Лека нощ, уважаеми зрители
И така, уважаеми зрители, на прага сме на нови избори без избор. Тоя път дори без претенция да правим нов бардак, защото видно е, че персоналът е същият. Какво казвате? Не сте зрители ли? Не, зрители сте, ако и да сте читатели. Как се наричат хора, дето само гледат как животът преминава покрай тях? Ами така се наричат!
Всички сме зрители на една пошла пиеса, която се разиграва по нашите земи вече четвърт век. Изглеждаме като зрители и се държим точно като зрители. Понякога ръкопляскаме, друг път освиркваме, но в крайна сметка си сядаме на местата и примирено наблюдаваме играта на бездарната трупа.
Умберто Еко казва на едно място: “В момента, в който разбрах, че не мога да бъда главен герой, реших да бъда интелигентен зрител”. В туй диво време само това зависи от нас – поне да не гледаме тъпо. То за нас кое ли време е питомно…
Надявам се да не се обидите. Аз поне искрено ви наричам уважаеми, за разлика от Борисов, Сидеров, Станишев… А можех да ви река и слушатели и пак щях да съм прав. Даже може би щях да съм още по-прав. За колко работи чуваме от тук-от там, без да видим нищо…
Всъщност, днес мислех да пиша за нещо съвсем различно. Изглеждаше ми различно. Онзи ден прочетох, че в Берлин се провел референдум за одържавяване на тамошните ЕРП-та. 80% от гласувалите берлинчани го подкрепили. Референдумът няма да се зачете заради ниска избирателна активност. Но е доказателство за допустимост на подобен род решения. Преди няколко месеца и в Хамбург се провело подобно гласуване. Щом в Германия се провеждат референдуми, значи не е ерес да се постави въпросът държавата да си върне контрола върху важни отрасли. Обаче подозирам, че в нашия случай не толкова и не само ЕРП-тата ни крадат, колкото тукашните маймуни. Щото всякакви са накацали по енергийния клон. И ни насъскват срещу ЕРП-тата, за да не видим къде потъват големите пари. Може и да не съм прав. Струва си обаче да помислим.
То за какво ли по-напред да помислим.
$152,6 млн. била брутната печалба на златната мина в Челопеч. Пише го на страницата на канадската компания “Дънди Прешъс Метълс”, на която сме харизали мината. От тези $153 млн. за българската държава остават 1.5% – $2.3 млн. Де е Киро на кирия? През 2012 г. печалбата от мината е била $195,6, от които страната ни е получила $2.9 млн.
През 2016 г. „Дънди” ще започнат експлоатацията и на Ада тепе край Крумовград. Имали са наглостта (те и българските чиновници!) да регистрират находището като свое търговско откритие! Ако, че то е известно от десетилетия и досега не е експлоатирано единствено по екологични съображения. Но при управлението на ГЕРБ МОСВ прие без особени възражения ОВОС на открита златна мина на 3 км. от Крумовград. В тази далавера са замесени, кои с действие, кои с престъпно бездействие, всички големи политически партии. А ВАС тури точката, като потвърди валидността на поръчаната от „Дънди” и одобрена от МОСВ ОВОС. Пито-платено!
И за други подобни работи исках да пиша и изобщо нямаше да ме спре фактът, че не съм специалист по тях. Защото в случая не са нужни никакви специализирани познания. По тези въпроси, и по още много други, може да се подходи и само от общата теория на корупцията.
„Когато румънците, пише Димитър Събев в „Тема”, разбраха, че са договорени само 6% отчисления за държавата от Рошия Монтана, плюс 25% държавен дял в дружеството, те грабнаха плакатите и свирките, възмутени, че националното им богатство се ограбва. България няма дял в Ада тепе и се задоволява с 2-4% в концесионния договор, подписан тихомълком.”
Благодарим ви, че бяхте с нас, уважаеми зрители! Това ви го казвам от името на партиите, не лично…
По изчисления на специалистите в Ада тепе има 28 тона злато и 14 тона сребро. Проф. Вълко Гергелчев, който се представя като един от ръководителите на националната програма за проучване на златните ресурси, твърди, че страната ни е една от най-богатите на златни залежи. И съобщава едни цифри, които или е взел от „Атака”, или е дал на „Атака”: 20 хил. т злато, което по сегашните цени струва 1 трилион и 100 млрд. долара?!
Честито на печелившите.
А на вас, уважаеми зрители, лека нощ.
