Коментар от Фейсбук профила на проф. Георги Фотев
В българските национални медии шества потискаща политическа неграмотност. Не e от вчера. Работата изглежда неспасяема. Вече нетърпима. Върхът сега е уж „единствено възможното“ и „спасително“ експертно правителство. Развалената плоча се върти отново на силни обороти. Експертното правителство, банално казано, е дървено желязо. Обърканите понятия са неизбежно объркани действия в живота. Това е проблемът! Това е голямата беда.
Политиката е една от най-висшите човешки дейности. Тя е много трудна задача и по правило трагична за призваната политическа личност приживе. В демократичното общество всеки има достъп до политическото поприще, в т.ч. шарлатани от всякакъв сорт и такива, които за друго не стават. В условията на нарастващата комплексност на късно-модерните общества политиката е свързана с необходимостта от висок специфициран професионализъм и не рядко с непосилна отговорност. Типичната гледка у нас е пълна противоположност.
Едно сравнение, разбираемо за всеки. Да си представим аналог на политическа неграмотност в химията, медицината и други подобни области. Бедна е човешката фантазия.
Всички членове на обществото са длъжни да правят сравнения. Само така те няма да са самотната тълпа, заливана от медиите, които ги държат в политическа неграмотност.
Разликата между експерт и политик е кардинална. Политиците в съвременното политическо общество се нуждаят от експерти без които са дилетанти, многознайковци, самомнителни , опасни, вредни. Експертите нямат нужда от политиците да си вършат работата, освен политиците да им заплаща за труда и продукта, както е при всяка професия. Кратката дефиниция на професията изобщо е: извършване на квалифицирана специализирана дейност срещу заплащане. Политиката е преди всичко призвание. Това, че от съвременния политик се изисква компетентност, професионализъм, експертиза не означава идентифицирането му с експерт. Кардиналната разлика с експерта е в най-главното за политика. Във всеки случай политикът взема КОЛЕКТИВНО ОБВЪРЗВАЩИ РЕШЕНИЯ. Социалното (политическото) действие е ценностно обвързано. Експертите (експертът изобщо) предлагат възможните в дадена политическа ситуация действия, но те не избират, което е ценностен проблем. По тази причина колективно обвързващото политическо действие е извън ангажимента на експерта. Той е обвързан единствено с научния етос.
Ако дадено правителство се представя за експертно, това е осъзнато или неосъзнато мошеничество. Незнанието не е аргумент(Спиноза). Фактическото мошеничество е мошеничество. Не можем да бъдем снизходителни към политическата неграмотност. Цената на такава снизходителност е много солена. Новите господари (големите медии) на публичния форум на обществото носят тежка отговорност. Нашето политическо общество се тресе от политическа, ценностна и институционална криза. Къде са интелектуалците?
