В живота на хората, на социалните групи и общности, на обществото и народите, дори на човечеството има мирни времена, времена на сигурност в утрешния ден, в обозримото бъдеще и времена на несигурност. Много тревожна е нарастващата несигурност. Eдинствено сигурното нещо в този живот е, че всеки ще умре. В историята на човечеството хората са се справяли по различни начини с тази обезсмисляща всичко сигурност. Спасителни са човешките ценности.
Ако не ни питат какво е това ценност, за всеки от нас те са нещо съвършено очевидно. Постави ли сеобаче въпроса отговорът се оказва много и дори отчайващо труден. В днешните времена на нарастваща несигурност въпросът за ценностите е болезнено остър. Мисленето е изискване пред всеки.
По природата си ценностите са сами по себе си иреални и в такъв смисъл са полярно противоположни на фактите. Ценностите, подобно на числата, са априорни (съществуват преди опита ни с фактите). Като иреални и априорни ценностите не се извеждат от емпиричния опит: те определят нашето отношение към фактите, които същия този опит ни открива.
Ценностите в чист в вид (сами по себе си) ни се откриват в уникалната човешка способност, която се нарича феноменологическо съзерцание. Сами по себе си, като иреални и априорни, ценностите не са във времето и пространството. Може да се каже, че това е фикция, но без нея не можем.
***
Съществуването на ценностите, тяхната действителност и функциониране се определят във времето и пространството, които са множествени в социалния свят като свръхприроден и човешки жизнен свят. С това твърдение сме напуснали иреалното и априорното съществуване на ценностите в чист вид, дадени във феноменологическото съзерцание. Подразбира се, че напускането не може да означава нищо друго освен позиция в жизнения свят. Позицията е в действителността, във времето и пространството, в исторически определеното общество.
***
Чистата, иреална и априорно дадена на съзнанието в акт на феноменологическо съзерцание (интуиция) ценност е възможност при методични абстрахирания. И дума не може да става за очевидност на естествена нагласа. Естествената нагласа на всекидневния живот предполага на първо място социализация и ред други условия. Съзнанието е на действителен човек от плът и кръв. Фундаменталното и универсално допускане е, че всеки нормален човешки индивид би могъл да има съзнание, способно да постига ценността. Другояче казано способността на човешкото съзнание да съзерцава ценността е родова способност. Хоризонтите на действителните ценности са тези на човешкия жизнен свят, който е многоизмерно времево-пространствен. Където и когато има разпознаване (даденост) на ценност, в началото е интуицията, а след нея има място дискурсивното мислене. Очевидностите на всекидневния живот биват и подвеждащи, за разлика от автентичната феноменологическа интуиция.
***
Реалната ценност има носител, който е лице или нещо. По правило всяка ценност има безброй насители, които в едни случаи са само лица, в други случаи неща, а в трети случаи лица и неща. Носителите на отделни ценности са безбройни като се имат предвид тези, които вече не съществуват, които съществуват и тези които са въпрос на принципно безграничното бъдеще. Това се подразбира тъй като реалните ценности са във времето и в жизненото пространство, което е винаги ограничено. Живият носител на ценност бива отделен индивид (лице), социална група (различна по размер), общност (различна по размер), общество и общества. Носителите биват органични и неорганични, неизменни по характер и процесуални.
Множествеността на носителите на ценности и фундаменталното условие във всеки случай ценността да е за някого, поставят въпроса за делението на ценностите на абстрактни и конкретни, респективно на абсолютни, относителни и релационни, субективни и обективни. Когато се мисли ценност като присъща на множество носители, множество с различни размери, но не безгранично, което е абсурдно, тя е по-малко или повече и абстрактна, в крайна сметка пределно абстрактна. Ценността с конкретен носител и ценност за индивидуален субект (личност) или колективен субект (общност, група, общество и човечеството) е конкретна ценност.
Ценностите са сърцевина на културата като над-природна (свръхприродна) реалност. В такъв широк и категориален смисъл понятието култура е тъждествено на понятието социална реалност. Сама по себе си природата като неща и процеси е абсолютно лишена от ценности. Ценностното отнасяне към природата я прави ценност. Има клас от екологични ценности. Ценностите управляват отношението на човека и обществото към природата. Съществуват противоречия между инструменталните ценности и природата като самоценност.
