Корона кризата бързо изправи ЕС пред драматични избори. Ако при предходните сътресения политиците имаха относителното удобство да търсят отговори на проблеми в сравнително разтеглена времева рамка, сега ситуацията е съвсем различна. Буквално от първите дни на пандемията, въпросителни погледи бяха отправени към Брюксел, независимо от неговите ограничени правомощия и финансов ресурс в подобни ситуации. Въпреки това, в сравнение с предходни кризи, институционалният отговор на ЕК и ЕЦБ бе светкавичен, макар и недостатъчен на фона на драматичния срив. Съвсем различна бе и реакцията на първите пострадали държави. Още през първите седмици, южна Европа ясно заяви, че повторение на подхода за справяне с кризата в еврозоната е неприемливо, а доверието в ЕС там започна да се срива буквално в рамките на дни. Франция бързо се присъедини и ясно очерта променената политическа динамика. Германия бе в изчаквателна позиция, но със задълбочаването на кризата разбра необходимостта от бързи и решителни действия, а Ангела Меркел с нюх на опитен политик осъзна, че чисто политически конструкцията няма да издържи. Всъщност, ЕС е в ситуация на остра необходимост от нов политически договор. Последното десетилетие е доминирано от кризисно управление, а глобалният свят влиза в период на дълбоки сътресения и размествания. Съюзът много трудно ще оцелее в този си вид. Затова и политическия сблъсък около новия анти-кризисен бюджет е битка за бъдеще.
Предложеният преди няколко дни от ЕК финансов пакет стартира трудния период на преговори. На теория, страните имат до края на годината, за да намерят компромис, но ситуацията ги притиска и всички очакват по-скоростен завършек. Въпросителните и точките на несъгласие не са никак малко и трябва да бъдат ясно очертани на този етап. Още нямаме окончателно съгласие относно принципа на набиране на общ дълг за справяне с кризата, независимо че ЕК го прави в малки мащаби от доста време. Балансът между грантове и кредити също е от фундаментално значение за смисъла и политическите възприятия на новия финансов пакет. Сегашното съотношение е 2 към 1 (500 срещу 250 милиарда евро). Ако то бъде запазено в тези рамки, оценките за цялостното усилие ще останат положителни. Обратно, негова промяна по посока 1 към 1 моментално ще обърне политическата картина. Ситуацията се усложнява и от необходимостта от едновременно одобрение на цялостната 7-годишна финансова рамка и новия фонд за възстановяване. И двете финансови предложения на ЕК са над очакваното. За общата рамка тя е 1.1 трилиона евро, което е отвъд политически приемливото, а за фондът е 750 милиарда, доста над предложението на Франция и Германия. От тази гледна точка е възможно като част от финалния компромис и двете да бъдат малко редуцирани. Някои от критичните държави вече направиха политически заявки в тази посока, най-вече по отношение на общия бюджет. Нещо повече, този таван бе вече веднъж отхвърлен на ниво Европейски съвет.
Остават и множество други сложни въпроси. Особено труден е този за условията при харченето на предлаганите грантове. „Северните“ държави настояват за тяхното обвързване с множество реформи, които да направят останалите страни по-конкурентноспособни, фискално отговорни и устойчиви като стопанска структура. Тяхното притеснение е публичните пари да не бъдат просто похарчени като национални публични разходи с минимален ефект върху цялостната икономика и публични системи. Тази задача ще е сложна за разрешаване отвъд общите приказки за контрол и одит на средствата. Повечето от тези държави имат и т.н. „ребати“, които са частични връщания на техните вноски в бюджета на ЕС. Те със сигурност ще настояват този механизъм да се запази, противно на желанията на много страни-членки. Няма окончателна формула и за разпределение на новите средства от възстановителния фонд. Вече циркулират различни суми, самата ЕК пусна свои изчисления, но крайният компромис може да се различава съществено от сегашните калкулации. Няма яснота и как точно ще се постигне баланс между по-новите и по-традиционните политики. Изтокът иска да се запазят парите за селско стопанство, инфраструктура и кохезия, докато западните и северните страни настояват на „зелената сделка“, иновации, дигитализация и индустриална политика. И тук ще трябва да бъде намерено приемливо сечение на интересите. Начинът на връщане на дълга, точната му време рамка и възможните данъчни промени също тепърва трябва да бъдат изяснени.
По-внимателният прочит на актуалните предложения на ЕК разкрива наличието на множество компромисни формулировки, върху които да стъпят преговорите през идните седмици. Идеята за общ дълг е формулирана по-скоро като еднократен елемент на кризисно управление, отколкото като нова обща рамка на възникващ фискален съюз. Това може и да звучи като реторически трик, но до голяма степен отговаря на случващото се. В този смисъл, прецедентът не е толкова в инструмента, колкото в политическото съгласие на кризи да се реагира чрез общ дълг. Неслучайно фон дер Лайен изрично подчерта, че сегашното предложение няма нищо общо с досегашните задължения и тяхното бъдеще. Вдигането на дяла на кредитите също е ход в компромисна посока. Много съществено е решението възстановителният фонд да се интегрира в общата финансова рамка. Това отговаря на притесненията на „пестеливите“, че тези средства просто ще бъдат „изсипани“ в ударените от корона кризата държави. Вкарването им в общите политики изпълнява поне две важни цели. Първата е, че те стават част от цялостните секторни политики, а не „запушват дупки“. Втората е, че така се осигурява и достатъчно условност, защото тяхното инвестиране ще бъде синхронизирано с вече съществуващите планове за национални реформи. Ще трябва да бъдат изготвени и конкретни инвестиционни планове. Друг жест към скептиците е запазването на амбициозната „зелена сделка“, на която те много настояват и която мнозина очакваха да бъде жертвана. В сегашните предложения има и относително добри новини за източните държави. Предлагат се известни увеличения на средствата за селско стопанство, кохезия, повече компенсации, заради зеления енергиен преход и инфраструктура. Ще има и специално заделени средства за подобряване на здравните системи. Източна Европа може да настоява и за пълноценно участие в изграждането на стратегическия индустриален гръбнак и резерв на съюза, както и включване в процеса на връщане на някои производствени вериги. Предложенията на ЕК са достатъчно добра основа за намиране на разумен окончателен компромис.
Всяка сделка обаче има и своите жертви. На този етап, малко неочаквано ЕК е склонна да занижи разходите за сигурност и външна политика. Независимо, че обяви себе си за „геополитическа“. Бъдещето на ЕС неизбежно преминава през амбициозни решения за възстановяване от най-тежката икономическа криза след края на Втората световна война. Извън това предизвикателство, Европа е изправена пред години на дълбока геополитическа несигурност. Нов мандат на Доналд Тръмп ще означава безпрецедентен натиск върху транс-атлантическия блок и въобще концепцията за солидарен западен свят. Русия остава нереконструирана ревизионистка сила, която ще продължи да притиска „стария континент“. Китай е в процес на промяна на цялостната си глобална стратегия и годините на игнориране на реалните дилеми спрямо страната вече приключват. Дълбоката рецесия със сигурност ще генерира нови потоци имигранти и бежанци от Африка, близкия Изток и южна Азия, които ще достигнат външните европейски граници. Без нов политически пакт на солидарност между държавите-членки, ЕС просто няма да може да устои на вълната от сътресения и конфликти.
