В границите на Европейския съюз се формира европейско общество. Това общество е не само много-етнично, което е естествено, но е многонационално и в определен смисъл е наднационално. Усилва се значението на ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ като базисна колективна идентичност. Процесът на интеграцията е свързан с процеса на индивидуализация, характерен за късната модерност. В тези условия се актуализира въпроса какво е да си ДОБЪР ЕВРОПЕЕЦ. Интересни са данните от Петата вълна на European Values Study.
Индивидуалната идентичност на гражданите на ЕС е тясно свързана с европейската колективна идентичност като фундамент. Колективната идентичност е многослойна.
Фундаментална структура на идентичността е времето. Идентичността подлежи на историческо развитие. Общественото развитие е не-линейно. Рамката на интерпретация е как членовете на отделните европейски общества разбират европейската идентичност по основни показатели като християнството, родословието, мястото на раждане и културната принадлежност.
Общо взето българите споделят по-скоро традиционна или класическа представа за европейска идентичност, докато шведите по-скоро споделят схващане за европейска идентичност, характерно за късната модерност.
Поляризацията поставя сериозни проблеми с тълкуването на мотото на ЕС „Единство в многообразието“. Ключово значение има толерантността като фундаментална европейска ценност, галванизираща многообразието. Възникна неизбежно трудния проблем за ГРАНИЦИТЕ на толерантността. Релативизмът без граници е разрушителен принцип.
Над 80 на сто от българите приписват позитивно значение на родословието по отношение на европейската идентичност. С минимална разлика след българите са унгарците. Над 50 на сто отпълнолетните граждани на съответните бивши социалистически страни държат на родословието. В тази група не влизат Грузия и Естония. Изненадващо се включва в групата Италия. Едва 20 на сто от шведите смятат родословието за важен признак. От гледна точка на нелинейното обществено развитие позитивната поляризация между България и Швеция е двусмислено. Дебне призракът на „Дърво без корен“(метафора). Значимостта на родословието е свързано с класическото определение на европейската идентичност.
Мнозинството от българите (70 на сто) свързват европейската идентичност с християнството, докато на това мнение са по-малко от 10 на сто от шведите. Етно-религиозният състав на българското общество хвърля светлина върху позицията. Основни религиозни общности в страната са християни и мюсюлмани (голямата част от мюсюлманите са етнически турци): дяловете кореспондират на тези, които свързват европейската идентичност с християнството (70 на сто) и останалите, които съответстват на частта от мюсюлмани.
По-младите поколения (GenZ -родени след 1997 г. и Millenials (Поколение Y – родени 1981 – 1996) са без значими разлики помежду си, малко под 60 на сто приемат за основателно да се определяш като истински европеец, ако си християнин. А поколенията Gen X (родени между 1964 – 1984) и Baby boomers (родени 1946 – 1964) са между 60 -80 на сто се отнасят до връзката истински европеец и християнин. Очертават се разлики между поколенията за европейска идентификация, която не се свързва с християнската принадлежност.
За малко над 80 на сто българи родното място определя европейската идентичност срещу малко над 20 сто от шведите. Мобилността на българското общество е ниска. На шведите е присъщо съзнанието за детериториализация. Феноменът е многоизмерен и двусмислен. Детериториализацията премахва прегради, но в същото време усилва преживяването на бездомност.
Над 90 сто от българите придават висока значимост на културната принадлежност срещу около 60 на сто от шведите, споделящи подобна позиция.
***
Съвременното общество се обозначава с множество супер-кодове. Такива са пост-индустриално общество, пост-модерно общество, късно-модерно, рефлексивно, рисково, глобално общество. Друг супер-код е общество на знанието, общество на нематериалната икономика, консумативно общество, мобилно общество, отворено общество, мултикултурално общество, информационно общество и др. Нe става въпрос за разноречие. Различните типизации са възможни перспективи към съвременни форми на обществото.
Нацията и националното общество е исторически определена форма на социален живот, която в късно модерната епоха се характеризира с нарастваща комплексност. Глобализацията е възможна благодарение на констелация от условия/реални предпоставки, които са резултат от драматичното развитие на модерния свят. Възникват глобални ценности. Процесът на глобализация е пренареждане на констелацията на ценности. Технологичният напредък прави възможни глобалните медии, което означава свободно движение в глобален мащаб на слово, образи, звук (музикални произведения), ценности и т.н. Националните култури имат тежнения за самозапазване, което може да изглежда като самозатваряне, но в същото време надделява стремежа към отваряне и движение навред по света.
***
Британският социолог Ентъни Гидънс оприличава променящия се свят като движение без кормчия, като изплъзнал се от контрол. Необратимите процеси пораждат неконтролирани странични ефекти. Светът на солидните, тежащите на мястото си, разграничените помежду си социални неща, подчинени на строга, колкото е възможно по-строга координация се сменя от свят, който Зигмунт Бауман нарича течна модерност(liquid modernity).
Хоризонталната мобилност е основна характеристика на глобалната епоха. Мобилността се превръща във всеобщо свойство на човешките индивиди, групи, дейци с различен статус. Има неспирно движение на машини, тела, хибридни образования и т.н. Това, което е характеризирало обществата като стабилни, устойчиви, компактни е минало. Социолози като Джон Ъри смятат, че централно понятие на социологията е МОБИЛНОТО ОБЩЕСТВО. Глобализацията, която открива хоризонтите на безспирна мобилност означава в същото време детериториализация в смисъл на обезсмисляне на вкоренеността на живеенето, социалната свързаност, на институциите и т.н.
За националните общества територията е свещена и неприкосновена. Модернизацията усилва миграцията и емиграцията и родното място, родината, там където са родовите корени е безкрайна драма. От гледна точка на глобалната комплексност бъдещето не е едно, не би могло да бъде едно. То е принципно множествено. Това означава несигурност, на която хората в глобалната епоха е необходимо да гледат като ПРЕОДОЛИМА. Загърбването на тази несигурност с оглед комфорта на въображаема сигурност е опасна заблуда, която може да струва много скъпо.
***
Има все повече глобални мрежи. Мрежите изобщо и особено глобалните мрежи функционират по принципно различен начин от традиционните организации и структури. Те изместват бюрократичния модел на организация. Наред с глобалните мрежи има глобални флуидности. Интернет е красноречив пример на глобален флуиден феномен. Джон Ъри смята, че на интернет може да се гледа като метафора на глобалните флуидности, защото включва хиляди мрежи, от хора, машини, програми, текстове и образи, в които квази-субекти и квази-обекти са смесени в нови хибридни пост-човешки форми. Глобалните мрежи и флуидности превръщат националните и други граници във фикции, за което не си заслужава дори да си спомняме.
Глобалната комплексност създава впечатление за хаос.
(Следва).
