„Премиерът в оставка Бойко Борисов излезе от болница без забрана за жени и пури. Той бе изписан в ранния следобед вчера с нормално кръвно 125 на 85 и бе посъветван да избягва негативни емоции, но пък да се зарежда с позитивни. Шефът на болница “Лозенец” проф. Любомир Спасов уточни, че Борисов има списък с лекарства, които ще трябва да пие до живот, както и да спазва диета. “Докато бе при нас, го посъветвах да гледа по телевизиите само неща, които му доставят приятна емоция като спортни канали”, обясни още лекарят.“
За разлика от 2013 г. (цитатът е от 5 март, в. „Стандарт“), Борисов още не е вдигнал кръвно. Е, за половин ден беше под карантина, колкото да не се яви в парламента при гласуването на новите министри, но това не се брои. Все пак преди 7 години беше къде-къде по-драматично: кръвното му се вдигна два пъти за една седмица, и то в най-належащите за изсулване моменти (заседанието на КСНС и големия протест на националния празник). А за да не остане никакво съмение, че е „болен“, на посещение му отидоха патриархът и главният мюфтия. Когато дядо Неофит навести Борисов в болницата, визитата беше обяснена с желанието на новоизбрания предстоятел на БПЦ да се представи, но по същество снимките от ръкоцелуванието послужиха като доказателство, че премиерът в оставка е наистина зле. Ами ето го, по халат, наоколо висят системи, какво искате от човек с кръвно 185 на 110? Абсолютно същата сценка се разигра и при повторното вдигане на кръвно – срещата между Борисов и главния мюфтия беше разгласена от правителствената пресслужба, без да се уточнява по чия инициатива е била организирана. Важно беше внушението: след като главите на двете най-застъпени у нас вероизповедания са така загрижени за премиера, този човек е нужен на България, той е нашият обединител, той си даде здравето за всички ни и е несправедливо да му се зъбим по улиците и площадите!
В това време, да припомня, се самозапалиха няколко души, включително 36-годишният Пламен Горанов, който протестираше срещу корупцията във Варна. Но ако е спазвал съветите на проф. Спасов, премиерът в оставка е цъкал с дистанционното по спортните канали и се е зареждал с позитивни емоции. Гледал е футболни мачове, ръгби, кеч, тенис, голф– все с цел да бъде предпазен от лошите новини и да си почива. Дори когато са го изписали, както се разбира от цитата, е имал право на пури и жени, за да не се напряга излишно. Нещо повече, под лозунга „Жени и пури, пури и жени“, ако перифразираме поета Кирил Христов, кабинетът в оставка гласува решения, които натовариха следващото правителство с 350 млн. лв. непланирани разходи по оперативна програма „Околна среда“. Отделно министрите разпределиха извънредни субсидии за избрани общини и институции на обща стойност 30.5 млн. лв. Това, както писа тогава в. „Сега“, се случи въпреки слабото изпълнение на приходите в бюджета за януари, но какво пък толкова? Борисов беше спокоен, защото разполагаше със собствен президент, разпознат и от самите протестиращи като фигурант. Когато този президент отиде да успокоява страстите на протест срещу монополите, качен на буса на организаторите, той се опита да отправи някакво послание, обаче само след две минути беше прогонен с дюдюкания и викове „Мафия“ и „Оставка!“.
Точно така, викахме „Мафия“, само че на изборите в края на май ГЕРБ пак беше първа политическа сила. Вярно, изгуби около 600 000 гласа, но 1,08 милиона избиратели явно бяха забравили управлението на кабинета „Борисов 1“, което приключи с опоскан фискален резерв и „изчезването” на 1,5 млрд лв. от здравната каса. За три месеца (!) бяха забравили и десетките хиляди съсипани фирми заради невъзстановения ДДС и въобще за едва дишащия бизнес, задушен от рекета на „калинковата” администрация. Важно е да се отбележи, че и когато през март служебният премиер Марин Райков обяви в встъпителната си реч, че няма да се съобразява с недоволните граждани (Ще слушам повече мълчаливото мнозинство”), към онзи момент социологическите изследвания регистрираха около 70-80% обществена подкрепа за случващото се на улицата. Къде ли изчезнаха тези проценти само три месеца, да повторя, по-късно?
Купеният вот е възможно обяснение. Това, че ГЕРБ ловко употреби последвалите протести срещу правителството на Орешарски, представяйки се за алтернатива на мафията – също. Налага се обаче да припомня, че през 2014 г. партията взе 1,07 млн. гласа, а след втората оставка на Борисов като премиер, през март 2017 г. получи 1,14 милиона. Ръст от 35 хиляди не е много, но фактът, че е регистриран, не го прави по-малко тревожен. Да, смазаната предизборна машина на Цветанов; да, напълно овладените градове и паланки, където велможите от ГЕРБ са разпищолиха като феодални владетели; да, „аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“. Един милион българи обаче твърдо гласуват (или поне досега) за партията, сраснала се с държавата, при това последния път – на избори, организирани от служебно правителство на големия враг в лицето на президента Румен Радев!
