икономиката Световната банка! Тя е за заробване на народите. Сорос ни е ясен, соросоидите са безродници! И Бил Гейтс ни е ясен….тук се налага да се изкове термин за последователите на Бил Гейтс и 5G технологиите, но и това ще стане, фолклорът върви малко след събитията, но отива далеч.
И други прилики между коронавируса и прехода намерих в онова състояние на прозрение, но няма да ви досаждам с повече изброяване. Всичко това премина скоростно през съзнанието ми, за да проумея най-точната, най-безпощадната, най-трудната за приемане прилика: онова, което наричаме преход, никога няма да отмине – просто ще се наложи да се научим да живеем с него. Трябва да се научим.