Та казвам, че исках за тези и още много други пладнешки грабежи да ви пиша. Но си дадох сметка, че те са следствие. На това, което италианският изследовател Серджо Рицо нарича „Кастата” – недосегаемите политици. Тези, които управляваха вчера, управляват днес. И ще управляват и утре. Защото на изборната сергия няма нищо ново. Ние сме в положението на онази госпожа, която на пазара ровела из кошницата с яйцата. А продавачът й рекъл: „И да ровиш, госпожа, и да не ровиш, всите са яйца, курци нема…” Извинете, но аналогията се налага.
Резултатите от социологическото проучване на “Алфа рисърч” за март показват, ГЕРБ запазва преднина пред БСП, даже бележи лек ръст (17.5%). Левицата също се е стабилизирала след трусовете с АБВ (15.2%). ДПС си остава трета сила с 6.5%. НФСБ 3.6%, “Атака” 2%.
Новите играчи ще са май на олимпийския принцип. Цензура без България върви в посока обратна на избирателната квота. Към момента Бареков вземал 5.2%, а за евродепутат трябват 5.88%. Гоце също упражнява изваждането. Смалил се е до 4%. Реформаторският блок е без промяна – 5.1%.
Да не си помислите, че съм смятал, че Бареков и Гоце могат нещо да променят, ако спечелят? Не, не ми е изпила още чавка акъла. Просто обръщам внимание какви ялови „алтернативи” се пръкват.
Близки до тези резултати даде и „Галъп”. Мира Радева, дали от изследване, или на око, но потвърди изводите на колегите си – евродепутати ще излъчат само ГЕРБ, БСП и ДПС. Предполагам, че „Сова Харис” и ползващият нейния изследователски ресурс „Институт за модерна политика” ще оспорят тези резултати, поне в частта им Цензура без България, но то ще е главно по финансови, а не по изследователски причини.
Съжалявам, скъпи приятели от последната възраст, но това с предните зъби се отлага. В неделя на свикания от Бареков в Пловдив митинг за свалянето на кмета Тотев се отзоваха под 300 души, половината от които били организатори на проявата. А Бареков съобщи, че очаква над 2000. Сайтът на Пеевски „Блиц” се беше приготвил да предава на живо… Но не се наложи.
Накратко Бареков хвана нанадолнището. Миналата седмица рязко обърна резбата: „Бях десен, а сега вече съм ляв”. Това беше в сряда. Във вторник вечер още беше десен. Не мога да кажа каква е причината за това внезапно олевяване. Може да е нещо на нервна почва. Може да е и от „лекарствата”.
Със селски хитрости не се стига далеч. Колегите от в. „Сега” се обадили в НАП и попитали истина ли е, че Бареков се е отказал от данъчната и банковата тайна и финансите му са публични. И много се изненадали, че не било истина. От НАП рекли: “Към момента в НАП няма депозиран писмен документ от Бареков за съгласие за разкриване на данъчно-осигурителна информация”. А само със съобщения из медиите не можели да му разкрият данните.
„Както е казал един източен мъдрец, не трябва да си честен и нечестен по едно и също време, дори да се случва на различни места.” (М. Жванецки) А Бареков се опитва на едно и също място.
За АБВ на Гоце няма какво да се каже, освен, че е мъртвородено. Диагнозата е скъсване на пъпната връв и изчерпване на моралния кредит на неговия лидер. И дори омъглявената до крайност позиция на БСП по повод на Русия и Украйна не можа да му вдъхне живот.
Малко ми е мъчно за Реформаторския блок. За съжаление колкото повече се заглеждам в него, толкова повече не виждам нищо. Мърда, но изглежда ще постои дълго време в политическия ковьоз. Между другото, концесията за Челопеч е сключена от правителството на Костов на тъмно, без конкурс, без търг, без да бъде потърсено мнението на експертите от Геологическия институт на БАН, ГГФ на СУ, МГИ и т.н. Част от наследството на това управление се пада и на РБ, иначе няма да е справедливо.
И ни остава пак да стиснем десницата на левицата, или да приветстваме героя на социалистическото строителство Борисов. При изразителна победа на ГЕРБ е много възможно да видим и парламентарни избори наесен. Всъщност, това е най-възможното и бих посъветвал Орешарски да се готви за издаване. И отново нищо няма да се промени. Направихме поредния кръг и подло си излязохме в гръб…
И понеже напоследък усещам непреодолимо желание да ви кажа и нещо оптимистично, а нямам нищо свое под ръка. Та ето нещо назаем от Ерих Кестнер, писано в подобни безпътни времена:
– Разумните няма да дойдат на власт – каза Фабиан, – а още по-малко справедливите.
– Така ли! – Лабуде пристъпи съвсем близо до приятеля си и сграбчи с две ръце яката на палтото му. – Но нима въпреки това те не бива да дръзнат?
Остава само да намерим разумните и справедливите. И те да дръзнат…
