Трифонов трябваше да предложи правителство с ограничен хоризонт, а не да се надява, че следващия път електоратът ще гласува по-правилно
Отказът от съставяне на правителство е голяма, тлъста политическа грешка, която може да ни струва много. На Слави му бяха необходими 22 дни, за да види това, което бе ясно като бял ден за всеки българин още в нощта на изборите – “Има такъв народ” няма необходимия брой депутати или партньори, за да състави правителство. Седмиците не стигнаха, за да може Слави да разбере ясно, че анти-ГЕРБ коалицията има предостатъчно гласове, за да нанесе решителен удар върху Бойко Борисов.
Всъщност, кой знае – може пък да е разбрал всичко и да е избрал обосновано да не нанася никакви удари.
Няма никакво значение дали третата политическа сила ще успее да състави кабинет, т.е. дали е възможно правителство на малцинството, което само като се напише, и вече изглежда абсурдно. Грешката е факт, тя е консумирана от ИТН.
Правилният ход бе прост – Слави трябваше да потърси подкрепа за
програмно правителство с ограничен хоризонт,
примерно 6 месеца, което да свърши няколко ясни неща – да овладее здравната криза, да придвижи до финала Плана за възстановяване и развитие, да актуализира бюджета, да предприеме радикална изборна реформа и да започне промяна на съдебната система. Не Слави да се моли, не да преговаря, не да се пазари – просто трябваше да предложи експертно правителство с ясен мандат. Ако беше свършил това, ако беше намерил допирните точки в НС, Слави щеше да поеме отговорност, да изпълни предизборните си обещания, т.е. да довърши започнатото. И след това щеше да прати на предсрочни избори стабилна партия с по-добри позиции. Как програмно правителство прави ИТН зависима партия? Никак! И откъде накъде суверенът бил разпоредил да няма правителство? Работата на суверена отдавна е принизена до избор на депутати, не до избор на правителство. Не може провалът на проучвателните мандати да се стоварва върху народа, нелепо е.
Слави и ИТН обаче въобще не коментираха този вариант. Те се ограничиха до – малко сме, не можем нищо сега, ще опитаме после пак.
Слави не иска да е камикадзе
22 дни след изборите Слави просто повтори това, което казваше преди изборите – че всички са маскари. Че предлаганата подкрепа е от политически субекти, които са “вредни, алчни и доказано компрометирани”. И това тяхното не е подкрепа, а зависимост. Вместо да се възползва от “партиите на статуквото”, той просто се фръцна.
Последователен ли е Слави? Да, разбира се! Измени ли на обещанията си? Не, в никакъв случай. Свърши ли някаква работа? Не, нищо не направи. По нито един въпрос. По Изборния кодекс – нула. Там, ако бъде прието нещо, ще бъде козметика. Нито мажоритарна система, нито гласуване онлайн, нищо… По въпроса за възмездието – нищо. Ако някой се е захванал да разгражда поне повърхностно окопалите се “гербери”, това е Мая Манолова. Доколко в нейната показност има нещо реално – това е друг въпрос. ИТН направи ли поне половин крачка към промени в съдебната система? Не, това все още е запазена територия на Демократична България. Не се чу позиция на ИТН и по Плана за възстановяване и развитие, и по евентуалната актуализация на бюджета
Това, което хората на Слави свършиха, е да дадат
още един шанс на всички маскари,
провалили се на парламентарните избори през април, да се вдигнат от света на мрака и да се явят на поправителен през юли.
Ясно е – ГЕРБ се провали на миналите избори. Загуби 320 000 гласа. Бойко вече не е Батман. “Победата” му бе пирова – в България никога не е имало партия, която да е победила с толкова лош резултат. БСП също претърпя тотален крах. Най-лошото представяне на тази партия за всички времена. Резил. И ДПС не може да се похвали – посредствено представяне в България, много лоши резултати зад граница.
Ясно е, Слави безспорно е прав – без него ГЕРБ да е победила вече, статуквото щеше да се запази. Но Слави не е прав в друго – дотук с пръст не я е пипнал тази система.
Слави ще промени системата, ама друг път
С решението си да прати Антоанета Стефанова на разходка до президентството – само да вземе и върне мандата, Трифонов даде шанс на всички тези загубили партии да вземат своя реванш. И бъдете сигурни – ГЕРБ ще направи всички възможно да се върне в играта. С всички сили и с всички средства, от които никой не я лиши. БСП и ДПС също няма да стоят със скръстени ръце.
Слави иска нови избори. В изборите няма нищо лошо – това е демокрацията – колкото пъти се налага да идем до урните, толкова ще идем. Въпросът не е в изборите, а в онова усещане, което се е загнездило в ИТН – че новите избори ще доведат до “по-добър избор”. Кой каза това на Слави? Суверенът не му е казвал такова нещо. Ванга не му е казвала такова нещо. И какво, по дяволите, означава “по-добър” избор – 70 депутати, 121 депутати? Тъй като коренна промяна на съотношението на силите в Народното събрание едва ли е възможна, да не би идеята е да правим избори до дупка – докато здравите сили не получат мнозинство в Народното събрание? Какво ще правим, ако през юли ситуацията в НС се повтори? Слави ще даде интервю на депутатите си, в което казва, че суверенът май иска коалиция? Кога някой ще се сети, че невъзможността депутатите да излъчат правителство се нарича просто “политическа криза”-
Освен че
изпусна птичката от ръката си
в преследване на сокола в небето, нарочно или не, Слави направи и още нещо, което не бива – взриви анти-ГЕРБ опозицията, която самият той припозна като реформаторска. “Когато царят е в ъгъла и пешката има шанс да напредне и да стане царица, е странно да обърнеш дъската и да събориш всички фигури”, му рече Мария Капон. “Вярно ли има такъв народ?”, зачуди се адвокат Хаджигенов. Въобще не говорим за БСП, която бързо стигна до извода, че “Промяната се оказа подмяна. Задкулисието се прероди в нов образ.”
Слави заряза властта. Коментарите на съпартийците му спират дотук – до образа на Трифонов като човек, който не ламти за власт. Всъщност, Слави заряза властта сега заради повече власт през юли. През юли може да се окаже, че той е изпълнил целта си. Нашата цел обаче си остава старата – реформи! И изобщо не сме се приближили към нея.
Текстът е публикуван със съгласието на вестник Сега.
