Спомняме си за Стойко Тонев на рождения му ден днес и споделяме бележки, писани през юни 2014 година.
Тези дни, покрай банковата криза, си мислех кой трябва да излезе и да успокои този луднал народ, да го вразуми, да го спре от самоубийството. И не се сетих. Просто не можах да измисля българин, на когото другите българи да повярват. Няма такъв политик, няма такъв интелектуалец, няма…
Който е изгубил доверие, той няма какво повече да губи.
Публий Сир
Не е страшното в това, че са ни излъгали и то неведнъж. Страшното е, че ние вече няма да можем да им вярваме. А без да им вярваме няма смисъл…
Има африканска поговорка: „Внимавай, когато гол човек ти предлага риза“.
Но, както казва Хемингуей, единственият начин да разбереш дали някой заслужава да му вярваш е като му повярваш.
И ние вярвахме. И научихме, че не са заслужавали. И после?
После пак вярвахме, но не беше същото. Както пееше Лейди Гага, или казваше, не помня: Доверието прилича на огледало. Можете да го залепите, ако се счупи, но ще продължите да виждате пукнатините в шибаното отражение…*
Чупим – лепим, чупим – лепим… И вече не различаваме образа на доверието в плетеницата от пукнатини.
Обажда ми се онзи ден колега, интелигент, политик, преподавател… Да ми каже, че е шернал мой постинг срещу истерията по тегленето на сметките от нарочената банка… И между другото гордо ми съобщава, че той още преди три дена знаел и си изтеглил сметките. И учения, и простия, от една кал сме направени всичките. Аз да си туря задника до дувара, пък после мога да давам кураж на другите да са принципни, да спасяват света…
Така постъпиха много български интелектуалци. Постараха се да закътат нещичко за себе си и семействата си, похарчиха си доверието… И сега ние нямаме едно балконче като онова на дядо Вазов, под което да идем да поплачем в моменти на национален траур… Между учения и простия се изкопа пропаст. Опитът показва, че всички се молим с молитвата на св. Августин „Господи направи ме по-добър, но не веднага“… Дай ми време да си пооправя положението.
Тези дни присъствахме на две различни тенденции, на две посоки, в които изби недоверието ни. В трагедията във Варна, където доброволци се хвърлиха да помагат, защото не вярват, че държавата/общината ще направи нещо за жертвите… И кризата със спестяванията, предизвикана от тайни есемеси, слухове, една жена каза… Пак от хроничен дефицит на доверие в държавата. Въпреки, че има закон за защита на дребния вложител… Искам да кажа, че нашето недоверие в държавата може да ни тласне навсякъде. И към изграждане на така мечтаното гражданско общество, което на свой ред неизменно ще промени и държавата, но може да ни върне и назад към племето…
* „Trust is like a mirror, you can fix it if it’s broken, but you can still see the crack in that mother fucker’s reflection.”
