Препечатваме анализа на Александър Александров, публикуван във вестник Сега.
Разкрития на крупния земевладелец Светослав Илчовски във временната парламентарна комисия за ревизия на управлението на Бойко Борисов разтресоха държавата. Обвиненията за рекет, такса “Спокойствие”, натиск от министри, тайни записи, унижения на неудобни бизнесмени в развитите демокрации биха довели до оставки или поне до категорични опровержения с документи и солидни дела за клевета. В България обаче нито една институция не се задейства – прокуратурата по традиция се сниши, още повече, че вече успешно бе потулила повечето от скандалите. Премиерът в оставка кисело махна с ръка, защото това били “подгрети стари манджи”, разпространявани от хора, на които някой платил да го клеветят. Останалите замесени лица даже не се обадиха. Само истеричната реакция на депутатите от ГЕРБ, пратени по спешност да саботират изслушването, показа, че обвиненията сериозно притесняват най-висшите слоеве на управлението.
Но колкото и да им се иска, управляващите няма да могат бързо да потушат скандала. Особено на фона на предстоящите избори. Затова е добре да има възможно най-бързо отговор на няколкото неудобни въпроса по темата, които са от ключово значение за промяна на порочния модел на управление на държавата.
1. Докога всяко обвинение за рекет ще се отхвърля с лека ръка като клевета или отмъщение?
Светослав Илчовски всъщност разказва схема, многократно разкривана от други известни и нетолкова известни бизнесмени – те чинно са си плащали на управляващата партия подкуп всеки месец, за да бъдат оставени да работят на спокойствие, в един момент претенциите стават твърде големи, те отказват и върху тях се стоварва цялата репресивна машина начело с прокуратура, данъчни и други контролни органи. Обикновено “точката на пречупване” е, когато изнудвачите поискат да получат големи дялове, контролни пакети или направо целия бизнес на изнудваните. Тогава упоритите, които отказват да изпълнят безропотно повелята, се оказват в ареста, или в изгнание зад граница. С блокирани сметки и имущество. С повдигнати обвинения по целия Наказателен кодекс.
Историята на Илчовски започва през 2012 г., след като от държавно дружество му поискали “почерпка” от 10 000 лв. в рамките на проект за поливно земеделие. Бизнесменът тръгнал да търси контакт в местния офис на ГЕРБ в Червен бряг и оттам го свързали с друг крупен бизнесмен, приближен до властта, от Стара Загора, известен като Иван Пилето. Двамата се разбрали, като цената на спокойствието била Илчовски да осигурява евтино зърно на Пилето. “По 700-800 хил. лв. на година се получаваха, но аз изкарвам по 10 млн., давах ги тези пари за спокойствие”, обясни Илчовски. От думите му се разбра, че покрай тези подаръци той е бил допуснат в близкия кръг до властта, където се правел на “балък”.
С времето обаче исканията към него ставали все по-нагли. Имало е натиск за закопаване на трупове на норки – дейност, която Иван Пилето развива покрай птицевъдството, в негови земи, както и покана за фиктивно завишаване на обороти на компании, които възнамеряват да се листват на борсата. Разривът в отношенията настъпил през септември 2020 г. Тогава поискали от Илчовски да дава 50% от продукцията, възлизаща на 40 млн. лв. годишно. “Искаха да дам моята продукция, защото работех в тяхната държава”, разказа бизнесменът.
Технологията на натиска прилича на сагата с банкера Цветан Василев, макар и мащабите да са различни. Василев беше любимец на властта и на Борисов, а сега е подсъдим по делото КТБ и се намира в Сърбия. В интервю за проекта “КТБ files” през септември 2016 г. той обвини премиера, че върти бизнес с тогавашния депутат от ДПС Делян Пеевски, и намеква, че им е плащал комисиони, за да купи две големи фирми и да получи поръчки, свързани с “Държавния резерв”. Включи се и бизнесменът Гриша Ганчев, който твърдеше, че е бил свидетел на среща между Василев и Борисов, на която ставало дума за спасяване на КТБ срещу определена сума като подкуп. Тогава Борисов отрече всичко и заплаши със съд Василев, от когото “за 4 години бил получил само една икона със сребърен обков, която седи в Министерския съвет”. Дело за клевета така и не беше заведено. Но скорострелно бяха образувани наказателни дела срещу Цветан Василев и Гриша Ганчев. Срещу първия делото не е приключило дори на първа инстанция. При втория пък има оправдателна присъда на първа инстанция.