В момента, разбира се, ситуацията е променена: сред враговете вече е и Цветанов, хората по улиците и площадите изглеждат по-непримирими от когато и да било. Държавният глава открито призовава: „Мутри, вън!“, за пръв път леви и десни, млади и Йоло Денев са рамо до рамо под прозорците на МС, а премиерът трепери от шубе да мине пак с коронния си номер, все повече заприличвайки на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал („едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш, и то не може да те види“). Като се преструва, че не вижда колко е отвратителен за отвратените, логично е да прави всичко възможно да задържи в ръцете си „кърпата“, която иначе с лекота хвърли два пъти, но пък я си представете, че изведнъж вземе да ни изненада. И не само защото разни отровни триота и Корнелии с Бузлуджите им (абе как ще веете руски знамена?) като че умишлено се стараят да разколебаят протеста, а защото паметта ни, уви, действително е слаба.
Три месеца, да потретя, преди 7 години бяха напълно достатъчни, за да се забрави какво остави първото правителсво на ГЕРБ. По-лошото – два месеца, през които управляваше служебен кабинет, назначен от президента Радев, бяха напълно достатъчни, за да се забрави и второто правителство на ГЕРБ. Още нещо изключително важно: със заинатявето си Борисов се опитва да омаломощи протестите, но всъщност допълнително ги дразни и разгневява, а малодушното изпращане на Дариткова в БНТ, откъдето тя да не смееше да излезе, е мерило за нарастването на народната обич, която премиерът рано или късно ще усети на собствения си гръб. Ще я усети, когато спре да се крие, естествено, но колко още може да се крие, при положение че до редовните парламентарни избори остава половин година?
Колкото и да ни се иска това да е краят на Бойко Борисов и на цялата му граблива и некомпетента кохорта, за него и нея съществува рисков изход, който, парадоксално, е спасителен. Той, впрочем, беше обсъждан на 15 юли – четири варианта за ново правителство, като всичките са без Борисов в ролята на премиер, но страхът, както знаем, ги предоврати. Единият – оставка и служебен кабинет, явно най-силно ги уплаши, а голямата ирония е, че тъкмо този вариант е печелившият за ГЕРБ. И понеже предусещам как вече ми се чудите на акъла, веднага обяснявам защо:
На първо място, протестите се успокояват, тъй като са постигнали една от основните си цели. Ако преди това на Борисов хрумне да изолира и главния прокурор, за да спаси собствената си кожа, още по-добре – исканията са удовлетворени, хората се прибират по домовете си, прибирайки по джобовете си арсенала от домати и пъдпъдъчи яйца. Хората ще навият на руло и остроумните плакати като „Бойко, жена не съм свалял толко, колко теб“, „Мисля, следователно протестирам“ и т.н., кръстовищата ще бъда опразнени, целият анти-ГЕРБ фронт ще се почувства победител.
На второ място, един служебен кабинет по закон е с ограничен мандат и правомощия. Той трябва да организира следващите парламентарни избори и… толкова. Каквато и ревизия да прави на наследените батаци, няма да му стигне времето, а и не може да смени цялата администрация от гербаджийски кадри. Ще се опита, да, но поемайки управлението за три месеца, да речем, и то точно през зимата, да допуснем, ще види страшно голям зор.
И на трето място, отново стигаме до забравата… Парламент в това време няма, нито Дариткова и Караянчева, нито останалите потреси са по цял ден пред очите ни, за да ни ожесточават. Дразнителят Борисов си почива, стягайки партията си, която може да оцелее единствено когато е на власт – затова и най-малкото болтче в нея ще работи за завръщането й. Боже, за три месеца, да почетвъртя, ние забравихме, че имаше самозапалили се хора, тъй че един бит студент ли ще помним? Като се пусне и латерната за това как само Бойко може да усвоява европейските пари (договорени по начин, който да удовлетворява преди всичко него), а всичките овладени медии продължат да ни бомбардират с внушения колко зле е без Борисов, работата направо заспива.
Такъв сценарий – хипотетичен, но осъществим, би обслужил БКП-то на 30-годишния ни преход. Та нищо чудно човекът, който си спинка сладко до чекмеджето с пачките, изведнъж да вдигне кръвно и така да се „поболее“, че „вие сте прости, затова се разбираме“ да му съчувстват и повярват за пореден път. Дори да бави датата на изборите, служебното правителство всъщност ще спомогне забравата за злоупотребите с власт – колкото повече, толкова повече, както би казал Мечо Пух, чиято философия се свежда до „има нещо по-хубаво от едно гърненце с мед и това са…две гърненца с мед“. Какво ли пък остава за четвърто…
Всичко това може и да не се случи, но по-страшното е, че може и да се случи. Цинизмът от онзи цитат витае във въздуха, даже вече го е отровил. „Може, може да стане по-зле“ – рекъл оптимистът в спора с песимиста, а по-зле от това Борисов да се завърне изпран и центрофугиран, в комплект с фъфлещия от Сараите и с „опозиция“, чиято последна дума в речника би трябвало да е „морал“, пази, Боже, пази! Същото, но по-лошо от същото, до следващите протести – и така в един безкраен кръг, в който ще си викаме „Мутри, вън!“, докато свят светува.
Мрачно ли звучи? Ами тогава да не бързаме да се прибираме от улиците, както и да се опитат да ни изиграят. А може и нови да си направим с плакати – например „Помня, следователно ще протестирам“ – защото късата памет е най-неизтребимият ни враг.
