На 4 януари т.г. контролираната от демократите Камара на представителите на Конгреса на САЩ одобри с малко мнозинство използването на полово неутрален език в своята работа. За целта се подменят редица думи за полова принадлежност с неутрални термини. Например, думите „майка“ и „баща“ се заместват с думата „родител“; „син“ и „дъщеря“ се заместват с „дете“; „брат“ и „сестра“ се замества със „sibling“ (общото название в английския език за брат и сестра); „вуйчо“, „чичо“ и „леля“ се заместват с общото „sibling на родител“ (без да се конкретизира кой е родителят и дали става дума за негов брат или сестра); местоименията „той“ и „тя“ се заместват от полово неутралното „те“, а „негов“ и „неин“ се заместват от „техен“, макар да става дума за едно лице.
Изваждането от публична употреба на знаците за половите различия, на които дължат живота си всички хора от всички времена, в името на равнопоставеността на жената с мъжа – това влиза в множество противоречия, всяко от които завършва с логически абсурди. Не e възможно да се равнопоставят две различни неща с действие, което унищожава съществуването им. Не може да има равноправие между половете, ако всички знаци на половите различия се заличават. Ако приложим същия подход, за да равнопоставим различните вероизповедания, това би означавало да стигматизираме специфичните ритуали на отделните вероизповедания и да ги подменяме с универсални ритуали за всички религии. С една и съща идеология се защитава сексуалността на хората с различна сексуална ориентация, а в същото време се потискат знаците на сексуалността в отношенията между мъжа и жената. Не по-малко абсурдно е в името на половата неутралност да се ликвидира разликата между единствено и множествено число, между базисната социална опозиция „един“ и „много“, от която е изтъкана социалната организация и политиката в частност.
Социалната издържаност и логическата състоятелност на една политика може да се тества, ако си представим какви биха били последиците от нейното универсално приложение. Подобна мисловна процедура би била оправдана и поради ролята на върховния законодателен орган на САЩ като образец за подражание от всички демократично мислещи хора по света. И така, какъв би бил резултатът от подобно универсално приложение? Родствените отношения са най-архаичните социални структури, чието значение може да се види във всички учебници по социална антропология. Различните системи на родство стоят в основата на едно изключително голямо разнообразие от социални, културни, политически и икономически форми и съответстващите им общности. Ако заличим знаците за пол и родство по целия свят, бихме застрашили основите на цялото това културно разнообразие. Тоест, всички пронизани от половите различия общности и практики биха станали политически „некоректни“ и за тях би било желателно да се говори само под сурдинка. Ако сме последователно „коректни“, най-универсалната първа дума на всички бебета по света – „мама“, може би ще трябва да се замени с „родител 1“ или „едно от съществата, които са ме създали“?!
Някои твърдят, че тази нова граматика не заслужава толкова внимание, защото не ограничава езика на конгресмените в техните лични публични изяви, а още по-малко засяга общуването между самите хора. Но дали е точно така?! Фактите говорят друго. Утвърждаването на полово неутрален език отдавна е завладяло големите университетски центрове в САЩ, Великобритания и впоследствие континентална Европа; наложило се е в основните институции на западните държави, включително в ЕС. Полово неутралната езикова политика е съществен компонент от т. нар. политическа коректност, възникнала като идейно движение в защита на културното многообразие и свързаната с него социална, културна и политическа равнопоставеност между малцинствата и мнозинствата. В преследването на тази цел отвъд определена граница обаче се стигна до противоположния ефект – едно растящо еднообразие в езиковия стил на политици, публицисти, социални изследователи и т. н. Например, някои академични издателства съветват авторите да не търсят за ръкописите си друго издателство, ако са върнати от едно от тях, т.е. всички мерят по едни и същи критерии.
За идеологията „политическа коректност“ е пренебрежимо огромното мнозинство от хора, които изграждат живота и мечтите си като мъже и жени и искат останалите да ги третират като такива. Тя парализира знаците на културните особености на други мнозинства, за да защити подозрително малко на брой малцинства – свързани с отделни (селективно подбрани) аспекти на сексуалността, вярата или цвета на кожата. Останалите аспекти дори в тези отношения се подминават с мълчание. Радарите на политическата „коректност“ изобщо не „засичат“ безкрайното разнообразие от малцинства, които непрекъснато генерира вавилонското стълпотворение от хора в съвременните мегаполиси.
Както се вижда, политическата коректност не може да има универсално приложение, тъй като веднага би влязла в конфликт със собствените си предпоставки. Затова нейната историческа перспектива е ограничена. Има обаче една сфера, в която тя разгръща цялата си мощ: символичните битки с опоненти от академичните, интелектуалните или политическите среди – битки, в които е перфектен инструмент за морална дискредитация и кариерно смазване на конкурента. Тъкмо това я прави изключително взривоопасна в сферата на демократичния процес, където свободата на мненията и толерантност към опонентите е единственият начин за формулиране и защита на публичния интерес, за повишаване на качеството на политическото представителство. Тази роля на политическата коректност за елитите на западните държави напомня за онова символично пространство при комунизма, в което активистите наддаваха в засвидетелстването на верността към политиката на комунистическата партия и нейния вожд – открити и закрити партийни събрания, митинги, публикации и пр. Макар и действащи в съвършено различни политически и икономически условия, и двете символични сфери са пространството за наддаване. В хода на този процес значението на професионализма, таланта и визионерството се смъква надолу, а значението на демонстрациите на политическа „коректност“ (днес) и партийна лоялност (при комунизма) расте. Практическият резултат е атрофия на меритокрацията и промотиране на кадрите с по-„правилните“ за съответната идеология характеристики.
Както изборът на Тръмп за президент, така и начинът, по който той слиза от политическата сцена, имат връзка с условията, формирани от политическата коректност. Задачите на републиканците и демократите в тази ситуация са коренно различни. Републиканците са длъжни да се разграничат от Тръмп и да потърсят други, далече по-убедителни алтернативни на лявото крило в Демократическата партия. А ако моралният крах на Тръмп се възприеме от демократите, особено ляво ориентираните от тях, като знак, че „теренът“ пред политическа „коректност“ е разчистен окончателно, това би било чудовищна политическа грешка, която би изнесла вътрешните противоречия на политическата „коректност“ в конфликти на улиците и площадите. Това би превърнало единството на американската нация в непостижима фикция. Защото различията могат да бъдат конституирани като агент на единството само когато се утвърждава общото между тях. Единството на никоя нация не може да бъде постигнато от идеология, за която различието е самоцел, а общото – остатък от миналото, който трябва да бъде отстранен.
Проф. Николай Найденов е преподавател в Катедра “Политология” на Софийски университет.
…………………………………………………………………………………………………………..
