Текстът е от лятото на 2013 г.
Във Фейсбук се появи група на контрапротеста. До неделя, когато им обърнах внимание, се бяха събрали около 4000 човека. А им обърнах внимание, защото някое говедо ме беше записало сред защитниците на правителството на Олигарски. После изпищяха и други колеги и приятели, че са записани неправомерно. Изобщо записват наред, няма не искам, няма недей. Наедно живи и умрели. Да, и умрели има в групата! Записват без оглед на заявени позиции и биографични несъответствия. И пак не могат да се съберат поне 5000 човека. Не е нужно да ви убеждавам. Та вие всяка вечер гледате новините и не може да не ви е направило впечатление, че контрапротестите обикновено ги отразяват статично, без общи планове на протестиращи маси. И това не е просто заради подлите журналисти. А защото няма как да представиш едни 20-30-100 души като масов контрапротест.
Всеки е в правото си да протестира за каквото иска и срещу каквото му е угодно. Но не и да злоупотребява с това си право. Ще използвам случая да кажа, за да се знае, щото ми омръзна да обикалям мрежата и да се отписвам от групи в които не съм се записвал: Не участвам в групи, в никакви групи! Мразя груповите работи, па ако ще и за групов секс да става дума. Та ако срещнете из списъците някъде „Тони Филипов, д-р”, да знаете, че не съм аз. И други магарета се казват така.
Страшно се вбесявам, че някакви хора, на повечето от които не съм чувал името, ходят из Фейса и на други публични места със съмнителна репутация и питат язвително: „А къде бяхте, когато мутрата стана премиер?!” Със същия успех комунистите преди 10 ноември питаха: „А вие къде бяхте на 9-ти септември?” На баба ви джоджена, както казваше Виктор Пасков. А пък аз питам защо чух много, които казват: „Къде бяхте” и не чух никой да казва: „Къде бяхме?”
Всеки да отговаря за себе си. Бях там, където трябва и правех това, което трябва – нито ден без ред, нито ред без мутрата. През всичките тези четири години, които в никакъв случай няма да посоча като базови при пенсионирането си… И сега съм на същото място, където трябва да бъде всеки честен журналист и човек: на редута, където се спасява мъничкото морал, артисал неизвестно откога в българската политика, а и в цялото ни общество. За разлика от питащите, които спасяват едно морално банкрутирало правителство. Имало важни задачи да изпълнява… И как ги изпълнява? Като връща оядената червена номенклатура: кумеца на Овчаров в АЕЦ „Козлодуй”, сестрата на Йотова в НЗОК, шуранайката на нам кой си нам къде си… Няма по-важна задача от тази, да накажем цинизма на властта и по този начин да покажем, че не желаем повече да ни управлява безскрупулната пасмина. И днешната и вчерашната. Ама, викат, протестите работят за Борисов. Ще видим. Пък, ако Господ е решил още да ни изпитва, ще протестираме и срещу Борисов. И, съвсем така между другото ще вметна, че много хора не протестираха срещу Него и гласуваха за Него, защото се страхуваха, че в противен случай пак ще стиснем десницата на левицата… Че след него ще дойдете Вие, а ние вече ви познаваме…
„Имам план” (2005 г.)… Е, нас ни нямаше в този план! „Да върнем държавата на хората!” Жалко, не сме ние хората…
Глупав е този, който си въобразява принципна разлика между вчерашните и днешните. Борисов и Станишев са само прокуристи на една и съща олигархична воля.
Другата голяма подлост на другарите е противопоставянето на протестите: бедните, гладните и простите от февруари срещу заможните, ситите и умните сега… Несръчен опит да се прокара един несъществуващ в реалността кливидж! Сега протестирали тези, за които не било проблем да си плащат тока… Децата ми са на протеста всеки ден. Заедно с децата си. Да, те могат да си плащат тока. Но колко им остава от заплатите, след като си го платят?! Пита ли някой как двама млади и образовани българи успяват да си платят тока и да купят памперсите на двете си деца? На кой му дреме?! Важното е да ги скараме!
Тази струнка дърпа и видната червена словоблудница Велислава Дърева в едно есе, публикувано във в. „Дума”. Великото в подлостта си есе „Бунтът на ситите”, което завършва така: „Те (протестиращите – бел. Т.Ф.) са децата на “експертите на прехода”. На онези, които току обявяваха свършека на тоя преход; които преди 23 г. начертаха демаркационната линия и ни назидаваха: Свиквайте! Така ще бъде! Ние ще бъдем богати и образовани, вие – бедни и прости! И това е необратимо!”
Господи, че това е индигото на казаното от др. Овчаров преди няколко години пред една журналистка. Казано и освидетелствано от дългогодишния член на ръководството на БСП Митьо Гестапото: „Не разбрахте ли, че ние ще сме богати, а вие ще сте бедни?!”