Кой е прав, кой е крив, е трудно да се каже. Но е факт, че банкерът се разприказва, едва след като отказва да прехвърли голяма част от бизнеса си и срещу него се задействаха всички институции – прокуратура, ДАНС, ГДБОП, БНБ, КФН… КТБ фалира, а всички вкупом изведнъж прозряха, че една от най-стабилните банки, в която държаха парите си всички големи държавни предприятия, е куха, защото Василев е източил стотици милиони.
Почти идентична е ситуацията и с друг избягал бизнесмен – Васил Божков. Той също за една нощ се превърна от един от любимците на властта в неин смъртен враг. Причината – поискали му бизнеса, той не се съгласил, след което се задейства прокуратурата, която повдигна 18 обвинения, иззе колекцията му за стотици милиони и дори арестува няколко от най-близките му жени. Божков обаче не смята да се дава без бой и контраатакува. В сигнал до прокуратурата той обяви, че в продължение на 3 години – от 2017 г. до края на 2019 г., е предал директно на финансовия министър Владислав Горанов и на премиера Бойко Борисов над 60 млн. лв. Историята започнала през 2014 г., когато с помощта на Борисов и ГЕРБ Законът за хазарта е променен така, че да позволява по-благоприятно облагане с такси на лотарията на Божков. Заради тази помощ Божков трябвало да дава 20% от печалбата на бизнеса си на точно определени лица. Той публикува банкови извлечения от личните си сметки, от които се вижда как всеки месец е теглил огромни суми кеш. Божков показа смс-и с Горанов, в които двамата уговарят срещи и обсъждат работата на Държавната комисия по хазарта. И в този случай Борисов отрече всичко, но пак не заведе дело срещу Божков за клевета. “Ама как ще получа пари от Божков? От Божков съм получавал една пура, и то в централата на ГЕРБ”, кълне се Борисов.
Въпрос на време е да излязат доказателства за подобни схеми и при Ветко и Маринела Арабаджиеви, Миню Стайков, Николай и Евгения Баневи… В повечето от тези случаи има дълъг престой в ареста, дълги разследвания и нито една присъда дори на първа инстанция. Стартира конфискация на имуществото им за стотици милиони, което вероятно ще се озове в неслучайни ръце. А един ден и те могат да решат да проговорят. Особено като видят, че враговете им вече не са на власт.
Колко още разкрития трябва да има, за да “прогледнат” компетентните органи, че схемите не са инцидент, а порочна практика, в която участват куп държавни и уж независими органи? И да се вземат мерки рекетът на държавата да бъде прекратен.
2. Докога прокуратуратата ще си прави оглушки за разкритията срещу Борисов?
“Няма да коментираме твърдения”. Така коментира пред “Сега” говорителката на главния прокурор Сийка Милева на въпрос ще реагира ли прокуратурата след разказа на Илчовски пред парламентарната комисия. Тя все пак си остави вратичка, че 6 май е почивен ден и “утре може да излезем с друга позиция, нека да разучим случая”.
Прокуратурата заема позицията на щраус по всяко обвинение срещу премиера Бойко Босириво. Няма значение дали говорим за чадър над фабриката на Мишо Бирата, убийството на Чакъра или “Барселонагейт”… Дали става дума за снимки с чекмеджета с кюлчета и евро. Или пък за записи с нареждания да се изпратят държавни органи в една или друга частна компания с думите: “Иначе раздуйте това, че вкарах КФН, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно!””. Или пък за директни сигнали като този на Васил Божков, че е плащал милиони такса спокойствие. Винаги резултатът е един и същ – или нищо уличаващо не е открито, или нещо на записите не им е наред, или се чака информация от чужбина… Разследването се спира или направо прекратява.
