”Реставрация” – думичка, която много подхожда на отминаващата политическа седмица. Социологическите агенции пак отреждат на ГЕРБ първо място на предстоящите избори, ДПС върна Делян Пеевски в депутатските си листи, а БФС на извънредния си конгрес преизбра Борислав Михайлов за президент, въпреки че брадясалото му 16-годишно управление докара българския футбол до състояние на пълна и унизителна безпомощност.

Впрочем, футболният съюз и делата му са един перфектен умален модел на Борисовата държава. Безкрайно посредствено първенство, безобразно съдийство, съмнения за уговорени мачове, полупразни стадиони, катастрофална деградация на националния отбор; а на конгреса – щедри гощавки и поемане на разходите за „правилните” делегати, служебно отстраняване и заплахи за симпатизантите на опонента Бербатов, дръзнал да тръгне срещу статуквото, натирени от залата журналисти, гласуване с машинации и за капак – избор в нарушение на съюзния устав. Нищо от това, обаче, не попречи на новия стар президент да обяви триумфално, че победил „пред очите на цяла България и всички присъствали”, след като дни преди това напоително обясняваше какви чутовни успехи има футболната централа под неговото мъдро лидерство. Самозабравата му стигна дотам, че си вкара ефектен автогол в интервюто си по БТВ миналата неделя, когато обеща възраждане на националния тим, защото, виждате ли,.се сменяли поколенията. Да, няма как в опияненото съзнание на вечния президент да се промъкне мисълта, че май е редно, май е нормално да се сменят поколенията и на футболния управленски връх. Особено,когато подножието му е цялото в руини.

По същото време политическият му двойник Борисов, наслаждавайки се на социологическите проценти и, разбира се, неизменно припомняйки за държавническото си величие, не спря да громи служебното правителство – в патоса си дори ги нарече малоумни хора, защото не можели да се справят нито с високите цени на газа, нито със заседналия кораб, нито с новата вълна на ковид-пандемията; по-точно с ковид-истерията на големите медии, които нищо чудно все още да получават паричните порции, с които си купуваха медиен комфорт бившите управляващи. Преди време ми беше станала любима една, не дотам префинена шегичка от градския фолклорен обмен. Какво било нахалство. Да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо тича! Извинявайте, ама точно това наблюдаваме сега. За 12 години царуване банкянският корифей засили държавата по стълбите, по надолнището и – ни лук ял, ни лук мирисал!-гръмогласно хока наследилите го във властта, че не могат да удържат стремглавото й пропадане.

Но трябва да сме наясно, че не са виновни сами по себе си нито Борислав Михайлов, нито Бойко Борисов.Те са такива, каквито са! По-виновни са онези 241 футболни делегати, пуснали бюлетина за Боби , и онези 22-23% фенове на статуквото, които изплуват най-отгоре в моментните социологически сондажи. Пренебрежимо малко сред тях са хората, гласуващи по убеждение. Огромното мнозинство и в двете групи е приело, и даже се натиска да играе в уговорени мачове. Срещу съответното възнаграждение, естествено!

Приятел ми разказа за разговора си с бившия кмет на едно софийско село. Човекът бил от БСП, но убедено предричал връщането на политическия им противник във властта. „Ама защо? – попитал моят познат. – Не чувате ли, не виждате ли какво са правили? Отмъкнали са милиарди!” „Виждаме – отговорил кметът – но при тях всичко беше ясно. Искаш да вдигнеш къща, да си узакониш оградата – плащаш на ръка на еди-кого си в общината, имаше си тарифа и нещата ставаха! А сега – правила, процедури, въртели…Трудна работа”. Да, сложно му е на българина да спазва законите. Къде по-лесно е съвременният Андрешко и съвременният бирник да си стиснат ръцете, превръщайки институциите в блато. Няма да се уморя да повтарям ,че деморализацията е най-колосалната щета от мутренското управление на България през последното десетилетие. Нейна функция са и наглите опити за реставрацията му, като провокативно или със силови похвати отново и отново се натрапват на обществото най-компрометираните му представители.