( Статия на Тони Филипов, д-р от Септември 2012)
Следващите редове, уважаеми читатели, не са точно за вас. По-скоро са за колегите журналисти. Напоследък вестниците бъкат от безумия, които биха могли да бъдат отстранени само с едно кликване в търсачките. Честно си признавам, че докато пишех, си повтарях „Нека пръв хвърли камък, който е…” И ние не сме. Няма безгрешни. Но има грешни, които се опитват да се поправят, доколкото е възможно и други, които маат през просото, без да им дреме, че журналистиката има все пак някаква отговорност към обществото.
Както и да е. Сигурно ще кажете, че в контекста на повсеместната продажност грешките са най-малкото и най-простимото. И ще бъдете прави. Но битката с продажността ще бъде много дълга и трудна, а може да се окаже и невъзможна. Та не пречи междувременно поне по линия на грешките да се опитаме…
Конкретният повод за този текст е едно коментарче в уважавания в. „Труд” – „Франкофония или какафония в “Овча купел”. Става дума за решението на СОС район “Овча купел” да стане средище на франкофонията. Което ще се изразява единствено в прекръстването на няколко безименни улички на френски поети и писатели. „Мероприятието, пише „Труд”, е по повод навършването на 200 г. от основаването на Франкофонския институт у нас.”
200 години? Стига, бе! Значи е основан през 1813 г. Тогава таман е завършила руската кампания на Наполеон и той се връщал от Москва, ама така се връщал, че пелерината му била заела хоризонтално положение, както казва бай Захари, когато иска да обясни, че некой бяга панически… И вероятно е минал покрай нашите земи. И именно в негова чест точно в тоя момент ние сме основали Франкофонски институт. Логично е, не ли? В „Овча купел”, която иначе започва да се застроява през 1915г. (тогава е дигната дъсчена баня на минералните извори, дето шопите са си пояли овцете)…
Само за пълнота на изложението, ще отбележа, че други автори приемат за рождена година на Франкофонския институт 1993, когато по инициатива на Желката страната ни се присъединява към Международната организация на Франкофонията (OIF).
Изобщо едно малко коментарче, а такава голяма каша се е получила. Прескачаме заглавието, всички казваме какафония, макар и в речника да го дават какофония. Нататък четем: „Друга пресечка ще бъде кръстена на името на Леополд Сезар Сентор. Той е френски поет и писател. Създател е на Френската академия, баща на франкофонията.”
Ако говорим за един и същи човек, то той не е Леополд Сезар Сентор, а Леопол(.) СеДар СенГор. „Овчекупелци”, длъжен съм да ви кажа, може да има значение за вас, че тоя пич е негър, исках да кажа афроафриканец. Роден е в Сенегал, тогава френска колония. След обявяването на независимостта на Сенегал през 1960 г. Сенгор става първият президент на републиката. Затова в „Уикипедия” пише, че е френски писател и поет и сенегалски политик. Колкото до връзката му с Френската академия, има нещо вярно, но малко нещо. Щото Академията е създадена през 1635 г. от кардинал Ришельо. А Леопол Сенгор е просто първият негър в академията (първият член, роден в Африка). Всичко това научих заради вас, (за да ви предпазя от заблудата, в която ви вкарват колегите), от Гуглето за 4 мин. и 35 сек. По часовник. Защо авторката на коментарчето не го е направила, не мога да ви кажа. Предполагам, че Малина Едрева, шефка на групата на ГЕРБ в СОС, инициаторка на мероприятието, й е разказала кое-как и тя й се е доверила. Едрева е напълно способна така да обърка френската история. Писали сме как се беше напънала веднъж да обяснява мерките за преодоляване недъзите на Лисабонската стратегия: „Като задължителна стъпка преди влизане в пленарна зала в ЕП е обсъждането и обратната връзка, рефлекцията, която местната власт дава по отношение на подготвените проектозаконодателни мерки на ЕП.” Даже и да не беше написала „рефлекция”, пак е безумно.
Не оправдавам и авторката обаче. Не може някой да ти каже, че имаме франкофонски институт от 1813 г. и ти да му повярваш. Не може да ти казва, че Френската академия е основана в средата на XX в. и ти да не се сетиш поне за Волтер, Ламартин, Юго…
А иначе какофонията в решението на общинарите наистина е пълна. През януари кръстили една безименна улица, на която не живее никой, на поета Пиер дьо Ронсар. Но сега щели да я прекръстят на ул. „Франкофонията”. На Ронсар щели да кръстят друга безименна улица, на която също не живеел никой.
„Семейството на Ронсар има българско потекло…”, споменава бегло „Труд”. Което е едно от малкото верни неща в коментара. В „Елегия на Реми Бело”, в превод на Пенчо Симов, Ронсар казва:
По род съм от страна, где зиме мраз настава,
где Дунавът студен край Тракия минава.
