Рискът е свързан с несигурност. Той e толкова по-голям, колкото по-голяма е несигурността на индивидуалните и колективни човешки действия. Измерването на несигурността подпомага измерването на риска. Несигурността може да се разглежда в две главни перспективи. Има несигурност от субективна и обективна гледна точка. Несигурност на дееца (индивидуален или колективен) и несигурност според обективни параметри. Пълно съвпадение на субективната и обективната несигурност е утопично допускане.
Обективната несигурност се дължи на неконтролируеми връзки, случайности и т.н., от една страна, и на недостатъчни ресурси от знания. Субективната несигурност се определя от психичните качества на дееца, в т.ч. от неговата афективна характеристика, емоционална структура или настройка, от морални убеждения и споделяни ценности изобщо, и от правилата на поведение и действие. Субективната несигурност се оказва напразна предвид резултата на осъщественото действие. Субективната несигурност се произвежда. Тя се контрира от понятието за обективна несигурност.
При линейната модернизация се подхранва убеждението и надеждата за превъзмогване на обективната несигурност в нейните основни форми. Това се постига чрез нарастваща рационализация и интелектуализация на социалните дейности и отношения, с развитие и усъвършенстване на индустриалните производства, господство над природата и природните стихии. Сигурността е във фокуса на вниманието в модерната епоха. Увеличаването на сигурността означава ограничаване и намаляване на несигурността.
В късната модерност или в епохата на така наречената рефлексивна модернизация, обаче, се очертава шокиращ парадокс. Грижата за сигурност е довела не до ограничаване и намаляване относителната тежест на несигурността, а до обратен резултат, до по-голяма и многоизмерна несигурност. Несигурността се дължи вече не на проявена пасивност от страна на обществото, а на социалната активност. Тази несигурност е фактически произведена.
Естествено произвежданата несигурност е непреднамерена, още повече като се има предвид, че тя ляга върху тези, които са я произвели и се стоварва на съвършено нежелано място. Познати са практики на целенасочено създавана несигурност. Произвежданата несигурност може да се окаже за сметка на идно поколение, на хора, които са съвършено невинни.
Произвежданата несигурност е серийна, защото се мултиплицира, което е също така непреднамерено. Произвежданата несигурност и нейната серийност са възможни в социална система. Абсурдно е тези феномени и подобни на тях да се мислят извън, независимо от социалния им контекст. Могат да се изчисляват финансови загуби, психични, социално-психологически, морални и т.н. ефекти и последици.
Модерното общество се характеризира с нарастваща вътрешна диференциация. Късно модерното общество е силно диференцирана социална система. Автономизацията на жизнените свери и развитието на принципа на индивидуализация са свързани с нарастваща взаимна зависимост на компонентите на обществената система. Социалните връзки и зависимости са проводници на произведена на едно място в социалната система несигурност, която се възпроизвежда или произвежда несигурности в други точки.
Късно модерните общества са по правило отворени и свързани икономически, финансово, технологически, комуникационно, политически, културно, социално и т.н. Международните, транснационалните и глобални връзки правят възможни серийни несигурности. Серийно произведените несигурности наподобяват епидемии. Подобна несигурност е нов феномен, възможен в световното рисковото общество.
Немският социолог Улрих Бек твърди, че в ситуацията на серийно произведена несигурност е налице не-пълна познавателна база, “но заедно с това повече и по-добро знание често пъти означава повече несигурност”. Така е. Но въпросът не е само до знанията, чиито качества и обем са много важно условие. Важно е формирането на релевантна обществена нагласа и култура на несигурността. Това не са инженерни задачи.
***
Серийно произвежданата несигурност има ключово значение в световното рисково общество. Обществото се състои от взаимно зависими социални системи, всяка от които придава смисъл на средата в която е ситуирана чрез своите комуникации. Социалните системи, респ. обществото като социетална система са немислими без комуникациите и са неразбираеми и необясними в начина на съществуването и функционирането си. Социалната система е автопоезисна (самосъздаваща се) и това подсказва, че отвъд нейния хоризонт може да възникне непредвидимо от системата събитие.
Модерното общество като социетална система се характеризира с неукротимо нарастваща динамика и комплексност, което поражда трудни проблеми в комуникациите на подсистемите. Нарастват комуникационните рискове.
***
В човешкото общество са съществували и не е възможно да се премахнат неравенствата, в т.ч. социалните неравенства. Наред с тях и във връзка с тях съществуват разнообразни егалитаристки нагласи. Има неравенства, които са нормални, легитимни и жизнено условие за съществуването на обществото, които са израз на справедливостта. Има обаче неравенства, който са нелегитимни. В глобализиращия се свят става видима в някои големи региони масова по размери и чудовищна по характера си бедност. Има преки връзки между бедността и опустошаването на природната среда. Бедността предизвиква хищническо отношение към природната среда.
(Следва).