***
Понятието ценност се посреща обичайно с позитивното си значение и смисъл. Но ценностите имат и негативни значения: добро-зло, красота-грозота, справедливост-несправедливост, свобода-несвобода, истина-неистина, алтруизъм-егоизъм, полезно-безполезно-вредно, здраве-болест, печалба-загуба, удоволствие-неудоволствие-болка, радост-скръб и т.н. Вечни са конфликтите между функциониращите в обществения живот негативните (злото, несправедливостта, несвободата и т.н.) и позитивните (доброто, справедливостта, свободата и т.н.) ценности. При преоценката на ценностите, породена от криза на ценностите се случва смятани по-рано негативни ценности да се преобразуват в позитивни и обратно.
***
Реалните ценности се групират, характеризират и типизират според тяхната родина и натурализиране в определено жизненото пространство (континент, регион на света) и време (епоха и исторически период). Родените в Европа ценности в прехода от Средновековието (Ренесанса) към модерната епоха и началото на модерната епоха се наричан европейски. Възникналите в края на Средновековието фундаментални европейски ценности са сродни на ценности от предходните религиозни и културни исторически резервоари (каквито са древно-гръцкото, древноримското и юдейско-християнското културно-историческо и религиозно наследство) на Ренесанса и началото на модерната епоха.
През модерната епоха арсеналът от европейски ценности се увеличава. Експанзията на европейската модернизация е разпространение на европейски ценности, които се превръщат в универсални. Но тази универсализация е по правило контекстуална в различните части на света. Капитализмът, формиран като консистентен и неудържим в експанзията си, почива на инструментални и за себе си европейски ценности. Всяка част на света, която се отваря за капитализма и модернизацията не е табула раза, а жизнена реалност, която е възприемаща, но и съпротивяваща се, и то на първо място от местната култура, сърцевината на която са ценности, хетерогенни на европейските. В този противоречив процес на трансформация се формира, обобщено казано, различна етика на капитализма. Както е показал по неотразим начин Вебер, протестантската етика има незаменимо значение в констелацията на условията за формирането на Запад на духа на капитализма и респективно на капитализма като консистентна система. С течение на времето етиката на капитализма е асемблирала протестантската етика. Разграничават се седем култури на капитализма, които са доказателство за контекстуалния универсализъм. Би могло да се направи аналогия с асимилиране и преоценяване на ценности от арсенала на предходни времена и култури във възникналите на европейски ценности.
Европоцентризмът е ценностна нагласа и идеология на превъзходство, които не са безпочвени. Но той не просъществува защото универсализма не е универсалистичен по природата си, а защото е контекстуален и предизвиква в самата Европа саморефлексия и преоценка на ценности. Част от фундаменталните европейски ценности (толерантността, човека като самоценност, свободата, солидарността, демокрацията, универсалните права на човека и т.н.) подбуждат към преоценка на други от тях при срещата с чужди хетерогенни ценности. Християнската култура гледа на чужденеца не като враг, а като ближен и в такъв смисъл гост, заслужаваш доверие. Ценностната нагласа е в основата на отказа на Европа от формирания и отстоявания от нея европоцентризъм. Европа се отказва от европоцентризма.
Историческото развитие на човечеството е поливариантно. За световна история може да се говори едва когато самостойни и непознати едни на други човешки популации на различни територии на планетата земя влизат в контакти и връзки между себе си. Например, за европейците не съществува Америка преди нейното откриване от Колумб. Световната история се разгръща все повече тъкмо като световна в историческото време. Взаимното опознаване на различните цивилизации и култури е проникване и многообразни ценности конфликти с различни резултати, като адаптиране или отпадане. Смъртта на дадена цивилизация не означава изчезване на ценностите, които са определяли нейния облик. Така е и с исторически определените културите. Това е потвърждение на базисното твърдение за ценностите като иреални и априорни, което означава, че като такива те са извън времето и пространството.
Европа поставя началото на действителната световна история и за дълъг исторически период има съществена роля за нейното разгръщане. Колониалните системи са негативен феномен в световната история, движеща сила в който са негативни европейски ценности и грабителски интереси, но в същото време колониализма има цивилизаторски функции и последици. Откриването на Америка е начало на европейско завладяване на териториите на този континент с несекващо преселване на европейци, които с течение на времето поробват и асимилират туземното население. Неспирни са еднопосочни процеси на движение от Европа към Америка на хора, култура и европейски цивилизационен модел. Формира се своеобразно европейско човечество (Едмунд Хусерл). Промените в света през втората половина на ХХ в. лишават този суперкод от значение и употреба дори в научните дискурси.
( Следва )