Затова е много интересно как ще реагира държавното обвинение, след като депутатите се канят да го сезират за скандала, а Илчовски, поне засега, е готов да свидетелства и даже да даде документи. Какво ли оправдание ще си измисли главният прокурор Иван Гешев, за да продължи да бездейства? Или пък ще набере смелост, след като краят на управлението на Бойко Борисов е на хоризонта? Току виж станали чудеса и по другите разследвания от значим обществен интерес.
3. Къде са спецслужбите в цялата схема?
При всичките тези скандали има един голям отсъстващ – спецслужбите, които също трябва да се занимават с корупцията, особено по високите етажи на властта. Те или са много некадърни и хал хабер нямат какви огромни далавери се въртят под носа им, или играят своя собствена игра. Иначе няма как да се обясни как години наред хазартният бос Васил Божков тегли милиони кеш и никой “не забелязва”, най-малко по линия на прането на пари. От друга страна, навремето имаше сериозни съмнения, че записът за Мишо Бирата е изтекъл точно от спецслужбите, които са го направили, подслушвайки шефа на митниците Ваньо Танов.
В случая с Илчовски нещата са още по-оплетени. Той има дълга история със спецслужбите и богат опит като свидетел по дело за търговия с влияние и подкуп. Именно той е в основата на ареста на бившия депутат от ГЕРБ и настоящ народен представител от ДПС Димитър Аврамов през 2012 г. и на повдигнатите срещу него обвинения. Аврамов беше бързо разжалван от ГЕРБ. Всеизвестно е, че тези неща без санкцията на службите и Борисов не стават. А след този случай бизнесът на Илчовски не само не е смачкан, а дори се разраства.
В случая срещу Аврамов директно се намесват и ДАНС, и ГДБОП, което предполага и използването на различни специални разузнавателни средства и похвати. Самият Илчовски е дал белязани пари на Аврамов. Друг е въпросът, че 8 години по-късно делото срещу Аврамов не е приключило, скача от инстанция на инстанция, а самият той не се признава за виновен и продължава да си депутатства, макар и от друга партия.
От изявления на Илчовски през годините става ясно и че той има солидни връзки в БОП и редовно си подава сигнали там. При напрежение около търг за земеделска земя в Кнежа например той разказва: „Заплашваха ме да не участвам на търга, подадох си в БОП жалба, затова и полиция има, не само момчета, че ме притесняват мутри”.
В изявленията на Илчовски пред парламентарната комисия по ревизията прави впечателние, че той често се изхвърля и говори ангро, без да е наясно чисто институционално и документално как стоят нещата, които ще трябва в последствие да се доказват. Споменава за видеа, с които не разполага, но е гледал. Разказва истории, на които трудно би могъл да е свидетел. Това логично повдига въпроса дали пък някой не му подава информация, която той трябва да изнесе пред широката публика? И защо той не се страхува да хвърля обвинения, които е трудно, почти невъзможно да бъдат доказани? Може би защото има солиден гръб, или защото знае, че няма да му се наложи нищо да доказва в съда? И ако наистина службите го захранват с информация, каква е тяхната цел в случая?
4. Коя в крайна сметка е Мата Хари?
Може би това е ключът към чекмеджето, който ще отключи порой от нови разкрития. И може би точно затова никой не желае да я намери. А се знае коя е тя. Самият премиер в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung, озаглавено “Политикът, пистолетът и парите”, в което я сравни с Мата Хари, даде да се разбере, че отлично знае за кого става дума. Прокуратурата обаче, по неизвестни причини, не го пита за самоличността й.
Светослав Илчовски също с охота разказва за нея, но отказва да й съобщи името. Макар че я познава добре и даже има клипче с разказа й за спалнята и кюлчетата: “Клипът е за едно момиченце, което всеки го търси в България. Известна плеймейтка, тя си работи момиче на повикване. Почерпили са го да обслужи премиера и тя е направила снимките”. От думите му се разбра, че работата струвала 5000 лв., а пък момичето живее на 500 метра от парламента.
Интересно дали сега прокуратурата ще полюбопитства коя е Мата Хари? И дали самият Илчовски ще събере смелост да й каже името? Защото тя пък е връзката с поръчителите на снимките, чиято цел според премиера е да се разклати държавата.
