Псалм 91 наистина се оказа пророчески: Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Мощната му енергийна защита се прояви и по линия на целта – Бог ще те спаси от капана на ловеца и от смъртоносна напаст, и по отношение на средствата за постигането й – С перата Си ще те покрие и под крилете Му ще се скриеш; щит и закрила е Неговата вярност. А съвсем прави се оказаха и онези, които си позволиха да префасонират псалма с оглед на българската действителност, например така:
Защото ти каза: „КПКОНПИ е мое упование“;
ти избра НАП за свое прибежище.
Зло няма да те сполети
и мъка няма да се приближи до твоето жилище,
защото Прокуратурата ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят по твоите пътища…
Е, опазиха го, и още как!
Цветан Цветанов, някогашният втори човек в ГЕРБ, няма да бъде разследван от прокуратурата заради имота с ВИП асансьор, купен от строителната компания „Артекс“, която данъчната проверка на Националната агенция за приходите напълно оневини. Отделно от това пък КПКОНПИ дори не спомена скандала с луксозните апартаменти, придобити на съмнително ниски цени, като липсата му от годишния доклад за 2019-а беше обяснена с репликата: „Антикорупционната комисия не е вестник или информационен сайт“ (по настоящия й началник и бивш главен прокурор Сотир Цацаров). Основателно, значи, Цветанов бе изразил непоколебимото си убеждение, че няма кой да го накаже (На ръце ще те дигат, Да не би да удариш о камък ногата си), а ако все пак удари на камък, бидейки отстранен от ГЕРБ, то от днешна гледна точка справедливостта изглежда възтържествувала.
Да, псалмът, изписан върху фасадата на кооперацията, където той живее безметежно през последните две години, свърши отлична работа. Сега остава и Цецо, и останалите несправедливо отстранени да бъдат възстановени на постовете им, а защо не и да им се извиним. Това би бил наистина достоен финал за поредния сериал, посветен на борбата с корупцията и конфликта на интереси: събираме се на Ларгото и отправяме колективно извинение към невинните жертви. Още следващата седмица Цветанов се връща като председател на ПГ на ГЕРБ, а Цецка отново си е министър на правосъдието. За всеки случай обаче организираме и нощно бдение със свещи пред парламента за тяхно здраве и дълголетие, като задължително следва да се помолим и за връщането на Пламен Георгиев, който сега се мъчи като консул във Валенсия, в ръководството на КПКОНПИ…
Някой да помни дали барбекюто на терасата му беше съборено, или че беше пропуснал да декларира и самата тераса от 186 кв. м.? Не, нали? И моля ви, не си мислете, че иронизирам! Реабилитирането на всички тези би било съвсем уместно, да не кажа и абсолютно заслужено, понеже няма хора, на които непрекъснато да им се плезят в лицата и те да приемат спокойно подигравка, граничеща с издевателство. Имам предвид нас, разбира се – страничните наблюдатели на разпердушинването на институциите и на изпразването им от каквото и да било съдържание, дори на превръщането им в тяхната пълна противоположност.
Иронията е, че отново имотен скандал попречи на Цветанов да стане президент през 2011 г., въпреки че кандидатурата му беше обявена лично от Бойко Борисов повече от година преди изборите (2 май 2010 г., в интервю за в. „24 часа“). Шестте апартамента, купени с пари „от тъстовете“, се оказаха препъникамък пред амбицията му да влезе на „Дондуков“ 2, който той трудно преглътна. Нещо повече – когато неговата кандидатура отпадна и почти в последния момент беше издигната тази на Росен Плевнелиев, точно Цветанов прояви отмъстителност, и то с риск да повлече към дъното цялата партия. В качеството си на председател на предизборния й щаб той подло натопи Плевнелиев, че му е бил искан подкуп от 500 000 евро, за да прокара проекта за Бизнеспарка в столицата, но не е сигнализирал прокуратурата, което също представлява престъпление. И тъй като ставаше дума за изваден от гардероба случай от 2007 г., когато в София кметуваше Бойко Борисов, ударът несъмнено беше прицелен към лидера. Общинските съветници, за които междувременно се появиха слухове, че са изнудвалите бъдещия президент, пък се оказаха от… ГЕРБ. Наложи се Борисов хем да защити кандидата си с това, че „няма полицейско мислене“ и по тази причина не му е хрумнало да подаде сигнал, хем да удари рамо на Цветанов, подкрепяйки тъкмо неговата теза за директно искания подкуп. Ако той, Бойко Борисов, като кмет бил знаел навремето, че общински съветници са притискали Росен Плевнелиев, щял да се намеси и „да ги закопчае“ – това в общи линии гласеше обяснението му, след което скандалът лека-полека изтече в канавката.
