През 2009 г., когато пое властта, Борисов орева орталъка какво наследство му е оставил Станишев. Как в бюджета има дупка от 2.5 млрд. лева, които няма откъде да се вземат, как Станишев дигнал пенсиите, които той трябвало да плаща. И Дянков, тогавашният му финмин, му държеше исото – подписани били и изпокрити по чекмеджетата договори за милиарди…
Ревеше Борисов като бяла мечка в топло време. И донякъде имаше основание. Той пое властта в тежка световна криза, а Станишевите си бяха направили едно симпатично „мирновременно“ бюджетче…
И ако в началото на управлението си Борисов имаше известни основания да обвинява тройната коалиция за лошото наследство, което са му оставили, впоследствие така се увлече, че продължи да повтаря тази мантра и по време на второто си управление. Тогава написах, че Борисов ще остане в историята със Станишев. Където седнеше и където станеше, все Станишев му беше в устата.
Международно известно е, че Бойко Борисов има изключителната способност да приписва на себе си всички успехи и достижения и да прехвърля на другите отговорността за своите грешки и престъпления. Всъщност, тя такава му е и зодията. Близнаците, твърдят звездобройците, обичат нещата да са удобни за тях самите. Когато сгрешат, те или отричат, или обвиняват някой друг за случилото се. Когато възникне конфликт, те винаги гледат да се измъкнат невредими и да прехвърлят отговорността на друг. Борисов е направо квинтесенция на зодията…
Манията му да обвинява някой друг се разви до патология, до раздвоение на личността. Генералният прокурор на Русия Юрий Чайка бил казал: “Най-важното в едно разследване е да не стигнем до самите нас!“ Но в търсенето на виновни Борисов абсурдно стигна до себе си! Само един пример. През 2017 г., на конференция на Форума на бизнес лидерите, Борисов се похвали с добрата работа и огромните успехи на правителството – „нисък процент на контрабанда и безработица, 10 000 върнати в училище деца, облекчаване на бюрократичните тежести върху бизнеса, увеличаване на учителските заплати и т.н. и т.н.“
Тези успехи, увлече се премиерът, можели да са още по-големи, ако не било лошото наследство. Преди две години, вика, контрабандата на цигари беше 34%, а сега е 7% и още ще намалява. „Преди две години“… Чии години?! Неговите години, естествено!
От думите му излизаше, че, ако не си беше оставил такова лошо наследство, успехите му можеха да са много по-големи. Но когато дойдоха на власт нито той, нито кукловодите му допускаха, че една завършена тиква може да се удържи начело повече от един мандат. Та крадоха като за един мандат и си откраднаха наследството.
Все е имало грабеж в българската нова история, но такова нещо като повсеместния грабеж на герберската власт не е имало. Така са се награбили, че ако ги досърби някъде, нямат свободна ръка да се почешат. А то ще ги досърби, рано или късно.
„Преди две години“… Борисов превърна лъжата в основен управленски механизъм. Лъже без страх и без свян. Лъже „и на литър, и на килограм“! Някои от лъжите му са с толкова ниска резолюция, че не биха се хванали и селските идиоти. Но това не го притеснява. Оказа се, че в тази нация идиоти да искаш… Не притеснява и придворните му. И те ежедневно го следват по кривия път на лъжата.
По-страшното е, че не притеснява и журналистите. Или, ако ги притеснява много умело го прикриват. На пръстите на едната ръка се броят случаите, при които някои от „официалните“ журналисти са направили плах опит да изобличат премиера в лъжа. И бързо са свалили гарда, обезоръжени от неговата наглост да подменя една лъжа с друга…
Борисов ги хваща по два на бастуна…, пардон, на кукичката.
В момента Борисов извършва една грандиозна манипулация, едно престъпление към бъдещето на нацията, като раздава атрактанти на ляво и надясно. Атрактантите, рибарите знаят, са вещества, които се слагат на стръвта, та да се лъже рибата по-лесно и да налапва кукичката. 50 лева за възрастните са атрактанти на кукичката на пенсиите. Тук-там чуваме обидени пенсионерски гласове, че Борисов се опитвал да ги купува с дребни стотинки, но има хиляди, може би дори десетки и стотици хиляди гласове, които не чуваме и които в мизерията си благословят: берекет версин и на това. Лесно се пазаруват избиратели в мизерна среда. Да казват, че не могат да ги купят с подаяния, това е дължимо поведение. Те го изповядват публично, но дали го мислят наистина? И дали то ще ги отведе до урните? Сложни са чувствата на голяма част от бенефициерите. Атрактанти са и детските надбавки. Атрактанти са намалените ставки ДДС. Изведнъж се намериха пари за училища, студентски общежития, болници, забравени от Бога пътища… Раздава, сякаш милиардите в хазната са му мираз!
Такова раздаване пада, каквото социалистите не са виждали и в най-оптимистичните си сънища!
Да му мислят тези, които ще го наследят. Ако, разбира се не стане хитрата сврака с двата крака… Като наблюдавам как се развиха протестите, като анализирам социологическите прогнози, макар да има още много време до изборите, си мисля ами ако… Ако се наложи Борисов сам да консумира наследството, което сега се гласи да остави. Едва ли ГЕРБ ще събере вот за самостоятелно управление, но е много възможно партията на Борисов да бъде първа сила или незаобиколима сила след редовните избори и да състави някакво коалиционно правителство било с патриотите, било със Слави Трифонов, а защо не и с Демократична България! Вероятно и самият той не изключва такава възможност, защото започна да обещава, че, ако ГЕРБ спечели изборите, пенсиите ще продължат да получават 50-тях лева. И съм сигурен, че тогава ще каже: Можеше и по 100 лева да дадем, ако не беше лошото наследство…
Както се казва, най-интересното предстои.
За мен няма съмнение, че бъдещето на Борисов е да стане епоним на користното невежество, пример за лъжец и крадец, на политик в стил Луи XV (Après nous le déluge – След нас и потоп!).
И ако този човек, кукловодите му и близкото му обкръжение не завършат живота си в някое от пенитенциарните заведения, например Централния софийски, можете смело да смятате, че за дълго сме погребали политическия морал. Но не съм голям оптимист. Струва ми се, че скоро ГЕРБ, подобно на Станишевите, ще приеме закон, че няма да им се търси отговорност за управлението…
*
В „Златната клонка“ Джеймс Фрейзър разказва, че в древни времена сред някои народи бил разпространен обичаят да убиват краля си в края на владичеството му, което обикновено продължавало 10-12 години. Щом изтечал този срок, народът се събирал и го заколвал. Смятало се, че е за благото на обществото и самите крале го приемали най-доброволно.
Какви симпатични обичаи са имали някога хората…