Преди 23 г. нейният кумир Луканов чертаеше демаркационните линии, раздаваше индулгенциите за светло бъдеще, произвеждаше милионерите. Единствените, които си спомням да са казвали, че преходът е свършил, бяха червените издънки Андрей Лайчев и Сънчо Стойчев. Които днес също пеят в хора на Дърева. Ако и техните деца са на протестите, това може да означава единствено, че Кутев не е прав: социализмът не се предава по полов път.
Като казвам велико по подлостта си есе, в никакъв случай не преувеличавам. Рядко концентрирана подлост. Първо взема отделни, единични изказвания на протестиращи, откъснати от контекста, от тях сглобява колективен автопортрет на протеста, слага снимка на две малолетни близалки и напук на цялата причинно-следствена фактология започва да громи протестиращите на принципа argumentum ad hominem. По комунистически подло! „Я Пастернака не читал, но все таки осуждаю!” Като багериста-комунист Филип Василцев («Жабата в блатото”, „Литературна газета”, 1958 г.): „Не съм чел Пастернак. Но зная: в литературата без жаби е по-добре!”
Вън жабите от протеста! Натикайте ги дълбоко в батака! Не ги знам за какво протестират, но не са прави!
Така другарката Дърева за пореден път жертва журналистическия морал пред партийния олтар. Нейно право, тя е член на висшите форуми на партията. Но, моля ви, не я наричайте журналистка! Тя е партийна функционерка.
Помните ли, г-це Дърева как изографисвахте агент Гоце? Защото аз помня:
«Из делниците…», 29 юни 2007 г.: «Той е целенасочен, последователен и благоразумен… дипломатичен и коректен… Неформален лидер и говорител на гражданското общество… Днес Първанов се взира напред. И поглежда назад, за да види своите стъпки по пътя на времето…»
А дали може да лети? Щото съществата с такива качества имат бели крилца.”
Моят приятел Витя Самуилов казва, че човек може да остави стъпки по пътя на времето и като настъпи лайно. Извинете…
Агент Гоце говорител на гражданското общество?! Не е чудно тогава защо пак трябва да почваме да градим гражданското общество от начало.
Не отричам, че Дърева може вътрешно и да е убедена в правотата си. Но аз и на Савонарола не го отричам… Има много исторически доказателства, че той е вярвал, че всичко, което прави е в името на църквата и религията…
Проф. Корнезов каза наскоро: „Срамувам се. Омерзен съм. След назначаването на Делян Пеевски ми идва да крещя от гняв и безсилие. И през ум не ми е минавало, че сами ще си лепнем петното на позора. През своята 120-годишна история моята партия е допускала грешки, но не се е опозорявала по такъв нелеп начин.”
От там започнаха протестите. Бензин в огъня наля назначаването на Болния човек за шеф на комисията по корупция и парламентарна етика. Да се бяха изпикали връз тая комисия щеше да е по-малка обида! Без извинение!
Какво лицемерие! Да станеш бард на партията, в която има най-много милионери на членска глава и да се вайкаш за бедните и гладните като… как го каза Сидеров… вдовица за вибратор… Партията, която бранеше Батко и Братко като Раймонда Диен и Матросов заедно, партията, която замени гори тилилейски за най-апетитните парчета Черноморие! Партията на Премянов, с когото България граничеше на Изток… Партията на Овчаров, наричан от съпартийците си „Петстотин милиона на цяло”… Партията на Бай Цвятко, който молеше вътрешния министър да не закача Маргините, щото са добри момчета и най-вече „наши”. Партията на Румен Петков, който посред бял ден се срещаше с братя Галеви, партията на Веска Меджидиева и „Първо частно село”, „Първа частна банка”… Партията на Луканов, кумира на Дърева, заедно с когото сваляха Виденов, защото не искаше да играе по кефа на бялата мечка, а ние, глупаците, им вадехме кестените от огъня и им ръкопляскахме… Партията, в чиито челни редици безсрамно се пъчи банкерът на Маджо, Партията, ръководена дълги години от агент „Гоце”, партията на дворянина Станишев… Господи, защо не си ме направил по-злопаметен, за да си спомня всичките им мерзости?!
Извеки е така. Още от времето на книжниците и фарисеите. Пилат им каза: Ecce Homo! Но Дърева… извинете, Анна и Каяфа поискаха да помилва крадеца Варава… Защото Ecce Homo е парола за бунт, която партийците от всички времена безпогрешно са разчитали. С какво са различни днешните книжници и фарисеи? Нима не разбират, че Ecce Homo в модерното време е свободният човек, който се опълчва на политическата мерзост и олигархическата безскруполност? Разбират и още как!
Не зная как ще продължи протестът. И дали няма да се изроди.Да се остави да го яхнат. И дали самият аз няма пак да съм разочарован… Но знам, че този протест започна като спонтанен зов за морал в политиката, в живота ни изобщо. И рано или късно ще се върне там.