Отвъд Унгария е то, добре познат
бил там маркиз Ронсар, сеньор с имот богат…
На нас лично повече ни харесва преводът на Лилия Панова:
И тъй за бащините ми предтечи…
В едни земи студени и далечни,
където Дунавът скован от лед,
на Тракия антична е съсед
над поданици верни господар,
живял маркиз със името Ронсар
Няма съмнение, че тук Ронсар визира българските земи, даже направо България визира. Щото, когато се изселва пра-пра-дедо му, България още не е била паднала под турско присъствие. Иначе пра-пра-дедо му няма как да е участвал в Стогодишната война… През 1976 г. българският писател и журналист Любомир Йорданов открива в Кралската библиотека старинен ръкопис, с номер и кралски печат, в който се казва: „Бодуан дьо Ронсар, от България, капитан на унгарците, които той доведе във Франция при краля Филип дьо Валоа срещу англичаните”. Въпросният документ проследявал наследниците на Бодуан и стигал и завършвал с Пиер дьо Ронсар, принц на поетите, починал в Тур през 1585 г.
И на този „принц на поетите”, вероятно потомък на мизийските българи, ние кръщаваме една безименна уличка, на която не живее никой. Хвала на община „Овча купел”. Да живей франкофонията!
Отплеснахме се. Почнахме разговора за журналистическата мърлящина, която шества из всички без изключение издания.
Пак в „Труд” оня ден имаше дописка за британско семейство, което… Но нека цитирам, иначе ще се загуби магията: „38-годишната Мерлин Стюарт и 51-годишният й спътник Лиън Суонепоел си организирали ескурзия в Южна Африка, за да търсят лъвове. Спрели своя автомобил, за да разговарят с други почитатели на сафарито. В тревата 5-метров питон изшумолял и се насочил директно към тях, съобщава Mirror. Гигантската змия влязла под автомобила и спонтанно изчезнала…”
И тук, честно ви казвам, избухнах в спонтанни аплодисменти. Таз „ескурзия” ми прозвуча някак родно, по пазарджишки. Но не, ако авторът беше от Пазарджик, щеше да напише „искурзия”… Както и да е. Като се успокоих, отидох до „Mirror” да видя и при тях ли питонът изчезва спонтанно. „As they stopped at one point, a 16ft rock python slithered out of the grass and under their Renault car.” Ясно, „спонтанно”-то е притурено при превода, за да се създаде повече динамика в дописката. И се е създала…
Но да не помислите, че само в „Труд е така? Часовото „Косата е по здрава със сперма от биг, кожата – с вана от ювка” е нещо като рекорд в сферата на грешките в заглавие.
Онзи ден колегата Петьо Цеков направи откритие във в. „Стандарт”. Там, в дописката от Израел, се споменава, че Бойко ще играе шах с Нетаняху в сауна. Видял в кабинета на домакина шахматната дъска, „принадлежала на втория в света шампион по шах”. Вторият в света вероятно си има име. Но и в „24 часа” не го знаят. Вторият световен шампион, елементарно е да се провери, е Емануел Ласкер, полски евреин, държал титлата 25 г. – от 1894 до 1921 г… Той и първият е евреин, де… Изобщо 54% от шампионите по шах са евреи. Както и да е, това е дреболия на фона на другото. Бойко рекъл, че би било добре Нетаняху да получи една дъска и от „първият шампион в света”. „С думите си, обяснява „Стандарт”, Борисов визираше българския “дуайиен” Веселин Топалов”.
Дуайиен! Да се скъсаш, не мож написа дуайиен. Ама на, може. Да ме прощават колегите, ама това ми напомня за онази индобългарска труженичка на околовръстното в Добрич, дето беше написала: “Примоция- фирката 2 лв. Фсяка фтора-бесплатна”…
Ей, колеги, Гуглето знае всичко, бе! От вас се иска само да попитате. Има речници, има справочници…
Разбира се, проверката в интернет често крие и неподозирани рискове. Така например, ако искате да разберете от къде идва името на франкофонския квартал „Овча купел”, „Уикипедия” ще ви обясни: „Думата купел означава вълна. т.е. жк “Овча Вълна”. Забавно е, но не е вярно. Купел е оня голям котел, дето дедо поп ви е топнал, когато ви е кръщавал. В района на днешния квартал едно време селяните пасли овците си и ги пояли (някои добавят и къпали) в минералните извори. И от там и името.
И още нещо да отбележа. От уважение към читателите е редно редакциите от време на време да хвърлят един поглед на коментарите под статиите. Читателите винаги хващат грешките. В „Стандарт” например веднага, след като Цеков качи „дуайиен”-а във фейсбук, се поправиха. Докато в „Труд” „какафонията” и другите глупости висяха поне до 6 часа, когато проверих за последно, въпреки, че „avarat”, който и да е той, още в 9 ч. и 49 мин. им беше посочил основните грешки.
Горе казахме, че журналистите трябва да са отговорни към читателите. Но те трябва да са отговорни и към колегите си. Намеквам за господстващия в медиите „мултипликационен” подход – един сбърка и още десет препишат грешката. И става една работа, не ти е работа. Наскоро ви писах за едно „подводно езеро”, за което съобщи „Новинар”. При по-обстойна проверка се оказа, че преди това е било „подводно” и в една камара сайтове. По-актуални примери в това отношение можете да видите в блога на колегата Иво Инджев – „Мизерията на българските (медийни) гласове в “Под индигото”. Как агенция „Блиц” сбъркала проф. Пламен Цветвов с Юлий Павлов, брата на Любомир Павлов. Че го и повишили в звание – проф. Юлий Павлов (жив да не бех!) И така излязло в електронните издания на „Труд” и „24 часа”. И е напълно прав колегата: „Това вече не е просто грешка, а диагноза за състоянието на българските медии”.
* Гуглето ти е приятел.