Припомням го, защото за пръв път вътрешен министър, който за пръв път беше и шеф на предизборния щаб на управляващата партия, за пръв път тогава толкова открито „стреля“ по своя началник. Интригата на Цветанов беше сигнал, че в ръцете му е бил концентриран страховит властови ресурс и той може да си позволи да играе много грубо. Но явно знаейки с какъв арсенал разполага, Борисов не само не се освободи от него, а и затвърди позицията му на „дясна ръка”, макар Цветанов междувременно да беше подсъдим по две дела и обвиняем по трето. Впоследствие той дори беше преизбран за негов заместник и продължи да отговаря за структурите и за парите на партията, което на практика означаваше, че отново ще я владее.
Всичко това обясняваше защо Борисов изпадна в дълги колебания как да постъпи с Цветанов и при разкритията за луксозния апартамент в кв. „Изток“. (Първо му вярваше безусловно и чак сетне спомена „капката катран в кацата с меда“) То обаче обяснява и оневиняването от прокуратурата (величествен оксиморон!) на дългогодишната му дясна ръка, чиято отмъстителност му е добре известна. Посланието е: ето, оставих те на мира, оттам насетне очаквам да се придържаш към така любимата ни омерта. Пък и Цветанов, видя се, не смее да проговори за страхотиите зад завесите на управлението, нито да разчита на старите клиентелистки структури по места, за да сглобява собствена партия. Стига разни политико-икономически кръгове да не пожелаят да го реанимират като политически фактор за целите на натиска си спрямо ГЕРБ, сделката изглежда твърде изгодна за някогашните съратници в партията.
В по-общ план обаче тази история ни интересува с друго: липсата на изненада. А няма изненада, понеже, както написа Николай Слатински: „Суша има в една страна, когато не падат дъждове и температурите са високи. Но има ли суша в пустинята? Не, няма – няма суша в пустинята, защото пустинята Е суша, сушата е другото име на пустинята, нейното естествено състояние. Точно така и у нас – това, което се случва в държавата, не е корупция, защото държавата Е корупция, защото корупцията е другото име на днешната ни държава, нейното естествено състояние“. Начин на живот, нещо „като въздуха и водата за всяко живо същество“, фундамент на държавата, заприличала на чудовище с многобройни глави. Ако използваме примера на уважаемата Мери Шели – сглобено от прогнили части тяло, което единствено лапа, поглъщайки огромни порции публичен ресурс, при това не под масата, а демонстративно.
Като казах демонстративно, та се сетих как отговори Бернардо Провенцано, когато Клеър Лонгбриг го попита как е успял да се укрива цели 43 години: „Живей скромно, не бий на очи“. През 2006 г. той най-сетне беше заловен и журналистката го посети в строго охраняваната килия, за да напише книга за емблематичния капо ди тути капи на Коза ностра, който бе решил да разголи душата си. Пред нея Бернардо разказа надълго и нашироко как се е спотайвал из мазета и бункери, докато ръководи сицилианската мафия чрез кодирани съобщения до босовете Пиетро Бадаляка и Нино Ротоло. Огорчен от предателството на доверениците си, той сподели, че иначе никога нямало да го хванат, понеже мафията оцелява векове наред благодарение на закона за мълчанието, или така наречената омерта („скромност, смирение“). А накрая даже се изфука: „Многовековната ни история е свидетелство, че никоя държава не си е взимала поука от нашите ръководни принципи за единство, и точно по тази причина сме така непобедими“.
Сами разбирате, надявам се, какви глупости е наговорил капото, понеже аз лично се сещам за една държава, която е наизустила тези ръководни принципи от А до Я. Най-хубавото е обаче, че ръководителите й изобщо не го крият, покрай което ми хрумна чудесна, смея да се похваля, идея:
Догодина Цветанов отново да бъде издигнат за президент, защото случилото се с него наистина е олицетворение на единството. То въплъщава в себе си цялата конструкция, крепяща се на порочни взаимосвързаности, които вече ни изглеждат нормални и в реда на нещата. Коза ностра, „наше дело“, само дето в него нас ни няма. Пък какво остава за Всевишния, когато и неговата справедливост толкова се забави…
