Тези дни поп патриотизмът за пореден път истински ме изуми! Най-вече със скоростта си на разпространение и силната си способност безкритично и масово да впечатлява.
Покрай Бабинден из социалните мрежи (даже го получих и като приятелско писмо на личния си имейл) волно полетя една етимологична интерпретация на думата “баба”. Понеже съм филолог по образование и в Софийски университет съм учила и старобългарски език, и сравнителна граматика на славянските езици, и етимология, морфология и лексикология, внимателно се зачетох в написаното. Според информацията (цитат от известната книга “Господарката на Господ” на Розмари Де Мео) на т.нар. в текста “стар български език” думата “БА” означавала Душа (спазвам оригиналния правопис от поста). “БА БА” пък значело Стара Душа, душата най-близо до Слънцето. Оттам, твърди се в откъса, идвали и думи като Съд ба, Рож ба, Дар ба, Сват ба, Весел ба, Мол ба, Дел ба. На базата на това древно значение на въпросното “Ба”, авторът казва, че някога Ба Ба било титла, която се давала на вещ човек, на старейшина, защото бабата имала цял за всичко, знаела думите на душата (баела) и израждала рожбите (бабувала). Много красиво звучи, премъдро така, извечно и изконно! Четеш и ти става едно изначално добро, вековно подредено, родствено величествено. Оръфаната ти от съвременен социален недоимък и гражданска безтегловност българска душа някак се стопля, става й мило, намира си пристан и уютно се сгушва в тази по библейски успокояваща праистория. И нямаш основание да се съмняваш в истинността й, разбира се! Че кой може да ти каже, че не е точно така?! И защо да не е?! Пък и само да посмее да каже, че не е…
Всъщност приемах подобни теории спокойно, като приказки. Гледах на тях като на легенди с автор, съвременни притчи, базирани на народни обяснения за света, космоса и човека в тях. Харесваше ми поетичния език, колкото и да не следва никакъв познат ми от студентската скамейка български диалект. Малко като в романа “Възвишение” – написан на създаден от автора Милен Русков език, наподобяващ възрожденското говорене. Това обаче е фикция, писателски ход, езикова метафора, но без никаква претенция за каквато и да е автентичност. Така и приемах подобни “тези” – за фолклор от нов тип, за литературно фаворизиране, за метафора. Когато образовани хора обаче взеха да разпространяват тези неща като “истини”, при това с един особен патриотичен патос, взех да се замислям. Установих, че приказността отдавна е изчезнала и на нейно място вече има претенция за научност. А това, както помня от университетските си преподаватели по български език и по фолклор, се нарича псевдонаука. Псевдонауката не е наука. И не може да се приема за такава.
За да се ориентирам в границите на тази съвсем нова за мен етимология, прекарах доста време над учебници, изследвания и публикации. Никъде, в никой научен труд не открих подобно значение на сричката “ба”, нито намерих езиковедска информация за съществуването на такава дума. Попаднах обаче на блог, където в раздел “Народна етимология на думите” “ба” вече значи “Врата на живота”. Според автора Петър Кочев в момента на раждането жената се “обáбля”, “тъй като манипулациите винаги са се извършвали от опитни възрастни жени – баби.”. Блогърът обаче поне няма претенции за научност и сам прави уговорка: “Размишлявам за произхода на думите и просто се забавлявам на тема етимология. Тук няма да отнасям нашите думи към гръцкия, латинския или други чуждородени езици. Сам търся и си обяснявам как са се формирали думите от нашата реч.” Забавление на любител етимолог, един вид! Езиково домино, лингвистични каламбули.
Съвсем без елементи на забавление обаче из патриотичното българско интернет пространство се точат и едни десетки линкове, разказващи за прастар език, наречен “ватан”. Той, разбира се, е метаезик, произхождащ от нашите земи. Абе така да се каже, нещо като пра-пра-прабългарски си е! По-стар е от санскрит (който – да си припомним историческия факт – според старите ни радетели за чист български говор от края на 18 и началото на 19 век, си е старобългарски, защото бил значел “самый скритий”) и от него са се пръкнали всички други езици на света. Автори на тази лингвистична мистика за ватанския език са двама научни работници – инж. Таньо Танев, който има принос в областта на космическите изследвания, и атомният физик Ангел Манев, асистент в Института по космически изследвания към БАН. Езиковедски разработки на въпросната теория няма, изследвания от български и чужди лингвисти също. Учителят Дънов го бил знаел, казват тук-таме из интернета, ама твърде плахо, че да го ползваме като неопровержимо доказателство.
По този повод си мисля, че това е като аз утре да си изнамеря планета, да й измисля биография и научен профил и да я пусна да живее в кожата на научен факт. Ще хване дикиш, стига да я вкарам в поп патриотизма. Лесно е – давам й прастаро българско име, твърдя, че на нея е живяла величествена популация, самонаричаща се “бугари” (от “бу” – непобедими, “га” – величестени и “ри” – божествени) и прилагам снимка на ландшафта й, наподобяващ отвисоко народна шевица или виещо се хоро. Да видим Танев и Манев смеят ли ме обори!
Смея се аз, ама положението вече започва да е тъжно, че и трагично. Всякакви небивалици, родени от нечия волна фантазия, днес могат да се възприемат като реална история, като научни факти, и да заживеят свой независим живот. Да провериш истинността на каквото и да е си е усилие – трябва отсяване на източници, търсене на авторитети, сравняване на твърдения, анализиране. Трябва критично мислене и научно съмнение. Пък току виж накрая толкова романтичната теория за нещо, дето така хубаво ти въздига духа, се окаже недоносче, родено от нечие въображение. Или маркетингова стратегия за онлайн магазин за “обичаи и наричания”. Или “научен труд”, в който цяло изследване се позовава на две вече починали баби, чиито адреси и пълни имена, разбира се, не било редно да се споменат… Удобно и за двете страни – и средният българин с “джънк фуд” подхранено самочувствие, и фантазьорът скоростно се трансформирал в учен!
Накрая две неща. Първо да внеса малко яснота около въпросната дума “баба”. В науката за езика тя принадлежи към т.нар. бълболни думи, думи, произлезли от детското говорене. Такива са още “мама”,“тати”, “кака”, базирани на първите срички, които бебетата произнасят, имитирайки говора на възрастните. Затова и в други езици “баба” означава например баща, не баба. В думи като “съд-ба”, “рож-ба” и т.н. това “-ба” е наставка за образуване на съществителни имена, която няма нищо общо с думата „баба“ и не носи самостоятелно значение.
И второ нещо. В цялата тази какофония от лингвистично-патриотични измислици, си имам фаворит. И той е думата “ракия”. Според познавачите на мистичния език “ватан” тя е съставена от две други, все така древни думи – “ра” в значение на “бог” и “ки” в значение на енергия. Моля да не се замисляте сега за египетски богове и азиатски езици, защото съвсем ще объркаме епохите и културите! По-важното е да запомните, че всъщност “ракия” означава “божествена енергия”. Лично аз, откакто се светнах за това, вече я пия някак по-божествено. За патриотично пък да не говорим…
