Eдва ли някой днес си дава напълно сметка, че всекидневната история на нашите последни десетилетия е вече написана. Лекарство срещу инфантилната и убийствена българска амнезия за вчерашния погубен и проспан ден. Повече от 2 500 страници и седем тома – смях до сълзи и смях през сълзи. И усещането, че четеш едновременно есетата на Мишел дьо Монтен и “Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости” на Ярослав Хашек.
Излезе (постмортем) седмият том от поредицата “Из делниците на един луд” на д-р Тони Филипов. На днешната дата (31 януари) преди две години (2021) той внезапно отпътува към Елисейските полета. Щастлив съм, че живота ме срещна с него. Един истински голям и почтен журналист и университетски преподавател.