Не съдбата на главния прокурор, а съдбата на прокуратурата изглежда в близко време ще излезе на дневен ред. Гешев вече не е интересен. Двете години начело на прокуратурата, както и детайлите около избора му (агитките от криминални типажи в негова подкрепа) ясно очертаха образа му на съвсем посредствен човек със съмнителни професионални компетенции, видимо сериозни морални дефицити и дребни, средни и тежки прегрешения към правосъдието. Нарочно не споменаваме думата „престъпления“, за да оставим възможност на съда някой ден да бъде по-конкретен по темата. Та този човек вече не е интересен. Собственото му поведение го превърна в юридическа гротеска. На всичкото отгоре народняшкият вид, който си придаваше с каскета на главата, го направи още по-лесна мишена за карикатуристи и други опоненти. Макар че колегите в случая не са прави. Какво друго освен каскет да сложи на голата си глава човек с френологията на Иван Гешев? Голяма гола глава с обли бузи и селскостопанско излъчване. Ако сложи мека шапка с периферия, ще изглежда като провинциална реплика на Филип Марлоу. Може би калпак би му стоял добре, но вероятно дрескодът в Съдебната палата го изключва. Цилиндър? (Споко, шегувам се.) Или сомбреро? Каскетът е единственото решение. Дори съдба в конкретния случай. Както пише Миряна Башева (преди два дни онези, които я обичаха, имаха повод да си спомнят за нея): „Зад трънливото чело на гения (както под каскета на глупака) има мигове на дръзновение и години безизходен вакуум“. Челото на Гешев определено не е трънливо, а за безизходния вакуум ще стане дума след малко.
Впрочем Бойко Борисов в това отношение (за шапките става дума) проявява повече интелигентност. Ходи си с гола глава, без да поема допълнителни имиджови рискове. Изобщо проблемът с мъжките шапки винаги е стоял сложно. Но толкова по тази тема, защото същинските проблеми на Гешев и съдебната система са под шапките.
Въпрос на близко бъдеще е той да си освободи стола. По-интересното е какво ще стане с другите прокурори, които в тясна близост и/или страхливо подчинение са вършили нещата, заради които днес прокуратурата е обект на масово обществено порицание и за които мнозина очакват някой ден и съдът да се произнесе. Казват че от близкото му обкръжение привиквали колегите си един по един „да им мерят температурата“, казано на вътрешноведомствен жаргон. Тези хора, ако не всички, то повечето, са били солидарни с деянията на шефа си. А има и преки съучастници. По принцип не е добре да се правят смели обобщения, обаче прокурорските среди още не са дали повод да се твърди друго. Няма как да се жуми пред очевидното. А очевидното е, че в съдебната система и особено в прокуратурата от години (по-скоро десетилетия) е провеждана негативна селекция. Разни хора са издигани на високи позиции според степента на тяхната професионална и морална непригодност. Явно сегашният ВСС е венецът на тези процеси. Може само да се надяваме, че все пак не са били повсеместни.
Някой спомня ли си днес аферата „Красьо Черния“ и кадруването върху бели покривки около Съдебната палата или пък репликата „Оферирайте!“, произнесена от провинциален прокурор към местния ъндърграунд в средата на 90-те? Споменавам тези неща само като малки стъпки по пътя към сегашното състояние на съдебната система. Но има и други. Много други. Тук само ще вметна, че около някои предишни главни прокурори ситуацията не е била принципно различна. Веднъж се озовах в компанията на висши магистрати, които в неформална среда открито говореха, че България е имала за главен прокурор човек, заподозрян за извършване на тежко углавно престъпление. Дали пък не казаха „уличèн“. Беше отдавна и не помня точно, ама май думата беше уличèн.
Упрекват Кирил Петков, че приел среща с Гешев и бил влязъл в някакъв капан. Премиерът явно е открит и доверчив човек, какъвто изглежда го е направила културата, с която е биографично свързан. Лошото е, че в блато с алигатори, каквато е българската политическа и съдебна среда, подобно поведение крие известни рискове, за много хора е неразбираемо и предизвиква скептични реакции. Хубавото е, че хора от типа на Кирил Петков не правят една и съща грешка два пъти. Да се надяваме.
Та какво ще стане с другите висши прокурори? Гешев е бил тяхното знаме, но какво да се прави с армията му?
Има две възможности – оптимистична и песимистична. Първата е прокуратурата или поне онези нейни структури, които от гледна точка на ефективността в търсенето на обществена справедливост представляват мъртва тъкан, т.е. високият ѝ етаж, да се разформирова и да се преоснове отново по ясни критерии, които да включват и оценка на ценностната система и моралната устойчивост. Това е твърде радикално решение, но би било ясен знак за бъдещи корупционери в тоги. То е възможно само ако бъде подплатено със законодателен текст, какъвто при присъствието на ИТН и БСП в управленската конфигурация изглежда малко вероятен. В Грузия впрочем направиха подобно нещо с тяхното МВР и казват, че резултатите били окуражаващи. Разбира се, съдебната система е само част от криминално-корупционния континуум, но битката с това зло има смисъл само ако започне оттам.
Ето го и песимистичното решение. Ден след оттеглянето на Гешев довчерашните му адепти и поклонници отиват на работа все едно нищо не е било. Нямат отношение към институционалните миазми в подопечните им учреждения. Поемат дълбоко въздух и запретват ръкави за работа.
Впрочем този проблем стои и пред журналистите и анализаторите от агитката около Гешев. Става дума за медии от типа на ПИК, БЛИЦ, ПРЪЦ и други от този десен, както и някои национални. Но за тях важи нормата „пачавра леке не фаща“ и лесно ще обърнат платната. Както твърди великият Алфред Хичкок: „Щом човек веднъж е извършил убийство, нищо чудно да започне и да краде“.
В момента битката е между „завладяната държава“, ако използваме това набрало инерция политическо клише, и пробуденото обществено мнение. В някои общества общественото мнение по подразбиране надделява, но българското общество не е точно такова. Тук общественото мнение е насипно и лесно податливо на манипулации.
Освен това у нас при две възможности за развитие около някаква ситуация или проблем обикновено се търси трета, компромисна, при която проблемът временно се маскира, за да се прояви отново в нова мутация. Т.е. след Гешев по гешевски. Е, може би не съвсем, ама почти. Та това е песимистичният вариант.
Засега играта е в центъра на терена с остри влизания към двете врати. Най-интересното предстои.
